Решение № 10749 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7419/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Варна, подадена чрез процесуалния представител юрк. Ненчев, срещу решение 5633 от 23.05.2025 г., постановено по адм. дело 2554/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена заповед 2923 от 14.09.2022 г. на кмета на Община Варна и е върната преписката на кмета на Община Варна за ново произнасяне, както и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се потвърди оспорената заповед, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответниците И. Т. И., Р. И. Ю., С. А. Н., Д. Д. Ю., Д. С. Ю., С. С. Ю., П. С. Ю., И. Т. Ю. и Е. Т. Д., редовно призован, чрез процесуалния представител адв. Гонов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на И. И., Р. Ю., С. Н., Д. Ю., Д. Ю., С. Ю., П. Ю., И. Ю. и Е. Д., срещу заповед 2923 от 14.09.2022 г. на кмета на Община Варна, с която е отказано по тяхно искане да се възложи на комисия изготвянето на оценка за поземлени имоти с идентификатори 10135.4510.819 и 10135.4510.1015 г. за определяне на парично обезщетение по реда на чл. 210, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 22, ал. 3 от Закона за общинската собственост. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар актът да е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, същият е постановен при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с приложимите материално-правни норми. Позовавайки се на събраните по делото доказателства и установявайки, че в кадастралната основа, послужила за изработването на одобрения през 2004 г. подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/, е било налице непълнота, отстранена с одобрената през 2007 г. кадастрална карта, в която са отразени поземлени имоти с идентификатори 10135.4510.819 и 10135.4510.1015, съдът приема, че в процесния случай е била налице хипотезата на чл. 134а, ал. 4, във вр. ал. 2 и ал. 1 от ЗУТ. Прието е от съда също така, че неправилно административният орган, само заради липсата на процесните два имота в ПУП ПРЗ от 2004 г., е направил извод, че не попадат в обхвата на този план. Според съда верността на този извод се опроверга изцяло от писмените доказателства и заключението на вещите лица, че имотите на жалбоподателите, за които са поискали оценка за определяне на парично обезщетение по чл. 210 от ЗУТ попадат в обхвата на този ПУП - ПРЗ. Съдът е обосновал също така и извод, че ответникът е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и конкретно за причината имотите да не фигурират в одобрения през 2004 г. ПРЗ, въпреки че са били възстановени години преди това. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в съответствие със заповед за заместване К-056/13.09.2022 г. на кмета на Община Варна, както и в законоустановената форма. Неправилни обаче са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с приложимите материално-правни норми. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателите, в качеството си на наследници на Д. С. Ю., се легитимират като собственици на поземлени имоти с идентификатори 10135.4510.819 /стар имот пл. 48/ и 10135.4510.1015 /стар имот пл. 51/, въз основа на решение 812/23.08.2001 г. на Поземлена комисия Варна и решение 812/23.08.2001 г. на Поземлена комисия Варна, за които и имоти са съставени протоколи за въвод във владение от 24.09.2001г. Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза със заповед 1308/10.08.1963 г. на ДКСА е одобрен регулационен план на Западна промишлена зона гр. Варна, съгласно който процесните имоти подадат в трасе за улица и за тях няма отреден имот, което отреждане за имотите се запазва и при одобряването на последващите планове за процесната територия. Съгласно заключението на вещите лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза със заповед Г-150/26.11.1999 г. на кмета на Община Варна е одобрено частично изменение на застроително-регулационния план /ЧИЗРП/ на Западна промишлена зона гр. Варна, според който се променя уличната регулация на кръстовището между ТПК Бриз и Млекозавод, при което процесните имоти попадат в предвидената улица между о. т. 298б до о.т. 292б, като действащият ПУП ПРЗ на Западна промишлена зона гр. Варна, одобрен с решение 196-13/28.01.2004 г. на Общински съвет Варна, повтаря уличната регулация от плана - ЧИЗРП, одобрен заповед Г-150/26.11.1999 г. на кмета на Община Варна, и само се променят номерата на осевите точки, както и съгласно тази регулация процесните имоти попадат в обслужващо локално платно на улица от първостепенната улична мрежа и предвидените улични паркинги и благоустрояване. Видно от заключението на допълнителна съдебно-техническа експертиза, процесните имоти не фигурират и в таблицата за имотите, обхванати от ПУП ПРЗ, одобрен с решение 196-13/28.01.2004 г. на Общински съвет Варна. При така установеното по делото правилно административният орган, обратно на приетото от първоинстанционния съд, е отказал възлагането на изготвянето на оценка за поземлени имоти с идентификатори 10135.4510.819 и 10135.4510.1015 за определяне на парично обезщетение. В конкретния случай още към датата на възстановяване на наследниците на Д. Ю. на правото на собственост върху процесните имоти, последните са попадали в трасето на първостепенната улична мрежа, която вече е била реализирана, като само през 2008 г. съществуващият път в частта на кръговото кръстовище е бил реконструиран, т. е. преди реституцията на процесните имоти уличната регулация по предходните планове вече е била приложена. В одобреният, след реституцията на процесните имоти през 2001 г., ПУП ПРЗ от 2004 г. в частта на процесните имоти само се потвърждава вече съществуващата улична регулация по плана от 1999 г., без да се предвижда тепърва изграждане на нова транспортна инфраструктура в процесните имоти, за която да се дължи обезщетяване на засегнатите собственици, поради и това процесните имоти не са включени и в таблицата за имотите, обхванати от плана от 2004 г. С оглед на това правилно административният орган приема, че в случая се явява неприложима разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗУТ, под която и е подведено искането на жалбоподателите за обезщетение. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че неправилно административният съд приема, че в случая е била приложима нормата на чл. 134а, ал. 4 от ЗУТ. От една страна заявеното от жалбоподателите искане не сочи на такова по чл. 134а, ал. 4 от ЗУТ, а от друга страна в случая не се установява да е налице по отношение на процесните имоти непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Закона за кадастъра и имотния регистър несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, в одобрената през 2007 г. кадастрална карта и кадастрални регистри на недвижимите имоти, доколкото тези имоти още преди реституирането им са били с отреждане за улица по предходните планове, като с одобрения план по чл. 16 от ЗУТ през 2004 г. по отношение на тях не се предвижда нова улична регулация, а само се повтаря съществуващата такава. Доколкото процесните имоти са останали извън обхвата на разработката на одобрения през 2004 г. план, както и кадастралната карта за процесната територия е одобрена през 2007 г., то и за същите е неприложимо правилото на чл. 134а, ал. 4 от ЗУТ за получаване на парично обезщетение, определено по реда на чл. 210 от ЗУТ. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли оспорването на законосъобразната заповед. При основателността на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски пред настоящата инстанция юрисконсултско възнаграждение определено в размер на 200 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, както и внесена държавна такса в размер на 70 лева. На касатора следва да бъдат присъдени и своевременно заявените разноски пред първата инстанция по адм. дело 2554/2022 г. по описа на Административен съд Варна, включващи общо 1 400 лева внесен депозит за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение определено в размер на 200 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,