Решение № 13547 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7306/2016 г.

Решение № 13547 от 8.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7306/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. А. Х. против решение № 2967 от 03.05.2016 г., постановено по адм. дело № 621/2016 г. на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлен иска на касатора, предявен на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в Министерство на правосъдието, да бъде признат за установен дискриминационен подход в периода от 22.05.2014 г. - 20.10.2014 г. спрямо ищеца, в качеството му на лишен от свобода, изтърпяващ наказанието в затвора в гр. П. спрямо лишените от свобода, изтърпяващи същото наказание в затвора в гр. С., по признак "лично положение", причинено от по-лошите условия в затвора в гр. П., където санитарните възли не са отделени със стена от спалното помещение, за разлика от тези в затвора в гр. С.. Поддържа се от касатора, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон. На това основание и поради твърдяното непризоваване за последното заседание по делото иска отмяната му. В съдебно заседание се позовава на съдебна практика, която приема, че този вид искове са подсъдни на районните съдилища и претендира обезсилване на решението на АССГ, като делото бъде изпратено на СРС. Ответникът оспорва жалбата в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, ако същата бъде разгледана по същество. Счита, че производството следва да бъде спряно до публикуване на решението по ТД № 1/2016 г. на ОС на ГК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегии на ВАС, което още не е приключило. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе, съобрази следното: В случая смесен състав от трима съдии от ВКС и и двама съдии от ВАС е определил, че компетентен да се произнесе по спора е АССГ, на когото е изпратил делото. Това определение е подписано с особено мнение на двамата съдии от ВАС, чиито мотиви настоящият касационен състав споделя. Докато обаче с волята на мнозинството и по изложените от тях съображения е формирано заключение, че исковата молба на Хасан следва да се разгледа от административен, а не от общ съд, този въпрос не може да бъде обсъждан в настоящото производство, поради което ирелевантно е с какво крайно решение ще приключи ТР № 1/2016 г. Затова няма основания за спиране на касационното производство, както и възможност за преценка на възражението на касатора, че решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Същото е валидно и допустимо, като при упражнения касационен контрол за неговата правилност съобразно разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК, настоящият състав приема, че касационнната жалба е неоснователна. АССГ правилно е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., предявен срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за признаване на установено, че ответникът за посочения период през 2014 г. е осъществявал спрямо ищеца, като изтърпяващ наказание лишаване от свобода поради това, че е осъден на доживотен затвор без право на замяна, неравно третиране по признак "лично положение". Изложил е мотиви, че такова заключение не може да се формира с оглед на наличните условия за обитаване в затвора гр. П., сравнени с тези в затвора гр. С.. Затова обосновани са изводите на съда, че няма доказателства за това различните условия в помещенията, осигурени от ответника в различните пенитенциарни заведения (затвори) в страната, да са свързани с каквато и да е форма на дискриминация спрямо лишените от свобода съгласно чл. 4 от ЗЗДискр. Ето защо искът по чл. 71, ал. 1, т. 1 от с. з. е приет за неоснователен и е отхвърлен на база на преценката, че положението на касатора, който е лишен от свобода, следва да се оценява съобразно нормативните изисквания за местата за лишаване от свобода, като при този изход на делото правилно са присъдени разноски в полза на ответника. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не е бил редовно призован за последното заседание на АССГ, проведено на 11.04.2016 г. Видно от протокола от предходното заседание на 07.03.2016 г., на което Хасан се е явил лично, делото е отложено с посочване на следващата дата и час, при което положение е приложима разпоредбата на чл. 137, ал. 7 от АПК и изпращането на последващи призовки не се изисква. Предвид изложеното не са налице пороци, водещи до отмяна на постановеното решение и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и касаторът следва да се осъди на заплати на ГД "Изпълнение на наказанията в МП сумата 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,