Решение № 4532 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10630/2010 г.

Решение № 4532 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10630/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба от Нарко Даниел, гражданин на Гана против решение № 7766 от 6.10.2010 г., постановено по адм. д. № 11347 по описа за 2009 г. на Върховен административен съд, трето отделение. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Оплакванията на касатора са, че съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства от бежанската история и по този начин е произнесъл немотивирано решение. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение със законните последици от това. Ответникът Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет не изразя становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Нарко Даниел, гражданин на Гана против решение 250 от 9.07.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България., с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Съдът е приел, че решението председателя на ДАБ е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. За да достигне до този резултат тричленният състав на Върховният административен съд е приел, че в случая не са налице предпоставките, предвидени в чл. 8, ал. 1 и 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е установил, че от проведеното интервю с него и от бежанската му история е видно, че жалбоподателят е напуснал страната си по произход поради причини, свързани с твърдян конфликт на етническа основа - конфликт между враждуващи племена в Гана, невъзможност да намери работа в Египет и желание да остане в Република България, където е намерил работа като футболист в отбора на гр. Велинград. При тези данни съдът е приел, че административният орган правилно е приел, че за кандидата не са налице предпоставките по чл. 8 и 9 ЗУБ. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ уреждат предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По делото е установено от фактическа страна, че жалбоподателят не е бил лично заплашван или преследван и напускането на страната му по произход обяснява с причини, различаващи се от законоустановените предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Така установените по делото факти са оценени правилно от съда с оглед изискванията на нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и е изведен обоснован извод, че не е налице предпоставка по никоя от тях за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец. Съдът е обсъдил доказателствата за положението в страната по произход, както и възможността за получаване на закрила съобразно възприетите от националната норма критерии, посочени в Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. По изложените съображения, атакуваното съдебно решение не страда от пороците, сочени като основание за отмяната му и като правилно следва да се остави в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,