Решение № 641 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3935/2019 г.

Решение № 641 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3935/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Шибакина Л., родена [населено място], [държава], срещу Решение № 4515 от 05.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1540/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Счита обжалваното съдебно решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрк. Стоянов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановеният срок, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно. По същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град, е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Шибакина Л. срещу Решение № 13061 от 15.12.2016 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ) й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваният административен акт e издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Неналичието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на закрила е основал на събраните в хода на делото доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на жалбоподателката не са нарушени в хода на развилото се производство. Обжалваното решение е мотивирано, като въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е формирал обосновани изводи и е приложил правилно материалния закон. Неоснователен е доводът за необоснованост на обжалваното решение. В решението са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в контекста на бежанската история, както и представената по делото справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуалната политическа обстановка в страната по произход. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване им, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай с оглед на представените по делото доказателства не може да се направи извод, че кандидатката за статут е била обект на преследване по смисъла на специалния закон. Спрямо нея не е упражнявано физическо насилие и не е била обект на репресии поради своята етническа или религиозна принадлежност. Търсещата убежище е потвърдила, че не е преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Не е била арестувана, не е осъждана, не членува в политическа партия или организация, не е била заплашвана. Напуснала е държавата си по произход през 2014 г. легално, с автомобил и придружена от съпруга си, като е преминала свободно през Украйна и Румъния, в които държави не е поискала убежище. Обяснява напускането на родината си с лоши взаимоотношения със съседите и лоша екологична среда. При установените по делото факти обосновано съдът от първата инстанция е направил извод, че не са налице пречки за завръщането на търсещата закрила в страната й по произход при положение, че единствената конкретната причина, на която основава искането си е лоши взаимоотношения и среда, които изключват предпоставките, релевантни за приложението на чл. 8 ЗУБ. Правилен е също изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на касационната жалбоподателка. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателката е била принудена да отпътува от [държава] поради реална опасност от тежки посегателства, като напускането на страната се дължи реално на желанието й да живее в друга страна по съвсем лични причини. Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателката не отговаря на изискванията за предоставяне на хуманитарен статут. Не може да се приеме, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/Е0, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства спрямо нея, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата, при съобразяване данните от представената по делото справка на дирекция "Международна дейност" към ДАБ, относно ситуацията в страната на произход. По изложените съображения решението на Административния съд София-град, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,