Решение № 9622 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1364/2009 г.

Решение № 9622 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1364/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Митко Недялков Романов, от гр. Неделино, чрез неговия пълномощник срещу решение № 198/14.11.2008 г. по адм. д. № 186/2008 г. на Административен съд гр. Смолян. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба-началникът на РДНСК-Смолян чрез своя представител намира касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведеното основание за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-СМ-9/06.06.2008 г. на началника на РДНСК-Смолян, с която е постановено премахване на незаконен строеж "пристройка към жилищна сграда" в УПИ ХII-466, кв. 54, по плана на гр. Неделино. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строителството е извършено през 1994 г. без необходимите строителни книжа. Същото не е узаконяемо по смисъла на пар. 184 ПЗРЗУТ, тъй като е налице влязла в сила с решение на Върховния административен съд заповед на началника на РДНСК за отмяна на издадения от главния архитект акт за узаконяване. Тъй като се касае за заповед за премахване, то евентуалната търпимост на строежа има отношение към премахване на сградата. В този аспект не е налице предпоставката на пар. 16, ал. 1 ПЗРЗУТ с оглед време извършването на строежа, а за приложимостта на ал. 2 на посочената разпоредба липсва подадена декларация до 31.12.1998 г. пред одобряващия орган. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Касае се за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, спрямо който следва да се приложи последицата на премахване на същия като нетърпим. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Предвид изложеното спрямо оспорения съдебен акт не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение