Решение № 9309 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7331/2016 г.

Решение № 9309 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7331/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, против Решение № 938 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 1361/2015 г. на Административен съд В., с което по жалба на "Е. Н." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Р. бул. "Т.", ..№..., ет. ..., офис 310, представлявано от С. В. И., е отменен Ревизионен акт № Р-18-1402396-091-01/13.01.2015 г. на орган по приходите, потвърден с Решение № 96/09.04.2015 г. на Д. Д. "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на "Е. Н." ЕООД, за данъчни периоди м. м. 03-05.2014 г., са определени задължения по чл. 177, ал. 1 от ЗДДС - ДДС общо в размер на 451 778.44 лв. и лихви за просрочие - 5 721.46 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за липса на доказателства за знание у ревизираното лице, че задълженията за ДДС на негов доставчик по фактури, по които РЛ е приспаднало данъчен кредит, няма да бъдат погасени. Необосновано съдът приел за недоказани и хипотезите на чл. 177, ал. 3 ЗДДС, регламентиращ законова презумпция за знание. Съдът не обсъдил всички събрани в административната преписка доказателства поотделно и в съвкупност. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Е. Н." ЕООД оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. В писмена молба от 12.06.2017 г. на Директора на Д"ОДОП" В. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Е. В., се прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Не е било спорно пред АС и е установено в РА, че в данъчни периоди м. 03-05.2014 г. ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, подробно описани в РД и РА, издадени от "Г. П. К."ЕООД. Не е спорно и е доказано и това, че РЛ частично е погасило задълженията си към доставчика чрез прихващане на две насрещни ликвидни и изискуеми задължения с Протокол от 07.03.2014 г. Доставчикът и ревизираното лице не са свързани лица по смисъл на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Установено е било в ревизионното производство, че управителят на ревизираното дружество преди ревизираните периоди е работил по трудово правоотношение в предприятието на доставчика на длъжност "спедиционен посредник", както и че е бил негов пълномощник с описан в представените пълномощни мандат. Установено е също, че: РЛ е встъпило в дългове на дружеството-доставчик по два договора от 08.04.2014 г.; заместило го е в дългове по девет договора от 24.03.2014 г.; поело е съвместно с него дългове по договор от 20.05.2014 г.; получило е вземания на доставчика по договори за цесия; управителят на доставчика е бил безсрочен пълномощник на РЛ, считано от 23.05.2014 г.; по договор за поръчка от 01.04.2014 г. РЛ като довереник е поело задължения към дружеството доставчик "Г. П. К."ЕООД като доверител да извършва плащания на задължения на доверителя към физически и юридически лица; 21 работници и служители на дружеството доставчик са били преназначени в предприятието на ревизираното лице, едно от които е било оперативен счетоводител на Г. П. К. в периода м. 03-04.2014 г. Въз основа на тези установявания, органите по приходите приели, че ревизираното дружество безспорно е знаело, че ползва право на приспадане на данъчен кредит по фактури, по които ДДС няма да бъде внесен, тъй като сделките са извършени с намерение за избягване на внасяне на ДДС в републиканския бюджет и следователно дружеството участва в данъчна злоупотреба. В резултат на това, ревизиращият орган е приел, че са налице обстоятелства по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС по отношение на ревизираното дружество. За да отмени изцяло РА, първоинстанционният съд е обсъдил предпоставките за прилагане на чл. 177 ЗДДС за случая. Първоинстанционното решение е обосновано и материално-законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съответствие с приложимото за случая материално данъчно право, първоинстанционният съд е приел, че в разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС е установен особен вид солидарна отговорност, представляваща изключение от правилото, че данъкът се дължи от данъчно-задължено лице по облагаема доставка, поради което текстът на разпоредбата следва да се тълкува стриктно. Законосъобразно съдът е приел, че всяка от предпоставките за ангажиране на тази отговорност следва да бъде установена при условията на пълно и главно доказване от страна на приходните органи. С основание съдът е приел, че не е прецизирано конкретното правно основание за ангажиране на отговорността на трето лице. От изложените в РД фактически и правни констатации, изрично приети като мотиви на оспорения РА, не е ясно коя от двете хипотези на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС органът по приходите приема, че е налице. Първоначално се твърди, че РЛ е знаело, че данъкът от неговия доставчик няма да бъде внесен /стр. 11/, а в последствие - че сделките документирани с процесните фактури са привидни и заобикалящи закона, поради което е налице презумпцията на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС /стр. 20/, а именно, че РЛ е било длъжно да знае с оглед конкретните обстоятелства. Въпреки тази неяснота, първоинстанционният съд е обсъдил всички хипотези на отговорността по чл. 177 ДОПК. Обосновани са фактическите и правните изводи на АС, че в случая доказване не е извършено по отношение на нито една от хипотезите на обсъжданата разпоредба. При безспорно установеното наличие на обективните елементи във фактическия състав на разпоредбата, не са доказани субективните такива. Обосновано съдът е приел, че обстоятелството, че лицето С. И. е бил упълномощен от управителя на "Г. П. К." ЕООД да извършва определени правни и фактически действия от името на доставчика - да представлява дружеството пред съответните институции; да извършва покупко- продажба на МПС, както и действия по последващата им регистрация; да участва в търгове пред горските стопанства; и др., не означава че И. е знаел, че данъкът по процесните фактури няма да бъде внесен. С. И., като упълномощено лице на доставчика, действащ и като спедиционен посредник преди ревизираните периоди, не е бил свързан с ръководството и управлението на "Г. П. К." ЕООД, с неговото действително финансово и икономическо състояние, поради което не е можело със сигурност да знае, че данъкът няма да бъде платен. С нито едно от представените пълномощни И. не е упълномощен да взема решения и да извършва действия, свързани с управлението и контрола на дружеството, да получава детайлна текуща счетоводна и данъчна информация, както и такава свързана с разплащането на данъчни задължения. В същите изчерпателно са изброени правомощията му, като преобладават изпълнителни дейности в областта на спедицията, товаро-разтоварната и спедиторска дейност. В съгласие със съдебната практика на ВАС е приетото от първоинстанционния съд, че с информация относно възможността за погасяване на публични задължения биха могли да разполагат управителите, собствениците или пълномощниците на търговците за управление на дружеството, но не и лица на трудово правоотношение при същите или упълномощени за определени изпълнителни действия. По отношение на погасяването на задължението за придобиване на недвижимия имот чрез прихващане, това би могло да бъде сериозен аргумент за знание, че ДДС, като част от това задължение няма да бъде внесен от доставчика, ако не беше установеното с експертизата, след анализ на паричните потоци, че към датите на издаване на процесните фактури, дружеството доставчик е разполагало с парични средства по см. 501 "Касова наличност" в диапазона 2 515 091.10 лв. и 2 554 346.69 лв., като конкретните стойности са описани в приложение 1, а в приложение 5 са посочени движенията по сметка 50. Обосновано съдът е приел, че релевантният момент, към който трябва да е налице знанието е най-късно издаване на процесните фактури. А от заключението на вещото лице безспорно се установява, че към датата на издаване на всяка една от тях "Г. П. К." ЕООД е разполагало както с налични краткотрайни активи, така и с налични парични средства. Неоснователни са касационните оплаквания, че представените договори за встъпване в дълг от страна на ревизираното дружество в дългове на дружеството доставчик със сигурност доказват знание у ревизираното лице, че процесното публично задължение няма да бъде погасено. Действително, от една страна, тези договори са дали на ревизираното дружество информация за наличие на посочените в договорите задължения на дружеството доставчик като част от цялостното му икономическо състояние, но точно поради липса на връзка между управлението на дружеството доставчик и ревизираното лице не може да се установи че последното е било запознато с това цялостно икономическо състояние. От друга страна, логически, погасяването на дългове на доставчика от ревизираното лице към други кредитори, дори прави по-вероятно погасяването на публичното задължение, особено при установеното от експертизата, че дружеството доставчик е разполагало със значителни активи и парични средства в ревизираните периоди. На трето място, ревизираното дружество е получател по договори за цесия на вземания на дружеството доставчик, които дават информация с обратен знак относно платежоспособността на прехвърлителя. Неоснователни са касационните доводи за игнориране на представения договор за поръчка от 01.04.2014 г., между "Г. П. К." ЕООД и ревизираното дружество /стр. 556 от административната преписка/, съгласно който РЛ като доверител се задължава да извършва и получава плащания от името на своя доверител, за своя сметка. Касационните доводи са в насока, че РЛ не е можело да не знае, при изпълнението на задълженията си по този договор, че процесното публично задължение за внасяне на начисления и декларирани ДДС по процесните фактури няма да бъде изпълнено, защото довереникът с приоритет е погасявал частни, а не публични вземания на доверителя. Изложеното би било така, ако в договора за поръчка беше уговорено довереникът да избира кои от задълженията на доверителя да погасява. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора обаче е уговорено, че доверителят възлага на довереника устно или писмено кои плащания да извършва и кои да получава. В крайна сметка, при съвкупната преценка на всички доказателства, първоинстанционният съд е направил обосновани фактически изводи за недоказано знание, че задължението, вменено на РЛ с процесния РА, няма да бъде погасено от неговия доставчик. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в касационното производство разноски за адвокатски хонорар в размер на 8 526 лв., които са доказани и за които е представен списък. Съгласно чл. 161, ал. 2 ДОПК, те не следва да бъдат намалявани, защото са под минималния размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение