Решение № 1181 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5470/2007 г.

Решение № 1181 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5470/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. К. К. Н. - Л. е подала касационна жалба срещу решение от 18.05.2007 г. по гр. д. № 3* от 2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 20.06.2007 г. на Софийски районен съд, 35 състав по гр. д. № 3* от 2005 г. и касаторката е осъдена на предаде на "Б" А. на основание чл. 108 ЗС апартамент № 29, вх. В, ет. 3, ул. Х. № 26, кв. Кумарица, гр. С. и да заплати на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за ползването на апартамента за периода от 21.04.2000 г. до 21.04.2005 г. в размер на 3 277 лева. В жалбата се инвокират оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, както и за допуснати съществени процесуални нарушения, субсумирани в хипотезата на чл. 188, ал. 1 ГПК. Ответника "Б" А. е взел становище по подадената касационна жалба, като в съдебно заседание излага аргументи в подкрепа на касираното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 28.05.2007 г. и е изтекъл на 28.06.2007 г., а касационната жалба е подадена на 26.06.2007 г. с вх. № 1* в рамките на законният срок. Касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Софийски градски съд е потвърдил решението на първостепенният съд и е намерил, че предявените искове от търговското дружество срещу К. К. Н. - Л. за ревандикация на апартамент № 29, вх. В, ет. 3, ул. Х. № 26, кв. Кумарица, гр. С. и за присъждане на основание чл. 59 ЗЗД на обезщетение за ползването на апартамента за периода от 21.04.2000 г. до 21.04.2005 г. са основателни защото търговското дружество е собственик на имота и ответницата го е ползвала без основание в посоченият период, поради което дължи обезщетение в размер на 3 277 лева и следва да възстанови собствеността и предаде владението на собственика. С касационната жалба се поставят два основни въпроса, които са обсъждани и във въззивната инстанция а именно: правото на собственост на търговското дружество, което касаторката намира, че не е установено по реда на пълното и главно доказване и неоснователно отхвърленото правопогасително възражение за придобиването на спорната вещ въз основа на давностно владение. В контекста на посочените оплаквания касаторката навежда доводи за необоснованост на решението, за допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждането на доказателствения материал съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК и за материална неправилност на направените изводи. Аргументите и по двата въпроса са неоснователни. "Б" А. е преобразуван в търговско дружество на основание чл. 3 от Търговския закон с решение № 1 от 26.01.1991 г. първоначално като еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество, а впоследствие като акционерно дружество /у-ние по ф. д. № 1* от 1991 г./. Еднозначно съдилищата са приели, че апартамента е изграден във ведомствен блок /инвеститор на строеж е бил праводателя на ищеца - ДКЗ "Александър В." гр. Н. № 2* от 26.10.1987 г. на КТСУ при МС и протокол обр. 16 от 27.07.1995 г./ който е завършен през 1995 г. и е издадено разрешение за ползване № 389 от 1.09.1995 г. на името на търговското дружество. Акт за държавна собственост № от 16.10.1995 г. посочва, че собственик на блока е търговското дружество- ищец. Апартамента е вписан в баланса на дружеството. Представен е и констативен нотариален акт за собственост №, т. 01, рег. № 2* н. д. № 59 от 30.06.2006 г., издаден на основание чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201 от 25.10.2003 г., чиято доказателствена сила не е оборена. Налице е трансформация на държавна собственост в собственост на търговско дружество с държавно участие съгласно чл. 17а от ЗППДОБ (отм.). Правилен е аргумента, че намаляването на капитала на дружеството не води автоматично до намаляване и на неговото имущество. С влязло в сила решение от 7.11.2000 г. по гр. д. № 1* от 2000 г. на Софийски градски съд на 21.06.2004 г. е отхвърлен предявеният от касаторката срещу "Б"А. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Законосъобразно е разсъждението, изложено в касираното решение, че предявявайки конститутивният иск за обявяване на предварителният договор за окончателен Н. - Л. е демонстрирала, че не владее за себе си и с намерението да придобие имота на оригинерно основание, а го държи за сметка на обещателя по предварителния договор за покупко- продажба, независимо, че това държане е започнало през 1994 г. и че желае да го придобие на деривативно основание като договора се обяви за окончателен. Последващо в тази насока е показателна молбата на касаторката с вх. № 13 от 27.01.2006 г., с която иска да закупи апартамента. Придобиването по давност е сложе юридически факт, включващ в кумулативно единство субективни и обективни юридически факти. Липсата на анимуса, че владееш вещта като собственик е достатъчен за да се приеме, че не е налице оригинерно придобиване на собствеността. Завладяването на имота и владението като свой с намерението да станеш по този начин собственик, което е демонстрирано пред действителния собственик са именно белезите за придобиването на вещта на това първично основание. Владението по силата на предварителен договор задължително включва съзнанието, че друг е собственик на вещта и че правото на собственост ще възникне в патримониума на купувача след завършване на фактическият състав на обявяването му за окончателен. То изключва възможността купувача да счита че следва да стане собственик на друго основание. Право на собственост върху недвижим имот се придобива по давност при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС с непрекъснато владение в продължение на 10 години и то за себе си, което в случая не е установено . В този смисъл касираното решение е правилно и следва да се потвърди. Настоящият състав не присъжда разноски, които макар да са поискани не са документирани. По тези съображения, ВКС, състав на Четвърто г. о.