Решение № 160 от 23.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 26/2011 г.

Решение № 160 от 23.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 26/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 11277/08 г. Районният съд-гр. София признал подсъдимия М. Д. А. за невинен и го оправдал по предявеното му обвинение по чл. 198, ал. 1, във връзка с чл. 18, ал. 1 НК. По внохд № 3489/10 г., образувано по протест на прокурора, Софийският градски съд отменил посочената присъда на СРС и вместо нея постановил нова такава под № 331 от 13.10.2010 г., с която осъдил подс. А. на основание чл. 198, ал. 1, във връзка с чл. 18, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, като зачел предварителното задържане на подсъдимия за времето от 24.11.2007 г. до 10.06.2008 г. На основание чл. 68, ал. 1 НК СГС привел в изпълнение наказание от три години лишаване от свобода, определено на подс. А. с влязла в сила присъда по нохд № 1088/06 г. на РС-гр. Пловдив, като постановил то да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Срещу новата присъда е постъпила касационна жалба от подсъдимия. Възразява се наличието на всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК и се иска оправдаване. Пред ВКС жалбата се поддържа. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията и отсъствието на основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, I-во наказателно отделение установи: Макар да се претендира наличието на всички основания по чл. 348, ал. 1 НПК, в касационната жалба са посочени данни, които подкрепят само това по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, а именно - "Въззивната инстанция не отчете събраните доказателства в продължилото почти две години съдебно следствие, в което бяха разпитани подробно свидетелите - пострадала и полицаи, и нито едно от техните показания не съвпадаше със записаните на досъдебното производство. " и ".. въззивният съд не провери лично нито едно от доказателствата и не допусна събирането на нови за да счете, че е било обсъждано нещо по-различно от събраните материали по делото". Допълнение по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, не е представено, макар да е заявено друго в жалбата. В съдебно заседание защитата на подсъдимия иска приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Възражението за допуснати съществени нарушения на процесуални правила е неоснователно. Заявеното противоречие в показанията на свидетелите (между тези, дадени от тях в съдебното следствие и тези, депозирани в хода на досъдебното производство) е декларативно. Цитираното по-горе достатъчно ясно указва на това. Такова противоречие не само не е констатирано при съдебното разглеждане на делото, но и не е налице. Показанията на свидетелите Ц., Н. и А., дадени от тях пред друг състав на съда - по нохд № 3159/08 г. на СРС (съдебното производство по което е прекратено на основание чл. 288 НПК с определение от 03.06.2008 г.), са приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като същите свидетели са заявили, че не си спомнят детайли на инкриминираното събитие. СГС не е имал основания да допуска събирането на нови доказателства, не само защото на вниманието му не са били поставени такива искания от страните по делото, но и защото всички възможни и необходими за правилното решаване на делото доказателства, са били събрани от първоинстанционния съд. С определение от 26.08.2010 г. СГС е взел отношение и по въпросите по чл. 327, ал. 3 НПК, като от изложените на същото място съображения е видно, че той не е достигнал до положителен извод относно необходимостта от повторен разпит на свидетелите по делото, който извод ВКС възприема изцяло. Въззивната инстанция поначало не е длъжна лично да събере и провери всички доказателства по делото. Събирането на нови доказателства и проверката на вече събрани доказателства се обуславят от положителна констатация за необходимост от това, защото се отнасят до новооткрити обстоятелства или защото имат значение за правилното решаване на делото - чл. 327 НПК. Иначе казано, дейността по доказателствата, възложена на въззивния съд, е в пряка зависимост от дейността на първата инстанция в същата насока. СГС не е установил СРС да е допуснал нарушения на правилата, регламентиращи събирането и проверката на доказателствата, както и необходимост от изясняването на обстоятелства от кръга по чл. 102 НПК, но не е възприел дейността на СРС по оценката на събраните по делото доказателства и в мотивите на оспорената нова присъда са изложени убедителни съображения за това. Към тях ВКС може само да добави, че събраните по делото доказателства - показанията на цитираните свидетели, обясненията на подсъдимия, надлежно приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 НПК, писмените доказателства - протокол за оглед и придружаващия го фотоалбум, постановление на прокурора от 22.11.2007 г. за задържане на подс. А., считано от 15.35 часа на 21.11.2007 г. (л. 31 от досъдебното производство), вещественото доказателствено средство и заключението по техническата експертиза, не само изясняват изцяло всички въпроси от кръга на главния факт, но и същите най-малко предполагат изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд. Липсата на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК очертава пределите на настоящата проверка, а именно фактическите положения, приети за установени от СГС. Същите очертават наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, поради което и правилно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. Наложеното наказание не е явно несправедливо. То правилно е било индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона, като в размер на минимума е съответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Данните по делото не указват на наличието на която й да било от предпоставките на чл. 55 НК. Не са налице нито многобройни, нито пък изключителни по своя характер смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Приложението на чл. 68, ал. 1 НК е законна последица на извършеното от подсъдимия престъпление в изпитателния срок, определен му с влязла в сила предходна осъдителна присъда. Предвид горното, като не установи основания за изменение или отмяна на обжалваната нова присъда, ВКС, I-во наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК