Решение № 10113 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4758/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение № 344/06.03.2026 г. по адм. дело № 230/2025 г. на Административен съд /АС/ - Ловеч, с което е отменено негово уведомително писмо /УП/ №2841918 от 07.05.2025 г. с изх. № №02-110 -2600/826 от 02.05.2025 г.за отказ за изплащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 година по интервенции/мерки по чл.1 от Наредба №4/30.03.2023 година, по жалба на "И." ООД и е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението, като е определен 14 - дневен срок за произнасяне. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу УП, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "И." ООД, [населено място], община Троян, в писмен отговор и съдебно заседание чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че обжалваното УП /с изх. №02-110 -2600/826 от 02.05.2025 г., върху което на ръка е дописан №2841918 от 07.05.2025 г. на едно от представените по делото копия - л.6 и този ръкописен номер липсва на копието на л.1183/ е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите фактически и правни основания за постановения отказ, не са допуснати съществени административно- процесуални нарушения в административното производство. АС е приел, че постановеният отказ противоречи на приложимото материално право - а именно на чл.54, ал.1, т.4 ЗПЗП в приложимата редакция за кампания 2023 г., тъй като земеделският стопанин е доказал, че за него е налице едно от алтернативно необходимите условия за да е допустима претенцията му за директно плащане по заявената интервенция - а именно същият е активен земеделски стопанин, който отговаря на едно от условията по точка 4 - в случая най-малко 1/3 от общите му приходи са доходи от селскостопанска дейност. АС се е позовал на заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, според която общия размер приходи от селскостопанска дейност 1 765 819, 45 лева, което е 35, 5 процента от общия размер приходи - 4 974 113, 94 лева, като 35,5 процента е повече от 1/3. Решението е правилно. Заключението на съдебно - счетоводната експертиза, кореспондира с данните от годишната данъчна декларация и отчета за приходи и разходи за 2022 година, която е годината предхождаща кампания 2023 година. Няма спор по делото, че земеделският стопанин отглежда млечни крави, кандидатствал е по интервенции по Наредби №3/30.03.2023 г. и №4/30.03.2023 година, свързани с тяхното отглеждане за процесната кампания и съответно е попълнил декларация по чл.23 /отм. ДВ бр.47/2024 г./ от Наредба №3/10.03.2023 г. с опис на документите, доказващи реализация на произведено мляко и/или еквивалента му в млечни продукти от заявените животни по интервенциите по Наредбата. При това положение буди недоумение твърдението на касатора, че приходите на земеделския стопанин от продажба на мляко и млечни продукти не са приходи от неговата селскостопанска дейност, а са продукт на преработващата промишленост. Извън очевидната житейска алогичност на твърдението, същото противоречи и на приложимите разпоредби на Наредба №3/30.03.2023 година за условията и реда на интервенциите под формата на директни плащания, включени в стратегическия план, за проверките, за намаления на плащанията е реда за налагане на административни санкции. Както беше посочено по - горе действащият към кампания 2023 г., чл.23 от Наредба №3/10.03.2023 г. е изисквал изрично деклариране на реализацията от мляко и млечни продукти за интервенциите, свързани с млечни крави, като за целта на интервенциите се съдържа и разпоредби, свързани със затворения цикъл на производство по смисъла на пар.1, т.8 от ДР на Наредба №3/30.03.2023 година. Според цитираната разпоредба затворен цикъл на производство е преработката на мляко в млечни продукти и клане на животни от стопанството на земеделския стопанин в регистрирано на същия производител млекопреработвателно предприятие, кланица или кланичен пункт по чл. 31 от Закона за храните. Тоест за целите на интервенциите за подпомагане земеделски стопани, отглеждащи млекодайни крави е налице изрична регламентация, според която млякото и млечните продукти са част от селскостопанската им продукция, независимо от технологичната необходимост за преработване на тези продукти преди реализацията им. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 евро за производството пред ВАС, които не са прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ДФЗ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение