Решение № 6900 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11815/2014 г.

Решение № 6900 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11815/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Велико Търново (РИОСВ-Велико Търново) срещу решение № 333/29.07.2014 г., постановено по адм. д. № 287/2014 г. по описа на Административен съд-Велико Търново (АС-Велико Търново). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде постановено друго, с което да бъде потвърдена оспорваната заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Христо Стефанов Узунов оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание и в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 333/29.07.2014 г., постановено по адм. д. № 287/2014 г. по описа на АС-Велико Търново е отменена Заповед № 86/19.03.2014 г. на директора на РИОСВ-Велико Търново, с която е прекратено служебното правоотношение на Христо Стефанов Узунов на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до неспазване на изискванията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Първоинстанционният съд е приел, че атестирането на Христо Стефанов Узунов е извършено в нарушение на процедурата по атестирането, регламентирана в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата), което от своя страна е довело до постановяването на обжалваната заповед в нарушение на административнопроизводствените правила. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд, а подробните му и правно издържани мотиви изцяло се споделят, като не е необходимо подробното им преповтаряне. Периодът на оценяване е бил от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. Работният план е изготвен и съгласуван на 29.01.2013 г. за заеманата от Узунов длъжност. По време на междинната среща, проведена със служителя на 15.07.2013 г., е отчетено извършване на дейността в съответствие с индивидуалния работен план. Препоръки за подобряване на работата на служителя не са дадени. На 29.01.2014 г. е изготвена годишна оценка, като оценяващият ръководител е посочил, че една част от целите се изпълняват на нивото на изискванията, а за друга част има отклонения. Контролиращият ръководител не е възприел оценката на оценяващия ръководител, включително и дадените допълнителни аргументи и информация, в резултат на което е определил годишна оценка - "неприемливо изпълнение". Обосновано АС-Велико Търново е приел, че е допуснато нарушение при оценяването при мотивиране на годишната оценка. Констатирано е очевидното й противоречие с коментара на оценяващия ръководител при междинното оценяване. Действително съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява такъв относно спазването на критериите при оценяването, регламентирани в Наредбата. В Наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Обратът в мотивите на оценяващия ръководител в различните етапи на процедурата по оценяване на държавния служител в случая не е обоснован с обективно установими факти и обстоятелства. Констатираното нарушение се отразява върху дадената обща оценка, поради което следва извод, че атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на Наредбата. Проблемът с крайната оценка се констатира и в обстоятелството, че тя е определена от контролиращият ръководител без да кореспондира с формулираните цели в работния план и при спазване на изискването на чл. 16, т. 5 от Наредбата, който регламентира в кои случаи е допустимо поставянето на най-ниската оценка. Правилно АС-Велико Търново е отчел необходимостта за оценяване на целия атестиран период (2013 г.) и липсата на забележки и предписания от междинната среща на 15.07.2013 г. В противен случай провеждането на междинна среща и възможностите, които Наредбата предвижда от нея, се обезсмислят. В този смисъл не е основателно позоваването на съдебна практика от страна на представителя на Върховната административна прокуратура относно възможността на контролиращият ръководител да намалява годишната оценка. В обжалваното съдебно решение не е оспорено правомощието на контролиращия ръководител, а начина по който то е упражнено. По отношение на възраженията в касационната жалба относно характера на срока за оформяне на формуляра за оценяване и системата за документооборот в РИОСВ-Велико Търново, настоящият съдебен състав намира, че не е налице процесуална възможност за нови фактически установявания поради забраната в чл. 220 от АПК. В случая с оглед правилните и законосъобразни констатации на АС-Велико Търново за допуснати нарушения, които са самостоятелно основание за отмяна на Заповед № 86/19.03.2014 г. на директора на РИОСВ-Велико Търново допуснатото неправилно тълкуване на характера на сроковете в Наредбата не се е отразило върху крайния резултат от спора и не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В касационната жалба няма наведени и доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, само при които е допустимо прилагане на нормата на чл. 222, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът е направил разноски в размер на 200 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора и липса на възражение за прекомерност, касаторът му ги дължи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение