Решение № 737 от 23.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6503/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на М. Борисов, [ЕГН], с адрес: гр. София, [улица], [адрес], чрез адв. П. Койкова, против Решение 1621/14.03.2023 г., постановено по адм. д. 12533/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. З ДОПК (АУЗД) с ДВТ21-ГР94-12-12/12.05.2021 г., потвърден с Решение СФД21-РД-28-204/28.07.2021 г. на директора на Дирекция Общински приходи (ОП) при Столична община (СО), по отношение на установените задължения за данък върху превозните средства в общ размер на 1 102,18 лв. и лихви за просрочие в размер на 363,15 лв., както и в изменителната му част, с която установените задължения за периодите от 2016 г. до 2020 г. за ДНИ и ТБО в размер съответно 1 075,50 лв. и 917,77 лв. са определени на 1 068,01 лв. и на 912,23 лв., ведно с лихви за просрочие от 559,75 лв. на 559,65 лв., при който резултат жалбоподателят е осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 699,72 лв. В останалата част първоинстанционното съдебно решение не е предмет на касационен контрол и е влязло в сила. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените и необоснованост. След обобщение на използваната методология за определяне на публичните задължения с АУЗД за партиди 7202H44893, 7202H100040, 7217H72365, 7202Т113372 и 7202Т131444, касаторът поддържа становище за необоснованост на крайните изводи на съда по приложението на закона. Съгласно доводите, решаващият съд не е извършил съвкупна преценка на фактите като в тази насока се изтъкват данните от приетите експертни заключения по делото. Отправя алтернативни искания за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Допълнителни съображения са изложени в молбата на адв. Койкова по хода на делото от 05.12.2023 г., към която е приложен и списък на претендираните разноски. В съдебно заседание на 05.12.2023 г. касаторът, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Ответната страна директор на Дирекция ОП при СО, чрез юрк. Сл. Веселинска, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана с молба от 16.11.2023 г. и отправя искане съдебното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София град е бил АУЗД ДВТ21-ГР94-12-12/12.05.2021 г., издаден от Н. Начева-Илиева, старши инспектор в отдел Общински приходи-Витоша и Овча Купел , потвърден с Решение СФД21-РД-28-204/28.07.2021 г. на директора на Дирекция ОП при СО, с който на М. Борисов са установени задължения за ДНИ и ТБО за три броя недвижими имоти за периода от 2016 г. до 2020 г. и данък върху превозните средства в общ размер на 4 018,35 лв. и лихви за просрочие в размер на 922,90 лв., както следва: ДНИ в размер на 1 075,50 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 300,29 лв.; ТБО в общ размер на 917,77 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 259,46 лв.; и данък върху превозните средства в общ размер на 1 102,18 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 363,15 лв. От фактическа страна решаващият съд е отбелязал издаването на предходен АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК на жалбоподателя от 22.01.2021 г. със същия предметен и времеви обхват. Последният е отменен с решение от 29.03.2022 г. на директора на Дирекция ОП при СО и преписката е върната на компетентния орган на местната данъчна администрация за законосъобразно провеждане на ново производство, образувано с нареждане от 12.04.2021 г. След извършена проверка първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б, ал. 1 вр. чл. 4, ал.ал. 1-5 ЗМДТ, надлежно оправомощен със заповед на кмета на Столична община при условията на заместване и при спазване на процесуално-правните разпоредби. По същество съдът е обосновал заключение за допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на ЗМДТ и е отхвърлил оспорването в останалата му част. На първо място в мотивите съдебното решение са разгледани правните основания и доводите на жалбоподателя по отношение на задълженията за ДНИ и ТБО. За безспорни съдът е приел обстоятелствата, свързани със собствеността на идеални части от трите жилищни имота два в район [район], [улица], [адрес] и един в район [адрес], [адрес]. Данните са посочени в данъчни декларации по чл. 14 ЗМДТ вх. 26963/10.07.2015 г., вх. 26962/10.07.2015 и вх. 72170/10.07.2015 г., подадени чрез З. Борисова. Въз основа на приетите заключения на съдебно-техническата (СТЕ) и съдебно-икономическа (СИЕ) експертизи е изяснено, че принадлежността на два от обектите е към втора зона и един към четвърта, съгласно Приложение 2 към Решение 2 по Протокол 44 от 1998 г. на СОС. Видно от представените по делото заповеди на кмета на СО, имотите попадат в границите на организираното от общината сметосъбиране и сметоизвозване. Предвид установената фактическа обстановка жалбоподателят се явява задължено лице по смисъла на чл. 11 във вр. с чл. 64 ЗМДТ за заплащане на ДНИ и ТБО върху данъчна оценка за недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. При постановяване на решението са взети предвид отговорите по СТЕ относно разликата в коефициента на овехтяване за имота на [улица], [адрес], представляващ апартамент със ЗП 94,40 кв. м. Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че общината не е предоставяла услугите по чл. 62 ЗМДТ по отношение на процесните имоти са отхвърлени като неоснователни. От представените доказателства се установяват конкретните параметри на предоставените услуги, за които жалбоподателят не е заплатил в срок дължимите такси. На самостоятелно място в съдебното решение са разгледани възраженията по отношение на установените задължения за данък върху превозните средства. М. Борисов е собственик на лек автомобил марка БМВ 330ХД, рег. [рег. номер], за периода от 23.06.2016 г. до 28.03.2017 г., когато регистрацията в КАТ е била прекратена на основание чл. 143, ал. 1 ЗДвП, предвид наложена ПАМ. Регистрацията е била възстановена на 21.11.2017 г., МПС е спрян от движение на 19.03.2018 г. като регистрацията е прекратена на 20.01.2020 г. Вземайки под внимание изискванията на чл. 52 и сл. ЗМДТ и фактът, че дължимият данък не е заплатен, съдът е потвърдил АУДЗ в тази част като правилен и законосъобразен. Съдебното решение на Административен съд София град в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и събраните доказателства по делото са разгледани подробно от първоинстанционния съд и са обсъдени в тяхната съвкупност при постановяване на крайното решение. Правилни са изводите на съда относно валидността на АУЗД и издаването му при спазване на процедурните правила като в тази насока от касатора не са наведени възражения до приключване на делото пред настоящата инстанция. Независимо от различните редакции на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, правилно административният съд е посочил по отношение на задълженията за ДНИ за периода 2016 - 2020 г., че обект на облагане с данък са разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите с данъка имоти. В случая е установено безспорно и касаторът не възразява, че процесните жилищни недвижими имоти два в район [район], [улица], [адрес] и един в район [адрес], [адрес], попадат в строителните граници на гр. София, т.е. налице са и всички кумулативни предпоставки за дължимост на ДНИ по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. В тази връзка в касационната жалба не са наведени конкретни аргументи, както и в молбата по хода от 05.12.2023 г. Възпроизвеждането на фактическата обстановка и описанието на механизма на определяне на публичните задължения не представляват отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и поради това е безпредметно да бъдат обсъждани по-нататък. Доводите на жалбоподателя за неправилно определяне на коефициента за овехтяване (Ко) в по-голям размер по отношение на имота с партиден 7202Н44893, са взети предвид при постановяване на диспозитива за изменение на АУЗД в съответната част. Неоснователни са и възраженията за неправилно изчисление на ТБО поради липса на организирано сметосъбиране и сметоизвозване от имотите. За разлика от данъка върху недвижимите имоти, който съгласно чл. 13 ЗМДТ се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не, съгласно чл. 62 ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Видно от АУДЗ, във формулата за изчисление на размера на ТБО трите компонента са застъпени съобразно притежаваните идеални части от правото на собственост (Ѕ за имотни партиди 7202H100040, 7217H72365 и ј за имотна партида 7202H44893) за всеки обект по отделно в годишен аспект. Законодателят не е обвързал дължимостта на таксата за компонента третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации с фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. При нормативната уредба на чл. 71, т.т. 1-2 ЗМДТ и фактът, че жалбоподателят е субект по смисъла на чл. 64 във вр. с чл. 11 ЗМДТ, следва дължимостта на ТБО за ревизирания период съгласно изчисленията в акта. Последните се потвърждават като неопровергани от доказателствата по делото. Неясни са съображенията на касатора във връзка с кредитирането на допуснатите по негово искане СТЕ и СИЕ в тази част на спора. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, съдът не е възприел механично заключенията на вещите лица, а ги е обсъдил заедно с другите доказателства по делото. След проверка на заявените пороци от касатора, които са идентични с обсъдените от първоинстанционния съд и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира решението в обжалваната му част за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Заключението на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу АУЗД. При този изход на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 700,52 лв. по Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,