Решение № 852 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7675/2018 г.

Решение № 852 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7675/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на контрольор автомобилен транспорт в "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез своя пълномощник, срещу решение № 2990 от 03.05.2018 г., постановено по адм. дело № 14020/2017 г., по описа на Административен съд – София-град. Касационният жалбоподател излага доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът – А. Будева, чрез своя пълномощник, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на А. Будева срещу наложената й принудителна административна мярка – принудително задържане на лек автомобил "Мерцедес", модел 300 ЦЕ купе с рег. [рег. номер на МПС], чрез използване на техническо средство тип "скоба" на 27.11.2017 г., описана в съобщение № В 0681946/27.11.2017 г. на "Център за градска мобилност" ЕАД. Съдът е приел, че наложената ПАМ е наложена от компетентен орган, но е материално незаконосъобразна, поради което е отменил същата и е осъдил касатора да заплати разноските по делото. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил точно релевантните за спора факти и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни правни изводи. Оплакванията, поддържани пред решаващия съд, са подробно обсъдени в мотивите на атакуваното решение. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените съображения. Между страните е безспорно, че на 27.11.2017 г. А. Будева е паркирала притежавания от нея лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС] в [населено място] на [улица], която попада в обхвата на зона за почасово платено паркиране, съгласно представената по делото Заповед № СОА17-РД95-555/29.09.2017 г. на кмета на Столична община за въвеждане на територията на общината на режим на почасово платено паркиране "Синя зона" и "Зелена зона". За престоя не е била заплатена дължимата цена (с SMS или талон), вследствие на което на място е пристигнал екип от "Център за градска мобилност" ЕАД. В изпълнение на правомощията си длъжностното лице Н. Николов, настоящ касационен жалбоподател, е наложил предвидената в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП мярка за административна принуда – "принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП". Спорът между страните е очертан от противоречието в позициите им по въпроса за приложимостта на режима за почасово платено паркиране по отношение на конкретното място, на което е бил паркиран автомобилът. Този въпрос е обуславящ преценката за правомерността на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, а отговорът следва при съобразяване на установените по делото факти с относимата нормативна уредба. ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, понеже с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван предметният им обхват и приложно поле. В случая процесната ПАМ е регламентирана в нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, съгласно която службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. На основание чл. 99, ал. 1 ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове от денонощието. В изпълнение на това правомощие Столичният общински съвет с разпоредбата на чл. 54 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община е предвидил, че на улици, булеварди, площади и паркинги – публична общинска собственост, съобразно схеми за местоположението и обхвата, приети от Столичния общински съвет, със заповед на кмета на Столична община, съгласно предоставените му по закон правомощия, се въвежда режим на почасово платено паркиране на ППС. В процесния случай по делото е безспорно установено, че улицата на което е бил паркиран автомобилът попада в очертанията на зона за платено почасово паркиране – "Зелена зона", но касаторът не е установил, че това място е обозначено в съответствие с чл. 62 Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община. Фактическият състав на визираната в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно. В конкретния казус не е обективирана първата материалноправна предпоставка, обуславяща приложимост на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП – не е налице паркиране на превозното средство на място в зона, определена за платено паркиране. Касационната инстанция изцяло възприема изложените от първоинстанционния съд доводи, обосноваващи тезата, че в териториалния обхват на почасово платената зона за паркиране не влизат местата, които макар и да се намират в район, попадащ в очертанията на зона за платено почасово паркиране, не са обозначени като такива. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, второ отделение,