Решение № 5984 от 16.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Ямбол, подадена чрез Началник Отдел "Правни дейности" в Община Ямбол-М. Караиванова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение 2282/ 24.11.2021 г. по адм. дело 1783/ 2021 г. на Административен съд Пловдив (АС Пловдив). В жалбата са изложени твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон- касационни основания по чл. 209 от АПК. Касаторът счита, че в случая майката на детето, като негов законен представител и в предвидената в чл.129 Семейния кодекс (СК) представителна власт е заявила пред компетентния орган- Кмета на община Ямбол негов настоящ адрес, като след дължима проверка на обстоятелствата от чл.92 ЗГР правилно регистрацията на посочения адрес е извършена. Счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се потвърди извършената от длъжностно лице в Община Ямбол промяна в настоящия адрес. Ответникът- Т. Иванов в писмен отговор, подаден чрез адв. Будакова, счита касационната жалбата за неоснователна, като намира съдебния акт за правилен и законосъобразен, поради което моли за неговото потвърждаване. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, поради липса на отменителни основания по чл. 209 от АПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт АС- Пловдив e ОТМЕНИЛ, като незаконосъобразна извършената от длъжностно лице в Община Ямбол промяна в настоящия адрес на малолетния Г. Иванов, по адресна карта с вх. [номер] от 16. 06. 2021г. За да стигне до този правен резултат, съдът е обсъдил относимите разпоредби на Семейния кодекс, Закона за гражданска регистрация (ЗГР) и Наредба РД-02-20-9/ 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация. На база нормативната уредба АС Пловдив е намерил, че изискването в приложимата наредба за подписи и на двамата родители или представяне на изрично пълномощно е в съответствие с императивната норма на СК за упражняване на родителските права по общо съгласие. Това общо съгласие нямало как да се удостовери в конкретния случай по друг начин освен чрез обективирана воля и на двамата родители за исканата промяна в адресната регистрация, каквото в случая не е било налице, доколкото адресната карта за настоящ адрес е подписана само от майката на малолетното дете и без пълномощно от другия родител. Само чрез подпис или чрез пълномощно можело да се удостовери наличието на съгласие между двамата родители. В заключение адм. съд е преценил извършената промяна на адресната регистрация за незаконосъобразна. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира обжалваното решение за НЕДОПУСТИМО. Нормата на чл. 153, ал.1 АПК предвижда, че страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК, правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда. В случая това не е изпълнено от състава на Административен съд Пловдив, който не е конституирал органа, посочен в чл.92, ал.1 ЗГР- кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица. Вместо това е конституирал, като ответник- Община Ямбол, която е юридическо лице, но не е страна по материалното правоотношение и не е процесуално легитимирана да участва в съдебното производство- т.1 и т.3, &1 АПК. Заключението на първоинстанционния съд, че като ответник следва да се конституира община Ямбол, която не е административен орган, е в противоречие с текста на чл. 153, ал.1 АПК, който изрично изброява лицата, засегнати от правния спор и качеството, в което следва да участват в процеса. Освен това в съдебното производство не е изследвано дали е налице законова делегация, каквато е предвидена в чл.92, ал.1 ЗГР. При упражняването на делегирана компетентност, оправомощеният орган действа от свое име, придобива качеството на издател на акта и е процесуално легитимиран да участва в съдебното производство в качеството на ответник (арг. чл. 153, ал. 1 АПК). Административният съд не е изискал данни и информация за определеното длъжностно лице от Община Ямбол почл.92, ал.1 ЗГР и какво е основанието за неговите правомощия.Съгласно Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС, постановено по дело ТР-4/ 2002 г. при делегацията действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия. След като органът, издал оспорения административен акт, не е конституиран като страна в първоинстанционното производство, съдебният акт е постановен при участието на ненадлежна страна и е недопустим. В съдебното производство липсва и заинтересованата страна, за която адм. акт е благоприятен. Съгласно чл.153 АПК страна в съдебното производство са и всички заинтересовани лица. Съобразно чл. 96, ал. 1 и ал. 3 ЗГР настоящият адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до органите по чл. 92, ал. 1, като за малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители. В случая майката на детето, като негов законен представител и в предвидената в чл. 129 от Семейния кодекс представителна власт е заявила пред компетентния орган негов настоящ адрес. Съответно страна в производството е лицето, което е заявило промяна на адреса, представлявано от неговия законен представител. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е постановено без участието на надлежна заинтересована страна- лицето- заявител. Наред с това съдът следва да има предвид, че разпоредбата на чл. 15 от Закона за закрила на детето се прилага и в съдебното производство. Според чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, според който при всяко дело съдът или административният орган уведомява Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Дирекцията изпраща представител, който изразява становище по делото, а при невъзможност- представя доклад. Конституирането на точните страни, които законът сочи, представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. В случая съдебният акт е постановен при участието на ненадлежни страни и е недопустим. Освен това на преценка подлежи и това, че Законът за гражданската регистрация, предвижда възможност за оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но само на актовете на органите по чл.92, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, с които се отказва извършване на адресна регистрация или промяна на адрес или при отказ за заличаване на адресна регистрация - чл.92, ал.13, ал.14 ЗГР. Съответно следва да се прецени дали бащата има правомощия да оспорва промяната на адреса- чл.147, ал.1 АПК. В тази връзка следва да се установи- налице ли са производства по чл. 123 и чл.127 Семейния кодекс и какъв е техния резултат. По изложените съображения съдебното решение предмет на контрол, следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК като недопустимо, поради постановяването му в производство, проведено при ненадлежно конституирани страни. Делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При това, съдът следва да конституира страните, съобразно изискванията в чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,