Решение № 3224 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9660/2023 г.

ВАСОсмо отделение18.03.2024 г.докладчик Василка Шаламанова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 266/18.07.2023 г., постановено по адм. дело 290/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на И. Иванов, [ЕГН], 6 980 лв. (шест хиляди деветстотин и осемдесет лева), представляващи разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), приподписана от юрк. Стоянова, срещу Решение 266/18.07.2023 г., постановено по адм. дело 290/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) Р-16001621000597-091-001/23.12.2021 г., издаден от И. Кръстев на длъжност Началник сектор, възложил ревизията, и Д. Гавраилова-Иванова на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение 120/21.03.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че считано от 01.10.2021 г. първоначалният възложител на ревизията е бил преназначен на длъжност, която не му дава компетентност за възлагане на ревизии и за подписване на РА. Счита, че процесният РА не е нищожен. Моли за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Представя писмени доказателства: длъжностна характеристика на началник на отдел и заповед от 11.03.2022 г. за преназначаване на Г. Чинков от длъжност началник на сектор на длъжност началник на отдел. Ответникът И. Иванов, чрез пълномощника адв. Янчева, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Стара Загора е бил РА Р-16001621000597-091-001/23.12.2021г., издаден от И. Кръстев на длъжност началник на сектор, възложил ревизията, и Д. Гавраилова-Иванова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 120/21.03.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП относно определените данъчни и осигурителни задължения на И. Иванов в общ размер на 51 806.19лв., ведно с лихви в размер на 26 124.01лв., както следва: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ: за 2014г. в размер на 20 332.64лв. и прилежаща лихва в размер на 13 723.33лв; за 2016г. 1 349.81лв. главница и 636.71лв. лихва; за 2017г. 2 244.52лв. главница и 831.16лв. лихва и за 2018 г. 6 814.15лв. главница и 1 832.40лв. лихва; Вноски за ДОО: за 2014г. 4 229.28лв. главница и 2 854.51лв лихва; за 2016г. 1 637.56лв. главница и 772.44лв. лихва; за 2017г. 3 556.48лв. главница и 1 316.99лв. лихва; за 2018г. 5 843.64лв. главница и 1 571.42лв. лихва; Вноски за ЗО: за 2014г. 1 900.80лв. главница и 1 282.93лв. лихва; за 2016г. 615.04лв. главница и 290.12лв. лихва; за 2017г. 1 275.87лв. главница и 472.46лв. лихва и за 2018г. 2 006.40лв. главница и 539.54лв. лихва. От фактическа страна съдът е установил, че ревизията е повторна след отмяна на предходния ревизионен акт с решение 73 от 26.01.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-16001621000597-020-001 от 03.02.2021 г., издадена от Г. Чинков на длъжност Началник сектор на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на И. Иванов от гр. Стара Загора, като е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г.; ДОО за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. и Здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. Извършването на ревизията е възложено на Д. Гавраилова-Иванова - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и на Л. Бенова главен инспектор по приходите. Производството по извършване на ревизията е било спряно със Заповед Р-16001621000597-023-001/26.03.2021 г. на основание чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК по молба на ревизираното лице, считано до 26.06.2021 г. Със Заповед Р-16001621000597-143-001/05.07.2021 г. на основание чл.35 от ДОПК производството е било възобновено, считано от 05.07.2021 г., като срокът за завършване на ревизията е определен на 19.08.2021 г. Този срок е бил удължен със Заповед за изменение на ЗВР Р-16001621000597-020-002/16.08.2021 г. и със Заповед за изменение на ЗВР Р-16001621000597-020-003/13.09.2021г., издадени и подписани от Г. Чинков, Началник сектор, като е определено ревизията да завърши до 19.10.2021 г. С Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка Р-16001621000597-098-001/01.10.2021 г./л.129, т.I/, издадено от директора на ТД на НАП Пловдив, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК, са иззети правомощията на Г. Чинков като възлагащ орган по процесната ревизия и същите са възложени на И. Кръстев, в качеството му на възлагащ орган. Именно в това му качество от И. Кръстев на длъжност Началник сектор е била издадена и Заповед за изменение на ЗВР 16001621000597-020-004/01.10.2021 г., но видно от съдържанието ѝ, с нея не са променени нито обхвата на ревизията, нито срока, нито състава на ревизиращия екип. По отношение на установените задължения са направени констатации, въз основа на които е прието, че осъществените от ревизираното лице разпоредителни сделки с недвижими имоти през ревизирания период са търговски по смисъла на ТЗ и основата за облагане следва да се формира по реда и механизма, предвиден за едноличните търговци. Въз основа на съставен Ревизионен доклад и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от И. Кръстев на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Д. Гавраилова-Иванова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, е издаден процесният РА. При така установената фактическа обстановка административният съд е обосновал извод за нищожност на процесния РА. Изложени са мотиви, че нормата на чл.7, ал.3 ДОПК е специална и допуска изземване на компетентност само в строго определени случаи и служи като гаранция, че ревизионните актове се издават при условията на обективност, безпристрастност и законосъобразност. Според съда не са били налице предпоставките за прилагане нормата на чл.7, ал.3 от ДОПК, които да са обусловили нареденото изземване на правомощията по възлагането на процесната ревизия. Изложено е, че в случая липсвала трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, тъй като се касаело само за възлагане на допълнителни компетентности на Чинков при условията на вътрешно съвместителство, като същият е продължил да заема длъжността началник на сектор. Решаващият състав е стигнал до извод, че след като решението за изземване на конкретната преписка от възложителя на ревизията е било издадено без да са налице основанията за изземване, то следва да се приеме, че органът по приходите, подписал РА като възложител на ревизията, не е притежавал съответната материална компетентност, като РА при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Не е спорно, че ревизията на И. Иванов е възложена със ЗВР Р-16001621000597-020-001 от 03.02.2021 г., издадена от Г. Чинков на длъжност Началник сектор. В конкретния случай правомощията на Г. Чинков като възлагащ орган по процесната ревизия са иззети и същите са възложени на И. Кръстев, в качеството му на възлагащ орган с Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка Р-16001621000597-098-001/01.10.2021 г./л.129, т.I/, издадено от директора на ТД на НАП Пловдив с посочено основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК, следователно задължение на касатора е било да установи наличие на фактите и обстоятелствата за изземване и определянето на друг орган възложител на ревизията, което не е сторено. В тази връзка правилен е изводът на съда, че след като решението за изземване на конкретната преписка от възложителя на ревизията е било издадено без да са налице основанията за изземване, то органът по приходите, подписал РА като възложител на ревизията, не е притежавал съответната материална компетентност. Въз основа на Заповед 2-364/24.09.2021 г. на изпълнителния директор на НАП и считано от 01.10.2021 г. на Г. Чинков се възлага да изпълнява и длъжността началник на отдел в ТД на НАП Пловдив, дирекция Контрол, отдел Ревизии. В разгледаната заповед изрично е уточнено, че се издава в хипотезата на вътрешно съвместителство като останалите условия по заповедта за назначаване остават непроменени. Служителят е преназначен от длъжността началник сектор на длъжността началник на отдел със заповед 2-194/11.03.2022 г., считано от 15.03.2022 г., видно от представеното с касационната жалба писмено доказателство. Именно през този период от И. Кръстев на длъжност Началник сектор, възложил ревизията, и Д. Гавраилова-Иванова на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, е издаден процесния РА. Необосновани са възраженията в касационната жалба, че от длъжностната характеристика, представена пред касационната инстанция, се вижда, че Чинков не е имал компетентност за възлагане на ревизии. Видно от т.V.13 началникът на отдел може да възлага извършването на ревизии след оправомощаването му от териториалния директор, като извършва и всички действия от компетентността на орган, възлагащ ревизии. Необосновани са и възраженията, че със Заповед от 30.09.2021 г. на директора на ТД на НАП Пловдив Чинков е изключен от кръга на органите, поименно посочени като компетентни да издават ЗВР. В т. II от Заповед РД-09-1979 от 30.09.2021 г. се посочва, че в случай, че възлагащият орган, издал ЗВР, изпълнява длъжността началник на сектор и след 01.11.2012 г. (вероятно 2021 г. е следвало да бъде посочено), същият приключва производството. Чинков е изпълнявал длъжността началник на сектор до 14.03.2022 г. съгласно представените доказателства. По изложените аргументи настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което е обявен за нищожен процесния РА, е правилно и следва да се остави в сила. Първостепенният съд се е произнесъл след съобразяване на доказателствата и доводите на страните, поради което са налице условията за препращане към останалите мотиви съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. При този изход на спора в тежест на НАП (арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК) следва да бъдат възложени разноските за касационното производство и на ответника по касация следва да се присъдят разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 6 980 лв. Възражението за прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение е неоснователно. Същото напълно отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,