Решение № 14013 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2131/2011 г.

Решение № 14013 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2131/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Атанас Узунов в качеството му на ЕТ "Каролина-Атанас Узунов" - чрез процесуалния му представител адв. Анастасия Йорданова, против решение № 505 от 26.11.2010 г. на Административния съд - гр. Хасково, постановено по адм. дело 531 от 2010 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 8000-0942 от 25.06.2010 г. на заместник-началника на Митница Свиленград, потвърдено с решение № 767 от 30.08.2010 г., поправено с решение № 792 от 02.09.2010 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изводите на съда са неправилни, тъй като макар и да има две наказателни постановления по ЗАДС и второто нарушение да е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление, след като административно наказващият орган не е приложил института на повторността и е определил санкция под формата на глоба в обикновената хипотеза, няма как отказът за издаване на разпореждане да почива на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 6 ППЗАДС вр. с чл. 100а, ал. 2 от ЗАДС. Счита за неприложима разпоредбата на чл. 112 ППЗАДС, която е нова и е в сила от 26.03.2010 г., тъй като не е предвидена обратна сила на тази разпоредба. По тези съображения, развити подробно в касационната жалба, моли съда да отмени обжалваното решение и да отмени обжалвания акт. Ответника - зам. -началникът на Митница Свиленград, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: Административният съд - гр. Хасково, в производство по реда на чл. 145 АПК е бил сезиран с жалба, подадена от ЕТ "Каролина-Атанас Узунов" - гр. Свиленград, против решение № 8000-0942 от 25.06.2010 г. на зам. -началника на Митница Свиленград, потвърдено с решение № 767 от 30.08.2010 г., поправено с друго решение на директора на Агенция "Митници". За да отхвърли жалбата срещу това решение, с което е отказано издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия за обект хранителен магазин, находящ се в гр. Свиленград, съдът след преценка на доказателствения материал по делото е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен административен орган, актът е обективиран в писмена форма, съдържа задължителните реквизити по чл. 59 от АПК, и същото е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Според установеното по делото съдът е приел, че е извършено повторно нарушение по смисъла на чл. 4, т. 17 от ЗАДС, според който е налице "повторно" нарушение, когато второто нарушение е извършено в срок от една година от влизане в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Безспорно е било установено по делото, че с наказателно постановление № 581 от 2008 г., влязло в сила на 23.06.2008 г., жалбоподателят е бил наказан по административен ред за извършено нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС и в рамките на едногодишния срок от влизането в сила на това наказателно постановление, а именно на 22.11.2008 г., е извършил друго административно нарушение, съставомерно по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС, за което е санкциониран и за което е издадено наказателно постановление № 352 от 2009 г., влязло в сила на 22.06.2009 г.. Съдът е посочил, че след като второто нарушение, за което едноличният търговец е бил санкциониран, е било извършено в едногодишния срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е била наложена имуществена санкция за нарушение от същия вид, то е налице повторно нарушение по смисъла на ЗАДС и правилно административният орган в съответствие с материалноправната разпоредба на закона на основание чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС е отказал издаването на разрешение за търговия с тютюневи изделия. Така постановеното решение е неправилно по следните съображения: По делото не се спори по фактите, а само относно приложението на материалния закон. Настоящата инстанция счита за правилен извода на съда, че в случая е налице повторно нарушение по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 6 ЗАДС. Правилно съдът е посочил, че в административното производство относно правнозначимия факт за извършено повторно нарушение административният орган не е обвързан от правната квалификация, дадена от административно наказващия орган в производството по ЗАНН. Това, че административно наказващият орган в производството по чл. 52 и сл. от ЗАНН за извършеното второ нарушение не е наложил административно наказание като за повторно нарушение, не означава, че административният орган в административното производство по издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия е обвързан от тази квалификация на извършеното нарушение и не следва да го приема за повторно, след като е безспорно, че са налице извършени две административни нарушения и е покрит изцяло фактическият състав на т. 6 от ал. 2 на чл. 112 от ППЗАДС. Основателно обаче е второто възражение в касационната жалба относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 112, ал. 2 ППЗАДС. Тази разпоредба е нова - Д. В. бр. 24 от 2010 г. в сила от 26.03.2010 г. И двата акта за установяване на административни нарушения съответно и издадените въз основа на тях наказателни постановления са за периода 2008-2009 г. т. е. преди създаването на разпоредбата на чл. 112 ППЗАДС /сега отменен Д. В. бр. 16/2011 г./. Преди това не са съществували такива изисквания към лицата, които ще извършват търговия с тютюневи изделия и изискванията посочени в цитираната правна норма са новосъздадени. Със създаването на този текст от правилника се утежнява положението на заявителя за разрешение за търговия с тютюневи изделия и законодателят не е предвидил обратно действия на тази правна норма. В тази връзка с оглед правилното прилагане на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС издателят на акта - министъра на финансите с писмо изх. № 16-05-214 от 16.09.2010 г. е направил автентично тълкуване на разпоредбата. Според това тълкуване съобразено с разпоредбите на чл. 14 от ЗНА и чл. 3 ЗАНН при спазване на принципите за законоустановеност на административното нарушение и наказание и неретроактивност на нормите с наказателен характер, прилагането на чл. 112, ал. 2, т. 6 ППЗАДС, като основание за отказ за издаване или прекратяване на разрешение за търговия с тютюневи изделия не е допустимо по отношение на нарушения, които са извършени преди датата на обнародване и влизане в сила на новия раздел IV от ППЗАДС. Издаденото решение с което е постановен отказа за издаване на разрешение е преди въпросното писмо и същото предвид направеното тълкуване от самият издател на акта се явява незаконосъобразно. Като е достигнал до друг извод съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна следва да се постанови друго, с което да се отмени обжалвания акт, и тъй като естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество преписката следва да се върне обратно на административния орган за ново произнасяне по искането за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, като се съобразят мотивите към настоящето решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 и чл. 222 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,