Решение № 14852 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5567/2017 г.
ВАСII отделение05.12.2017 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 507 от 23.03.2017 г., постановено по адм. дело № 3077/2016 г. по описа на Административен съд - В.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14852 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5567/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Я. Т., чрез нейния пълномощник, срещу решение № 507 от 23.03.2017 г., постановено по адм. дело № 3077/2016 г. по описа на Административен съд - В.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Претендират се разноски. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - В., не изразява становище по жалбата. Ответниците - Р. И. Д., З. Д. Д. и И. Д. Д., чрез пълномощника си адв. Аначкова, в съдебно заседание оспорват жалбата. Ответникът - Ф. И. С., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - В. е образувано по жалбата на Ю. Я. Т. против заповед № 18-5952/31.07.2015 г. на началника на СГКК - В., с която на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, е оттеглил своя заповед № 18-5553/17.07.2015 г. с която е одобрено изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на гр. В., представляващо заличаване на Р. А. Я. като собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.5401.3204 и вписване на Ю. Я. Т.. Съдът е приел, че процесната заповед е издадена при спазване на изискванията за законосъобразност, посочени в чл. 146 от АПК, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Правото на отзив на административния орган по чл. 91, ал. 1 от АПК не е някакъв вид контрол по административен ред, а законова възможност на органа, като издател на обжалвания акт, сам да го оттегли, отмени или измени при наличие на предвидените за това предпоставки - жалба от заинтересована страна и определен срок, в който преразглеждането на издадения акт е възможно. От това следва, че отзивът не е свързан с направено обжалване на акта пред горестоящия административен орган или пред съда, а е пряко свързан с наличието на жалба, независимо от адресата ?. В настоящия случай тези предпоставки са налице. Подадено е възражение, което правилно е възприето като жалба както от началника на СГКК - В., така и от съда. Неоснователни са доводите на касатора, че възражението е с характер на становище по получено уведомление, че същото не е насочено към конкретен адресат и не се сочат конкретни основания за отмяна на заповедта от 17.07.2015 г. За характера на възражението следва да се изхожда от неговото съдържание. В него има отправено изрично искане за отмяна на заповед № 18-5553/17.07.2015 г. на началника на СГКК - В., като са посочени и мотивите за това. При тези факти административният орган законосъобразно е упражнил правото си да преразгледа издаденият от него акт. При постановяване на новата заповед № 18-5952/31.07.2015 г. началникът на СГКК - В. се с съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), която в актуалната към момента редакция гласи, че при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи, какъвто е настоящия случай. Тези правни съображения са и фактическите такива, изложени от административния орган в обжалваната заповед. В тази насока първоинстанционният съд е приел, че в това отношение заповедта като фактически съображения е съобразена с приложимите правни норми и е материалнозаконосъобразна. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за валиден и законосъобразен такъв, решаващият съд е постановил решение в съответствие с материалния и процесуалния закон. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,