Решение № 12005 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8492/2012 г.

Решение № 12005 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8492/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Хасково, срещу решение № 100 от 18.05.2012 г., постановено по административно дело № 61/2012 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменено негово решение № Ж-1-1/10.02.2012 г. Касационният жалбоподател счита първоинстанционното решение за неправилно и въвежда пороците, описани в чл. 209, т. 3 от АПК, поради което моли то да бъде отменено. Ответната страна - Стоян Желязков Стоянов от гр. Хасково, чрез процесуалния си представител - адв. Венелин Челебиев, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховен административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Хасково по реда на чл. 145 и сл. от АПК, е оспореното Стоян Желязков Стоянов решение № Ж-1-1/10.02.2012 г. на директора на РУСО - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 4810234701-ПР-2047/03.12.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към същото РУСО. С цитираното разпореждане е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Стоян Желязков Стоянов по заявлението му с вх. № МП16871 от 24.10.2011 г. на основание чл. 9а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, като е прието, че при възраст 63 години и 01 дни Стоянов има осигурителен стаж превърнат към трета категория труд - 31 г., 03 мес., 19 дни и недостиг от 05 г., 08 мес., 11 дни, поради което няма право на пенсия по реда на чл. 68 от КСО, а внесените от него суми за осигурителни вноски в размер на 1933,79 лв. се явяват неоснователно внесени. Спорен въпрос по делото е било зачитането категорията на положения от жалбоподателя труд. С решението си съдът е отменил решение № Ж-1-1/10.02.2012 г. на директора на РУСО - Хасково като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и при нарушение на административнопроизводствените правила за издаването му. Оспореното решение на Административен съд - Хасково е правилно, като развитите подробни мотиви в него се споделят от настоящата касационна инстанция. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че относно зачитането и категоризирането труда на заявителя, положен до 31.12.1990 г., е приложим отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Безспорно е установено по делото, че до 31.12.1990 г. Стоян Желязков Стоянов е полагал труд в "Автосервиз - Хасково" към ДСО "Мототехника и автосервиз" клон Стара Загора, което следва да се счита за специализирано звено на фирмата "Мототехника" по смисъла на т. 66г от ПКТП (отм.). Цитираната разпоредба причислява автосервизните работници към втора категория труд, изхождайки от мястото на осъществяване на трудовите им функции, като посочва, че работниците следва да са от специализираните звена в миннодобивната промишленост, строителството, енергетиката, пристанищните комплекси и фирма "Мототехника". Правилна е констатацията на съда, изведена от представеното удостоверение обр. УП-30 № 134/21.12.2011 г., че през периодите 01.04.1977 г. - 31.08.1977 г. и 01.01.1980 г. - 31.10.1983 г. жалбоподателят е работил на длъжност "приемчик-контрольор" и "приемчик", които длъжности попадат в звено "Работници". Верен е и изводът, направен въз основа на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е участвал пряко в поддържането и ремонта на моторни превозни средства, поради което същият следва да се ползва от облагоприятстващата го разпоредба за категоризация на труд за длъжностите, които е изпълнявал в посочения период. Те попадат в приложното поле на чл. 66г от ПКТП (отм.) и неправилно не са зачетени като такива от пенсионния орган. Въз основа на гореизложеното изводът на Административен съд - Хасково, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалните разпоредби и административнопроизводствените правила, е правилен, поради което решението му не страда от пороците, наведени с касационната жалба. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,