Решение № 2384 от 7.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ивайловград против решение 157 от 11.03.2022г. по адм. дело 271/ 2021 г. на Административен съд- Хасково, с което е отменена заповед 068 от 15.02.2021 г., издадена от същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане и на направените разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. ОтветникътТ. Николов оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответниците: Г. Ириков, Г. Калинчев, Е. Аладжова, Ч. Калинчев, Е. Кръстева, М. Калинчева и Й. Калинчева не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Хасково е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Административният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнпроизвоствените правила. Законосъобразно е преценено, че в противоречие с чл. 35 и 36 АПК не са установени фактите и обстоятелствата от значение за случая и не са събрани необходимите доказателства относно характеристиките на строежа и времето на неговото извършване. Изводът за отмяна на заповедта на кмета на община Ивайловград поради противоречието й с материалноправни разпоредби също е правилен, но по съображения, които не съвпадат с мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая предпоставките, предвидени в чл. 225, ал.2, т. 2 ЗУТ - правното основание за издаване на заповедта, не са изпълнени, тъй като не е установен подлежащ на премахване незаконен строеж. Предмет на заповедта за премахване е полумасивна постройка- навес с размери 55,00 м. на 7,00 м. и височина в ниската част от 2,40м и 4, 00м. във високата, разположена в земеделска земя - ПИ с идентификатор 55748.22.7 по КККР на [населено място]. Строежът е с каменни ограждащи носещи зидове и покрив с дървена конструкция, а от югоизточната страна е изпълнена дървена обшивка от отпадъчни материали. Строителството е извършено извън строителните граници на [населено място] през периода 1977г.-1988г. от ТКЗС [населено място] без строителни книжа, но в съответствие с действащите към момента на изграждането му строителни правили и нормативи. В този смисъл са отчетния доклад и списъци на л. 276- 282 от делото, удостоверение от 25.09.2020 г. и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза. Последното правилно е кредитирано от съда, тъй като се основава на анализ на описаните по-горе доказателства и на оглед, при който след преценка на използваните при строителството материали и конструктивни характеристики, се установява периода, през който е построена сградата. Освен това експертизата не се опровергава от останалите, събрани в хода на делото писмени доказателства. Поради това настоящата инстанция приема, че изводите на административния съд са съответни на събраните доказателства, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. При тези факти следва да се приеме, че предмет на оспорената заповед е строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е незаконен, но с оглед периода на изграждане и предназначението си е търпим съгласно §16, ал. 1 ПР на ЗУТ, тъй като е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 2 ЗТСУ (отм.) и чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ППЗТСУ (отм.) извън строителните граници на населените места могат да се извършват строежи на учреждения, стопански и обществени организации и учреждения за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство, съгласно строителните правила и нормативи. В случая строителството е извършено от ТКЗС, [населено място] извън строителните граници на населеното място, в земеделски земи, за нужди на животновъдството, тъй като строежът и до момента се ползва за отглеждане на селскостопански животни. Поради това следва да се приеме, че строежът не подлежи на премахване и забрана за ползване и заповедта за премахването му е незаконосъобразна. Установените на място строително- монтажни работи като бетонова запечатка върху каменния зид, замяна на част от елементите на покривното покритие и частична дървена обшивка от отпадъчни материали представляват текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ,а не строеж съгласно §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Освен това тези отделни строително- монтажни работи не са предмет на оспорената заповед, която разпорежда премахване на строеж полумасивна постройка навес. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си (определение от 26.03.2021 г.). Доводът, че доказателственият материал по делото не е обсъден в съвкупност, е неоснователен. Действително изводите на съда са изградени върху цитираните по-горе писмени доказателства и заключението на вещото лице, което не се опровергава и от останалите доказателства. Същевременно установеното с констативния акт от 12.01.2022 г. и със заповедта, че е налице нов строеж, изграден върху основите на разрушена сграда, се опровергава от посочените погоре доказателства и не се подкрепя от останалите. Строежът не би могъл да бъде предмет на възстановяване с решение 1745/ 25.05.1999г. на поземлена комисия в гр. Ивайловград, а обстоятелството, че сградата не е предмет на договора за дарение с представения [нот. акт], дело 38/ 2018 г. и нанасянето й в кадастралната карта през 2020 г. не означава несъмнено, че обектът представлява нов строеж, след като няма други доказателства в този смисъл. Изявленията на ответницата Е. Кръстева представляват твърдения на страна в процеса, които следва да бъдат доказани по съответния ред, а в случая това не е направено. Обратно на поддържаната в касационната жалба теза, обстоятелството, че искането на административния орган за допускане на повторна експертиза е отхвърлено от съда, в случая не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 201 ГПК повторно заключение се възлага, когато експертизата не е обоснована и възникват съмнения за нейната правилност. В случая искането на процесуалния представител на страната не е мотивирано с нито едно от двете основания. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е обоснован, постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени от ответника Т. Николов разходи по водене на делото пред настоящата инстанция (пълномощно на адв. Лазов и договор за правна защита и съдействие), община Ивайловград следва да заплати на Т. Николов сумата 900.00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер, тъй като са под минималния размер за дела с такъв характер съгласно Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,