Решение № 253 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 112/2010 г.

Решение № 253 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 112/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е образувано по молба (жалба) на М. С. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 151 от 7.11.2008 г. по гр. д. № 318/2008 г. на Разградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 190 от 23.07.2008 г. по гр. д. № 869/2007 г. на Разградския районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя против С. А. А. и С. С. К. за заплащане на сумата 360 лв. неплатен наем за периода от месец януари до 4 април 2007 г., на сумата 47,10 лв. неплатени сметки за ток в наетия обект, за сумата 56,29 лв. неплатени сметки за вода, както и за наем за багаж в жилището по 40 лв. месечно за месеците април, май, юни и юли. В молбата са наведени твърдения за нови писмени доказателства и нарушаване правата на молителя за участие в делото. Ответниците С. А. А. и С. С. К. не са взели становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените твърдения за отменителни основания. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. За да отхвърли исковете съдът е посочил, че извън свидетелските показания на сина на ищеца-молител, други доказателства по делото в подкрепа създадени между страните облигационни отношения по договор за наем не са били ангажирани и с оглед разпоредбата на чл. 136 ГПК (отм.) съдът е преценил, че исковите претенция са недоказани. С молбата за отмяна не са представени писмени доказателства, за да се преценят предпоставките на чл. 303, т. 1 ГПК за отмяна на решенията. Молителят се е позовал на нови писмени доказателства, но такива не са описани в молбата за отмяна, поради което на това основание същата се явява неоснователна. Следва да се посочи, че на молителя са давани указания да преведе молбата към изискванията на чл. 306 ГПК, включително и в настоящето производство, останали без последствия. По твърденията на молителя, че било нарушено правото му участие в делото - не му били уважени искания за доказателства. Тези твърдения не са типични за основанието за отмяна по чл. 303, т. 5 ГПК. Независимо от това, както в първата инстанция, така пред въззивния съд молителят е бил редовно призоваван и е участвал в проведените съдебни заседание. Пред районния съд същият е заявил изрично, че няма да сочи повече доказателства (с. з. 2.07.2008 г.), а пред въззивната инстанция е поискал свидетели, без да уточни за какви обстоятелства. На това основание въззивният съд с определение не му допуснал гласни доказателства, но при провеждане на откритото съдебно заседание молителят е водил един свидетел - негов син и въпреки противопоставянето на другата страна, съдът го е допуснал и изслушал. Тези обстоятелства не са пряко свързани с основанието за отмяна по т. 5-та, но те не се подкрепят от доказателствата по делото, както не се установява и нарушаване на процесуални норми от съда обезпечаващи участието на молителя в производството. При тези съображения молбата за отмяна по чл. 305, т. 1 и т. 5 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на трето г. о.