Решение № 4312 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13971/2009 г.

Решение № 4312 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13971/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на началника на Столична РДНСК и на Здравка Христова Игнатова, Васил Владимиров Игнатов и Юлий Викторов Цветков срещу решение № 82/19.05.09 г. по адм. д. № 2358/06 г. по описа на Софийския градски съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът "НОМЕ БГ" ЕООД чрез процесуалния си представител, адв. Аладжова, поддържа становище за неоснователност на касационните жалби с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците Лилия Владимирова Василева и Свобода Николова Димитрова в писмени възражения поддържат доводи за основателност на касационните жалби. Ответниците Красимир Николов Иванов и кметът на Столична община не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд намира допустимите, подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страни, за които решението е неблагоприятно, касационни жалби неоснователни по същество по следните съображения: Със Заповед № ДК-04-34/5.04.06 г. началникът на Столична РДНСК при служебна проверка по реда на чл. 156 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-09-50-810/1.08.05 г. на главния архитект на София, неразделна част от Разрешение за строеж № 418 от 17.06.05 г., с която на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ е вписана към разрешението за строеж забележка във връзка със съществени изменения на инвестиционен проект при условията на чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ, както следва: "съгласно одобрен на 26.07.05 г. инвестиционен проект за преработка по време на строителството на офисна сграда с подземни гаражи в жилищна сграда и подземни гаражи". С постановеното в първоинстанционното производство решение състав на Софийския градски съд е отменил цитираната заповед като е приел, че същата е издадена в нарушение на материалния закон. Въз основа на безспорните по делото установявания относно устройствената зона, в която по действащия ПУП попада УПИ II-1596, кв. 6 по плана на гр. София, м. "Дианабад", за който е издадено Разрешение за строеж № 418/17.06.05 г. и, че заинтересуваните лица са носители на ограничено вещно право върху държавна земя, регулирана в УПИ, съседен на този, в който е разрешено строителството, е приел от една страна, че одобреното изменение на инвестиционния проект и вписването му по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ като забележка в издаденото разрешение за строеж не противоречи на предвижданията на ПУП, а от друга - че носителите на ограничени вещни права в съседния УПИ са извън кръга на лицата по чл. 149, ал. 2 и при допускане измененията в одобрения инвестиционен проект не е било изискуемо тяхното нотариално заверено съгласие. По касационната жалба на Софийска РДНСК: Касационните доводи за неправилност на решението - немотивирано и постановено в грубо нарушение на материалния закон са неоснователни. По делото е установено, че по действащия подробен устройствен план, одобрен през 2003 г., УПИ II-1596, кв. 6 попада в зона "ОЖС" - обществено и жилищно строителство . С Разрешение за строеж № 418/17.06.05 г. в този УПИ е било разрешено изграждане на офисна сграда с подземни гаражи, представляваща сграда за обществено обслужване /нежилищна/. Вписаната към разрешението за строеж забележка " жилищна сграда и подземни гаражи" касае функционална промяна на строежа, допускането на която от една страна не противоречи на плана, тъй като зоната е "ОЖС", а съгласно чл. 39, ал. 4 ЗУТ /ред., ДВ, бр. 65/03 г./ за тази промяна не се изисква съгласието на заинтересуваните собственици, не се провежда и процедура по изменение на подробния устройствен план като същата се отразява служебно по реда на ал. 3. Ето защо, позоваването на нарушение по чл. 37, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ е неоснователно. По касационната жалба на Здравка Христова Игнатова, Васил Владимиров Игнатов и Юлий Викторов Цветанов: Основно се поддържа, че тази група касационни жалбоподатели имат качеството на заинтересувани лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, предвид което при одобряване измененията в инвестиционния проект е следвало да бъде взето тяхното нотариално заверено съгласие. При липсата на спор относно обстоятелството, че тези лица са носители на ограничено вещно право в съседен УПИ, държавна земя, изводът че тези лица не попадат в хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и съгласието им в указаната форма не е било изискуемо е правилен, изведен въз основа на данните по делото и правилното приложение на материалния закон. Влезлият в сила устройствен план със съответните предвиждания за зоната практически е установил вида на застрояване, при което функционалната промяна на предвидената в УПИ II-1596, кв. 6 сграда не засяга защитими от специалния устройствен закон права и интереси на лицата, собственици или носители на ограничени вещни права в съседни УПИ. Позоваването на наложен мораториум върху застрояването на устройствени зони за комплексно застрояване е ирелевантно, тъй като от една страна мораториумът е наложен през 2008 г., а от друга - издадените строителни книжа за УПИ II-1596, кв. 6, вкл. вписаната по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ забележка са в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план от 2003 г. С оглед изложеното, обжалваното решение като постановено в отсъствие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,