Решение № 13970 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4600/2010 г.

Решение № 13970 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4600/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР София срещу решението от 7.01.2010 г. по адм. д. № С - 66/2005 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III - Е състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде потвърдена оспорената заповед. Ответникът Валентин Симеонов Петров, чрез процесуалния си представител, депозира писмено възражение и излага устно становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение с присъждане на направените разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 258 от ЗМВР (отм.), е отменена заповед № 512 от 19.07.2005 г. на Директора на РДВР София, с която на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 204, ал. 2, т. 3 от ППЗМВР (отм.) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на главен сержант Валентин Симеонов Петров - младши автоконтрольор II ст. в сектор "Престъпления по пътищата" - РЗС "Полиция" при РДВР София и същият е освободен от служба на основание чл. 253, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.), считано от датата на връчване на заповедта. По делото са представени всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка, обосновано и законосъобразно е прието, че са нарушени разпоредбите на чл. 240, ал. 4 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 212, ал. 2 от ППЗМВР (отм.). Преди налагане на дисциплинарното наказание държавният служител не е бил изслушан и не са били приети писмените му обяснения от дисциплинарно-наказващият орган, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. При изричното изискване на закона, изпълнението на едно от двете алтернативни предпоставки е условие за законосъобразност на процедурата. Писмените обяснения от 2.06.2005 г. са дадени преди образуване на служебната проверка, поради което позоваването на същите е неоснователно. Дисциплинарно-наказващият орган не е извършил всички процесуални действия за установяване на дисциплинарното нарушение, като по този начин е накърнил правото на защита на служителя. Независимо от това, обосновано и законосъобразно е прието, че по делото не са доказани посочените в справката и в заповедта факти и обстоятелства, обосноваващи извода на административния орган за извършено от жалбоподателя тежко нарушение на служебната дисциплина по време на дежурството му на автомагистрала "Хемус" на 1-ви срещу 2-ри юни 2005 г. Въз основа на съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, както и въз основа на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, не може да се направи категоричен извод за наличие на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.) и чл. 204, ал. 2, т. 3 от ППЗМВР (отм.). При тези данни, като е отменил процесната заповед, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на сумата 200.00 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,