Решение № 518 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6214/2007 г.

Решение № 518 от 8.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6214/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Софийския апелативен съд, постановено под № 107 на 25.07.2007 г. по в. гр. д. № 1065/2004 г., с което е отменено решение от 08.03.2004 г. по гр. д. № 987/2001 г. на Софийски градски съд, I-4 състав, спорът е разрешен по същество като М. на в. р. /МВнР/, гр. С. е осъдено на основание чл. 59 ЗЗД да заплати на И. Л. Х. и П. А. Х. сумата 24908.40 щатски долара /щ.д./, обезщетение, равняващо се на дължим наем за ползване без основание на собствен на ищците от 189 кв. м., който част от имот пл. № 862 в кв.11 по плана на гр. С., местността "В" ведно със законната лихва от 11.07.2001 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 7794.90 щ.д. лихва за забавено плащане на главницата за времето от 12.07.1998 г. до 11.07.2001 г. както е направените разноски по делото пред двете инстанции сумата 3828 лева. Недоволен от въззивното решение е касаторът МВнР, представлявано от главен юрисконсулт В. Л. З., който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано по чл. 205, ал. 1 ГПК (отм.) поради недопускане на допълнителна техническа експертиза с оглед съмнението относно спорния предмет - размера на застъпващата се част между имотите на страните, за което се претендира обезщетение. Пълномощникът старши юрисконсулт С. Й. С. поддържа касационната жалба. Допълнително съображения излага в писмена защита. Ответниците по касация - И. Л. Х. и П. А. Х., двамата от гр. С. чрез процесуалния представител адвокат Е от САК заявява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, тъй като е установено, че ищците са собственици към настоящия момент на имот с пл. № 862 в кв.11 по плана на гр. С., м. "В" от 1300 кв., 189 кв. м. от който попадат в имот пл. № 1* в кв.11 същата местност, при което БОДК, впоследствие правоприемника ИА"Д" са отдали под наем изградената масивна жилищна сграда в имота, собственост на ищците, част то който е и процесният имот от 189 кв. м. без да имат основание за това. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. С оглед характера на спора въззивният съд като инстанция по съществото на спора при условията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като е следвало да съобрази законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. При спор относно процесната част от недвижимия имот е следвало да се допусна и техническа експертиза с оглед идентичността на същия имот след оглед на място като констатациите на изслушаните икономически и технически експертизи приемат съобразно изискването на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.). Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в", изр. 2 ГПК (отм.) касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд - отмени изцяло като делото върне за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение на основание чл. 218ж ГПК (отм.)