Решение № 10598 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 63/2018 г.

Решение № 10598 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 63/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 1760/20.10.2017 г., постановено по адм. дело № 689/2017 г. по описа на Административен съд – П.. Първата касационна жалба е подадена от Областна дирекция на МВР – П., (ОД на МВР) чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт И. П., като моли обжалваното решение да бъде отменено, в частта му, в която ОД на МВР – П. е осъдено да заплати сумата от 500 лв., представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за причинени неимуществени вреди и съдебно – деловодни разноски в размер на 25, 50 лв. или евентуално намаляване на присъдения размер на обезщетението. В жалбата са посочени доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК Претендира разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба е подадена от Й. Т., чрез процесуалния му представител адв. Давчев против първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 500 лв. до пълния предявен размер за сумата от 10 000 лв. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение, в тази му част поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважен пълния размер на претендираното обезщетение. Редовно призован за съдебно заседание касаторът Й. Т. не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, като намира, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е присъдено в съответствие с представените по делото доказателства и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд – трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С посоченото по-горе решение, Административен съд – П. е уважил частично исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДВ на Й. Т. от [населено място] срещу ОД на МВР – П. за причинени неимуществени вреди за сумата от 500 лв., като е отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от 10 000 лв., както и законната лихва върху тази сума. Присъдил е и сумата от 25, 50 лв. представляваща съдебно-деловодни разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за установено, че със заповед за задържане на лице рег. № 435 зз -119 от 20.04.2016 г., издадена от П. Искров на длъжност "разузнавач" в РУП – П. при ОД на МВР – П. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, ищецът е бил задържан за срок от 24 часа, считано от 08. 30 часа на 20.04.2016 г. до 09. 50 часа на 21.04.2016 г. Установено още е, че ищецът е оспорил заповедта за задържане по адм. д. № 1114/2016 г. по описа на АС П.. С решение № 1742/05.10.2016 г. съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна поради нарушение на административнопроизводствените правила по нейното издаване и противоречие с материалния закон. Решението не е било обжалвано пред касационна инстанция, поради което е влязло в сила на 14.11.2016 г. За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е събрал както писмени доказателства, така и гласни доказателства (свидетелски показания). При съвкупната преценка на тези доказателства административният съд е приел, че от тези незаконосъобразни действия извършени от служители на ОД на МВР – П., на Терзиев са били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психичен стрес, притеснение за своята свобода, чест, добри семейни отношения, добро име в обществото и трудова заетост. Въз основа на така установеното съдът е приел, за основателен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като съобразявайки се с продължителността на негативните преживявания и съобразявайки се с правилата на чл. 52 от ЗЗД е определил за справедлив размер на обезщетението сумата от 500 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Това е така, защото основният спор по делото въпросът е бил дали са били причинени неимуществени вреди на ищеца, като резултат от задържането на Терзиев. За да уважи частично тази претенция съдът е приел, че тя е основателна и доказана, както от събраните по делото писмени доказателства, така и от допуснатите и изслушани по делото свидетелски показания – св. Куцански. Този извод, следва да бъде споделен от настоящата инстанция, както се посочи по-горе. Съображенията за това са, че ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, последицата от което е и уважаването на предявения иск. По делото са събрани представени доказателства за реално претърпени от Терзиев неимуществени вреди, представляващи физически и душевни болки и страдания, вследствие на задържането му от органите на МВР. Съдът правилно е приел, че от доказателствата по делото следва да се направи извод, че е налице незаконосъобразно действие на административен орган по повод изпълнение на административна си дейност. От представените доказателства по делото е направен правилен извод, от решаващия съд, че е налице и причинна връзка между претърпените от него неимуществени вреди и неговото задържане. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същият за правилно определен. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най-пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. Предвид степента на увреждане, определената от първоинстанционният съд сума за обезщетение в размер на 500 лв. осъществява критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД. Ето защо касационната жалба, подадена от ОД на МВР – П. е неоснователна, тъй като правилно и обосновано е прието от административния съд, че на касатора Терзиев следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконосъобразни действия от служители на касационния жалбоподател ОД на МВР – П.. При наличието на всички изискуеми елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е формирал правилен извод за дължима от страна на ОД на МВР – П. обезвреда на касационния жалбоподател Терзиев за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на незаконната заповед за задържане. Неоснователна е и касационната жалба на Й. Т., в частта за разликата на присъдения размер на обезщетението от 500 лв. до пълния претендиран размер за сумата от 10 000 лв. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на съда относно основателността на претенцията и размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът е обсъдил всички доказателства и подробно е мотивирал в какво се изразяват неимуществените вреди, причинени на ищеца. Обосновани са изводите на съда, че тези вреди не се намират в пряка причинна връзка с незаконната заповед за арест. Като се има предвид, че тези негативни преживявания не са довели до намесата на специализирана медицинска помощ или до трайно увреждане на здравословното състояние на Терзиев, както и засягане на доброто име, тъй като въпреки случката лицето е със запазен авторитет, правилно съдът е определил размера на обезщетението за сумата от 500 лв. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,