Решение № 44 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 107/2008 г.

Решение № 44 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 107/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на Р. П. И. от гр. С. срещу решение № 161/20.06.2007 г. по гр. дело № 3555/2006 г. на С. градски съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост на правните изводи, затова се настоява за отмяната му. Ответницата по касационната жалба Л. Й. В. от гр. С. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да отмени първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска по чл. 21, ал. 2 СК до размер на 3 043.58/13 162 ид. ч. от процесния апартамент, както и насрещния иск по чл. 21, ал. 2 СК, до размер на 7000/13 162 ид. ч. от същия апартамент и да постанови въззивния си акт, с който е уважил главния и насрещен иск, а в останалата част е оставил в сила първоинстанционното решение от 25.04.2006 г. по гр. дело № 9901/2000 г. на С. районен съд, решаващият съд е изложил правни изводи за частичната основателност и доказаност на главния иск, а насрещният иск приел изцяло за основателен и доказан. Констатирано е по делото, че бракът между страните, сключен през 1983 г. е прекратен с влязло в сила решение през 1999 г., като по времето на брака съпрузите са придобили в семейна имуществена общност процесния апартамент. Обсъждайки писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели съдът е приел, че всеки от съпрузите е участвал с лични средства в покупната цена на апартамента, в размер на 13 162 лева, както следва: - ищецът - със сумата 3 045,58 лева, която представлява стойността на жилищноспестовния влог, дарен от родителите му, а ищцата по насрещния иск - със сумата 7 000 лева, дарена й от нейната майка, видно от препис извлечението от спестовния влог на М. В. Тази фактическа обстановка е мотивирала съда да приеме правни изводи за основателност и доказаност на двете насрещни претенции по чл. 21, ал. 2 СК, различни от изводите на първоинстанционния съд, обосновали отхвърлянето им. Въззивното решение е правилно, защото правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка, поради което не е налице твърдяното от касатора основание за неговата отмяна. Касационният довод, че въззивният съд се е позовал на показанията на св. М, приемайки неправилно, че е сестра на бившата му съпруга и ищца по насрещния иск е неотносим към изчерпателно изброените основания за касиране на въззивното решение, регламентирани от процесуалната норма на чл. 218б, б. "в" ГПК. Допусната е неточност от въззивния съд при изписването на името на свидетелката - сестра на ответницата Л., разпитана в първоинстанционното производство, със снета самоличност Д. Й. Ц., в съдебното заседание на 9.12.2003 г., заедно със свидетелката Ж, заявила, че е без родствени връзки със страните, а ги познава, защото са съседи по апартамент. Грешката в изписването на имената на свидетелките не се отразява на крайния извод на съда, който се основава на обсъдените писмени доказателства - извлечения от спестяванията на родителите на страните и на свидетелските показания, в същия смисъл. Съдът е обсъдил и показанията на св. П. сестра на касатора, която установява факти, взаимно изключващи се, относно дарената от нея сума от 2 000 лева. Въпреки противоречието в показанията на свидетелката решаващият съд е приел за доказана тази сума, като дадена на семейството, но отсъствие на доказателства, че тя е постъпила по сметката на продавача на процесния апартамент, като част от покупната му цена, правилно са го мотивирали да отхвърли твърдението за трансформирането на имуществото в лично. Всички останали доводи на касатора са неотносими към предмета на спора, поради което касационният съд не ги обсъжда. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова