Решение № 6294 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3606/2016 г.

Решение № 6294 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3606/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Х. -94" ООД със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. "Л.-зона Г", бл. ..., вх. "...", офис 6, представлявано адв. Димов, надлежно упълномощен от управителите Ш. и Л., против решение № 145/8.01.2016 г. по адм. д. № 1920/2015 г. по описа на Административен съд С.-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Столичен общински съвет, представляван от юрк. Механджиева, в писмени бележки излага доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира подадената от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и след като провери правилността на обжалваното решение в с оглед изложените в нея доводи и служебно, по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил оспорването на касатора "Х.-94" ООД срещу решение № 545/29.07.2009 г. на Столичния общински съвет за одобряване ПУП-план за регулация и застрояване и схеми на инженерната инфраструктура на местност "Голямата локва-Търговски парк С." в частта на УПИ II-120150, 120151, кв. 22. С оглед констатацията, че оспорването е подадено след изтичане на срока по чл. 215, ал. 4, предл. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ съдът с протоколно определение, влязло в сила, е прекратил производството в частта относно претендираната незаконосъобразност на административния акт, определил е предмета на оспорване, указал е внасянето на такса за обнародване на оспорването и е изпълнил изискването на чл. 218, ал. 2 ЗУТ. Първоинстанционното решение съдържа мотиви относно всички доводи на оспорващия за нищожност на административното решение. Съдът е приел че приемането на това решение е било в правомощията на Столичния общински съвет, тъй като обектът, за който се отнася, "Северна скоростна тангента" в участък "о. п. С.-З. о. п. С.-И." е обявен за обект с национално значение с решение № 302/20.04.2012 г. на Министерския съвет, включен под т. 3.2 от приложение № 1, т. е след датата на издаването му. Приел е, че не е издадено при заобикаляне на закона, респ. чл. 32 и сл. от Закона за държавната собственост /ЗДС/, че планът е по чл. 16, ал. 1 ЗУТ и заповедта по чл. 16, ал. 5 ЗУТ следва да се издаде след влизането му в сила, че изискванията за валидност на решението като индивидуален административен акт са спазени - издадено е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, а административнопроизводствените нарушения, визирани от оспорващия, не могат да обосноват извод за неговата нищожност. Въз основа на писмените доказателства, обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е приел, че издаването на обжалваното решение е било в компетенциите на Столичния общински съвет по чл. 129, ал. 1 ЗУТ, тъй като към датата на приемането му обектът не е бил обявен по надлежния ред за такъв с национално значение. Правилно е приел, че разпоредбите на ЗДС не игнорирани. Съпоставката между разпоредбите на чл. 205- чл. 209 и чл. 16 ЗУТ налага извода, че последната разпоредба предвижда особена отчуждителна процедура за обекти-публична собственост, несвързана с процедурата за принудително отчуждаване, предвидена в ЗДС и Закона за общинската собственост /ЗОС/. А тъй като правилата по чл. 205 - чл. 209 ЗУТ се отнасят само за отчуждавания по посочените закони, те са неприложими в процедурата по чл. 16 ЗУТ, вкл. за обезщетяването което в този случай следва да приключи със заповед на кмета на общината по чл. 16, ал. 5 ЗУТ и за момента на настъпване на отчуждителния ефект - влизането на плана в сила. Правилен е и извода, че твърдяните от оспорващия нарушения на административнопроизводствените правила по своята тежест не обосновават извод за нищожност на административния акт. Противно на твърдението в касационната жалба, довод за липсата на кворум за приемане на решението, не е изложен в сезиращата първоинстанционния съд жалба. Този съд обаче с оглед императивните разпоредби на 9, ал. 3, чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК е бил длъжен служебно да провери дали колективният орган на местното самоуправление е заседавал в законен състав и решението е взето с необходимото мнозинство - чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Процесното решение № 545 е прието по т. 56 от протокол № 45 от заседание на Столичния общински съвет, проведено на 29.07.2009 г. Този протокол не е приложен по делото, предвид което настоящата инстация не може да извърши надлежна проверка в тази насока. Липсата на този протокол съдът е следвало служебно да попълни като го изиска и извърши проверка дали решението е прието при наличие на законния кворум и изискуемото мнозинство като императивни предпоставки за валидността му. Разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК вменява в задължение на касационната инстанция служебно да провери съответствие на решението с материалния закон. Такава, на плоскостта на чл. 27 ЗМСМА, в случая не може да бъде извършена поради бездействието на първоинстанционния съд, представляващо съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. АПК. С оглед изложеното обжалваното решение подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради което, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд