Решение № 14268 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12605/2009 г.

Решение № 14268 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12605/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на Първо РУ на МВР - Бургас срещу решение № I - 870 от 21.07.2009 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 559/2009 година. В нея са развити доводи за постановяване на съдебния акт при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на същия - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, като се реши спора по същество и се отхвърли първоначалната жалба. Ответникът по касационната жалба - Рангел Иванов Станчев, чрез процесуалния си представител поддържа становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано и моли да се остави без уважение касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Бургас е отменил заповед № 159/30.12.2008 г., с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ началникът на Първо РПУ при МВР - Бургас е отказал да издаде разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие на Рангел Иванов Станчев. Съдът е приел, че за да е налице доказана необходимост за придобиване, съхранение и носене на оръжие по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и постоянна. Като се е позовал на целта на ЗКВВООБ, прокламирана в чл. 5, ал. 3, е счел, че за да се издаде разрешение за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие е достатъчно да се докаже първоначална необходимост от самоохрана. В конкретния казус е изтъкнал, че след като жалбоподателят пред първата инстанция (сега ответник по касация) е представил всички изискуеми документи, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 2 от ППЗКВВООБ, от които е видно, че няма формална пречка на заявителя да бъде издадено исканото разрешение, постановеният отказ от административния орган е незаконосъобразен. В подкрепа на този извод е приел също, че събраните писмени и гласни доказателства по делото сочат на наличието на необходимост от издаване на заявеното разрешение. Така мотивиран е приел, че заповедта подлежи на отмяна и преписката следва да се върне на административния орган да издаде нова, при която да съобрази дадените му указания в съдебния акт. Недоволен от решението, касационният жалбоподател го оспорва като поддържа, че първоначалната жалба е просрочена и съдът неправилно е разгледа спора по същество вместо да я остави без разглеждане и прекрати производството по делото. В подкрепа на този довод представя писмени доказателства. На следващо място сочи, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствения материал, от който, противно на приетото в решението, не може да направи извод за доказана от заявителя необходимост от издаване на исканото разрешение. Според касатора, необосновано и в противоречие на законовите правила съдът е достигнал до извод, че след като оспорващият е изпълнил формалните изисквания на закона и няма допуснати нарушения (вероятно на обществения ред) е следвало да се отговори положително на заявлението му по чл. 41, ал. 1 от ППЗКВВООБ. Твърди, че от данните по преписката не може да се достигне до извод за застрашаване на живота, здравето и имуществото на жалбоподателя и семейството му, поради което процесният отказ е законосъобразен и съдът неправилно го е отменил. Настоящата инстанция, като обсъди релевираните доводи и възражения на страните, намери, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: Заповедта, с която на Рангел Иванов Станчев е отказано да се издаде разрешение по чл. 41, ал. 1 от ППЗКВВООБ е връчена на лицето на 08.01.2009 година. Оспорена е по административен ред пред директора на ОД на МВР - Бургас, който със заповед рег. № з-430/02.02.2009 г. е потвърдил отказа на началника на Първо РПУ. В акта на горестоящия административен орган е отразено, че е сезиран от жалбоподателя с жалба вх. № М-69/26.01.2009 г., която не е приложена по делото и няма данни кога е подадена от жалбоподателя. При положение, че административният орган се е произнесъл по съществото й, следва се приеме, че е бил спазен срока по чл. 84, ал. 1 от АПК. По-горестоящият административен орган е потвърдил атакувания отказ в срока по чл. 97, ал. 1 от АПК. При това положение и съгласно чл. 149, ал. 3 от АПК 14-дневният срок за оспорване на първоначалния акт започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение. В случая от доказателствата, представени пред касационната инстанция не може да се установи кога е уведомен жалбоподателя за заповедта на директора на ОД на МВР - Бургас, поради което подадената жалба до съда срещу първоначалния административен акт правило е приета за допустима и разгледана по същество. Доводите в касационната жалба за недопустимост на съдебния акт поради произнасянето на съда по просрочена жалба са неоснователни. Основателни са оплакванията за постановяване на решението при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. За издаване на разрешенията по 41, ал. 1 от ППЗКВВООБ лицата подават искане, в което обосновават необходимостта от издаването му и посочват начина на придобиване на ООБ, видът и броят на оръжията и боеприпасите, мястото и условията, при които ще се съхраняват. Към искането се прилагат изброените изчерпателно документи в чл. 41, ал. 2 от правилника. Законът е възложил в тежест на лицето, подало заявлението, да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него. Според данните от административната преписка, заявителят е мотивирал искането си с обстоятелството, че е едноличен собственик на капитала и управител на "Ран Билдинг Строй" ЕООД, с предмет на дейност строителство, извършване на подобрения в недвижими имоти и пр., която дейност е свързана с доставки на строителни материали до строителните обекти, изплащане на заплати на работниците и служителите, сключване на договори за продажба на недвижими имоти, което налага оперирането с парични суми и съответно обуславя необходимост от охрана и самоохрана на личността и имуществото му. В подкрепа на тези обстоятелства, оспорващият (пред първата инстанция) е представил различни договори - за строителство, за наем, за продажба на МПС, и извлечения от разплащателни сметки. В обжалваната заповед органът е изложил съображенията, че събраните данни не обуславят извод за съществуваща или потенциална опасност за личността на заявителя и семейството му, както и за неговото имущество, поради което му е отказал издаване на разрешение за придобиване и носене на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ, на която се е позовал административният орган, разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат при недоказана или отпаднала необходимост. Съдът неправилно е счел, че след като преписката е била попълнена с изискваните от закона документи, административния орган е бил длъжен да издаден исканото разрешение, независимо от липсата на данни, които безусловно да сочат на необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. Освен представянето на документите, изчерпателно изброени в чл. 41, ал. 2, т. 1-8 от ППЗКВВООБ, което е условие за редовност на искането и съответно за разглеждането му от административния орган, законодателят е поставил като условие за издаването на разрешение да е налице обоснована необходимост за придобиване на огнестрелно оръжие от заявителя. С оглед наличните данни в административната преписка, изводите на съда за изпълнение на изискването жалбоподателя да докаже необходимостта от издаване на исканото разрешение по чл. 41, ал. 2 от ППЗКВВООБ, са необосновани и неправилни. Събраните гласни доказателства в хода на съдебното производство също не обуславят извод за нужда от притежаване на огнестрелно оръжие. След като изложените съображения от заявителя не покриват критериите за необходимост от носене и съхранение на огнестрелно оръжие поради съществуваща опасност за живота, здравето и имуществото му, и на неговото семейство, съдът неправилно е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и отменил същата. Предвид изложеното, решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна следва да се постанови друго решение по същество като се отхвърли първоначалната жалба на Рангел Иванов Станчев срещу заповед № 159/30.12.2008 г., с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ началникът на Първо РПУ при МВР-Бургас е отказал да му издаде разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,