Решение № 7783 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11549/2019 г.

Решение № 7783 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11549/2019 г., VII о., докладчик съдията Полина Богданова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на Община Видин, седалище и адрес гр. Видин, пл. "Бдинци" № 2 срещу Решение № 73 от 3.06.2019 г. на Административен съд, гр. Видин, постановено по административно дело № 80/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу Решение № РД-02-36-269 от 25.02.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г.", с което й е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по договор от 26.06.2018 г. с "Г. Консулт" ООД за две нередности за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 и на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. "б" във вр. с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки и чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е приел нарушение на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), като не е съобразил, че предметът на обществената поръчка е строителен надзор и заложеното изискване за специалност и образователно-квалификационна степен за координатора по безопасност и здраве е изцяло съответно на предмета и в съгласие с чл. 163а, ал. 4, изр. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), приложен неправилно от съда. Сочи, че съдът е възприел буквално съдебна практика по конкретно посочени дела, но не е отчел, че спорът по тях се отнася до обществени поръчки с предмет строителство, а настоящата е строителен надзор и по тази причина заложеното изискване се явява пропорционално на предмета, стойността и обема и сложността на поръчката и така е изцяло в съгласие с нормата на чл. 59, ал. 2, изр. 2 ЗОП. Съдът неправилно е приел, че е налице нарушение на 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3, б. "б" във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Обосновава правилност и обективност на приетата методика за оценка на офертите, прави анализ, позовава се на практика. Сочи, че съдът е преповторил мотивите на органа като не е посочил кои понятия в методиката счита за неясни и позволяващи субективна оценка. Съдът не е изложил собствени мотиви и неправилно е ценил доказателствата. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспореното Решение № РД-02-36-269 на ръководителя на Управляващия орган и да присъди разноски за две инстанции в размер на 1400 лв. и държавна такса в размер от 226, 08 лв. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г.", счита същата за неоснователна. В отговор по касационната жалба, излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт. Правилен и мотивиран счита извода за осъществени от касатора нарушения на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2, изр. 2 и на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски, за които представя доказателства. Ответникът се представлява от адв. Л. Янчев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 1.06.2017 г. между Община Видин и УО на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г." е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект "Основна реконструкция на централна пешеходна зона" на стойност 11 954 145, 37 лв., от които безвъзмездна финансова помощ 11 399 600, 00 лв. и собствен принос на общината – 554 545, 37 лв На 18.01.2018 г. кметът на Община Видин открива процедура за обществена поръчка с предмет "Избор на изпълнител за дейности по строителен надзор съгласно чл. 168 ЗУТ по проект "Основна реконструкция на централна пешеходна зона". Възложителят е приел критерий за възлагане оптималното съотношение качество/цена при два показателя: Показател 1 "Качество на организацията на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката" с тежест 60 % и максимален брой точки 100; Показател 2 "Ценово предложение" с тежест 40 % и максимален брой точки 100. Показател 1 се изчислява въз основа на предложената от участника организация на персонала, обвързан с конкретен подход за изпълнение на предмета, съобразен с изискванията на Техническата спецификация, като минимални изисквания, и са предвидени 5 надграждащи обстоятелства, като при налично едно от тях се получават - 20 точки, при две - 40 точки, при три - 60 точки, при четири - 80 точки, а при пет - 100 точки. На 26.06.2018 г. Община Видин сключва с "Г. Консулт" ООД договор с предмет строителен надзор в изпълнение на обществена поръчка "Избор на изпълнител за дейности по строителен надзор съгласно чл. 168 ЗУТ по проект "Основна реконструкция на централна пешеходна зона" на стойност 376 800 лв. без ДДС. На 25.01.2019 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г." уведомява Община Видин за установени нередности при провеждането на обществена поръчка във връзка с изпълнение на проект "Основна реконструкция на централна пешеходна зона" за нарушение на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 ЗОП и на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, както и за предстоящо определяне на финансова корекция за тях. На 8.02.2019 г. Община Видин представя възражение. На 25.02.2019 г, с Решение № РД-02-36-269, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г." определя на Община Видин финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по горепосочения договор за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2, изр. 2 и на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП, класифицирани по т. 9 и т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Компетентността на издателя на решението е доказана с представената от ответника, в съдебното производство, Заповед № РД-02-36-1179 от 26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г." При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заключил е, че решението е в съответствие с материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд е приел за доказани и трите елемента на нередност, с оглед на легалната дефиниция, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1983/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) - общината има качеството на икономически оператор, осъщественото от нея е нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право, което може да нанесе вреда на бюджета на Съюза. По отношение на нарушението по чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2, изр. 2 ЗОП, съдът е приел за правилни мотивите на административния орган, тъй като въведеното изискване за придобита образователна степен за експерта "координатор по безопасност и здраве" в професионално направление "Архитектура, строителство и геодезия" е необосновано и ограничително, тъй като по-широк кръг с лица с техническа компетентност и преминали квалификационен курс могат да осъществяват дейността, а участието им е било ограничено поради изискването. По отношение на нарушението по чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, съдът е посочил общо, че възложителят не е осигурил на потенциалните участници достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при оценявате и това създава предпоставка за субективна оценка, но без да е направил анализ на изискванията поотделно, както и на структурата на спорния показател и скалата на оценяване. Относно нарушението на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, съдът въобще не е изложил мотиви. Първоинстанционният съд е приел, че с оглед на характера на нарушенията, е налице и третият елемент на фактическия състав на нередността – вредата. Приел е за правилно класифицирано на първата нередност по т. 9, а на втората по т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, както и за правилно определянето на размера на корекцията по минимума на предвиденото. Относно основата е отбелязал, че общината няма собствен принос и и финансовата корекция правилно е определена върху стойността на договора, който е финансиран изцяло със средства от европейските фондове. Въз основа на горното първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Неправилни са изводи на съда относно приложението на материалния закон. Съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 елементите на фактическия състав на нередността са: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. По делото не е спорно, че Община Видин има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, т. 37 Регламент № 1303/2013, т. к. участва в усвояването на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, общината е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Спорен е въпросът, ограничило ли е конкуренцията обстоятелството, че общината, като възложител по обществената поръчка, като е заложил минимални изисквания за технически и професионални способности относно ключовия експерт "координатор безопасност и здраве" – да притежава висше образование с минимална образователно квалификационна степен "магистър" или еквивалентна, специалност в професионално направление "Архитектура строителство и геодезия" или еквивалентна и да притежава удостоверение за завършен курс за "координатор безопасност и здраве" или еквивалент, в частност изискването за специалност в посоченото професионално направление, и представлява ли това нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗОП, както и противоречаща ли е на закона утвърдената методика за оценка на офертите и представлява ли това нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 70, ал. 7, т. 2, 3, б. "б" ЗОП във вр. с чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Спорен е и въпросът тези нарушения на правилата на ЗОП съставляват ли нередност по т. 9 и 10 по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Относно първата нередност за нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗОП във връзка с изискването за специалност на ключовия експерт "координатор безопасност и здраве" в професионално направление "Архитектура, строителство и геодезия" съдът приема следното: Предметът на разглежданата обществена поръчка е строителен надзор. В тази връзка чл. 167, ал. 1, т. 2 ЗУТ определя, че лицата, чрез които ще се осъществява дейността, трябва да имат образователно-квалификационна степен "магистър", като няма нормативно изискване към специалността на лицата, чрез които надзорникът ще извършва дейността, а само към образователно-квалификационната степен. Но съгласно чл. 6, ал. 2 на Наредба № РД-02-20-25 от 3.12.2012 г. за условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор (Наредба № Р №-02-20-25) екипът от физически лица, чрез които се осъществява дейността по строителен надзор, трябва да включва съответните специалисти, които притежават квалификация и правоспособност да оценяват съответствието на всички части на инвестиционния проект за видовете строежи по отделни категории, включително координатор по безопасност и здраве, като е посочен и минимума от специалисти. Това значи, че във всеки конкретен случай необходимите на надзора лица се обуславя от вида и обхвата на надзорната дейност. Но от изброените в чл. 6, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-25 като минимум специалисти всички, без юриста и специалиста, отговорен за санитарно-хигиенните изисквания към строежите, са само и единствено от областта "Технически науки", съгласно Постановление № 125 на Министерския съвет от 24.06.2002 г. за утвърждаване Класификатор на областите на висшето образование и професионалните направления (ПМС № 125), което е логично с оглед на обекта на самата надзорна дейност. Касаторът е поставил като изискване за експерта "координатор по безопасност и здраве" при осъществяване на строителния надзор да е със специалност в професионално направление "Архитектура, строителство и геодезия". Професионалните направления в област "Технически науки" са 13 и едно от тях е "Архитектура, строителство и геодезия" под номер 5. 7. Останалите направления са: 5. 1. Машинно инженерство; 5. 2. Електротехника, електроника и автоматика; 5. 3. Комуникационна и компютърна техника; 5. 4. Енергетика; 5. 5. Транспорт, корабоплаване и авиация; 5. 6. Материали и материалознание; 5. 8. Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми; 5. 9. Металургия; 5. 10. Химични технологии; 5. 11. Биотехнологи; 5. 12. Хранителни технологии; 5. 13. Общо инженерство. От всички 13 направления само 5. 7 "Архитектура, строителство и геодезия" е пряко свързано с предмета на поръчката – строителен надзор на реконструкция на пешеходна зона и експертът би могъл да отговори на изискванията на възложителя, разбира се, ако притежава и удостоверение за преминат курс на обучение. В случая, бенефициерът не е ограничил изискването с посочването на конкретна специалност, а е посочил цялото професионално направление, осигуряващо експерти в областта, свързана с предмета на надзорната дейност. Овен това бенефициерът е посочил, че под "еквивалентна специалност, освен с случаите когато е придобита в чужбина, следва да се разбира и такава по приравнени специалност – при които учебната програма покрива най-малко 80 на сто от програмата на съответната специалност", като така е разширил допълнително възможността участникът да отговори адекватно на изискването. С оглед на горното изводът на първоинстанционния съд и на органа за допуснато от бенефициера нарушение на чл. 2, ал. 1 и 2 вр. чл. 59, ал. 2 ЗОП е неправилен, в противоречие с материалния закон. Относно втората нередност за нарушението на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. "б" ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП: Разпоредбата на чл. 70, ал. 7 ЗОП задължава възложителя на обществена поръчка да изготви методиката за оценка и начина за оценка по всеки показател по начин, който да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите, и да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател. Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗОП показателите за оценка не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират реална конкуренция. На последно място, в чл. 33, ал. 1, изречение второ ППЗОП е предвидена забрана пълнотата и начинът на представяне на информацията в документите да се използва като показател за оценка на офертите. При тълкуване на разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 3 и ал. 5 ЗОП се установява, че законодателят е въвел императивно изискване методиката за оценка на офертите да съдържа точни указания за оценяване, което създава гаранция, че участниците разполагат предварително с достатъчна информация относно параметрите и начина на оценяване, която информация им е необходима с цел представяне на оферта, която да получи най-добро класиране. Показателите следва да са с точно и конкретно формулирано съдържание и с оглед на степента на съответствие, да са дадени точни указания за тяхното оценяване. Спорът е относно показателя за оценка "Качество на организацията на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката". При него се оценяват само предложения, които от една страна, отговарят на минималните изисквания, посочени в Техническите спецификации, а от друга - предвиждат допълнителни мерки, надграждащи тези минимални изисквания. Надграждащите обстоятелства, за които следва да се предвидят мерки, са 5 и е предвидена 5 степенна скала за оценка: като при налично едно от тях се получават – 20 точки, при две – 40 точки, при три – 60 точки, при четири – 80 точки, а при пет – 100 точки. Показателят е ясно структуриран, като не се откриват сочените от РУО неясноти относно условията, на които следва да отговарят предложенията, нито относно начина на оценяването им. Възложителят е заложил като минимални изисквания участникът да представи описание на всички дейности, които следва да бъдат изпълнени, включително документацията, която следва да бъде изготвена и последователност на изпълнение на дейностите, предмет на обществената поръчка, както и да предложи организация на експертите в екипа си, като посочи как се разпределят отговорностите по изпълнението на дейностите, предмет на поръчката между тях, като за всеки експерт са предвидени отделни задачи, съобразени с експертния му профил, както и начини за осъществяване на комуникацията с останалите участници в процеса на реализация на проекта. Това са базовите изисквания, на които всяко предложение следва да отговаря. Те осигуряват и минимума информация за съпоставка и оценка на предложенията, като се вземе предвид, че поръчката се отнася до строителен надзор, който включва три обекта на интервенция. Така възложителят си гарантира, че всеки обект ще е обезпечен с необходимия екип от експерти за точно, пълно и качественото изпълнение на предмета на поръчката по видове дейности и отделните задачи с конкретен изпълнител. Така заложените минимални изисквания по този показател, не влизат в противоречие с нито едно от предвидените 5 надграждащи обстоятелства, разработването, на които носи допълнителни точки, при ясното указание, че само при разработването на всичките пет може да се получи максимален брой точки. Нито административният орган, нито първоинстанционният съд са обсъдили поотделно петте надграждащи обстоятелства, а общо са заключили, че "са въведени чрез редица неясни и субективни понятия, чрез което възложителят въвежда "отворени условия" и това предопределя субективната оценка, като се оценява по-подробното описание. Като пример е посочено, че въпреки дадената от възложителядефиниция на понятията "иновативен и ефективен" остава неясно кое организационно решение би следвало да се приеме за иновативно, при положение, че дейността на строителния надзор е нормативно определена. Изводът е неправилен. Дадените пояснения относно посочените понятия са достатъчни, за да дадат яснота на потенциалните участници, че възложителят ще оценява иновативността и ефективността при организацията на надзорната дейност, а не съдържанието на нормативно регулираната дейност. Действително, има нормативно установени изисквания относно функциите, отговорностите и взаимодействията между различните участници в строителството (в т. ч. строителния надзор), но това не значи, че така определените взаимодействия не могат да бъдат осъществени по нов начин, който например да води до по-голяма бързина на осъществяване на връзката или до по-голяма пълнота на разменяната информация или нещо друго, което би било от полза за постигане на нормативно изисквания резултат и по този начин да обезпечат качеството при изпълнението на поръчката. Същността на надграждащите обстоятелства е да се оцени способността на всеки участник да предложи организация на надзорната дейност, като предложи решения които ще гарантират елементи от дейността, които възложителят счита, че имат потенциала да компрометират качеството на изпълнението, поради което иска да са гарантирани изрично – по т. 1 това са строително-монтажните работи, по. т. 2 са строителните материали и изделия, т. 3 е свързана със самата дейност на строителния надзор от гледна точка качеството на строителството, т. 4 е свързана пак със самата дейност на строителния надзор, но от гледна точка на документирането на строителния процес, а т. 5 касае вътрешния контрол на екипа, осъществяващ надзорната дейност. Видно от горното изводът на първоинстанционния съд и на органа за противоречие на избраната от бенефициера методика с изискванията на чл. 70, ал. 7 ЗОП е неправилен. Критериите за оценка дават възможност да се оцени начина на изпълнени, да бъдат сравнени обективно предложенията и осигуряват на участниците достатъчно информация за правилата. Това прави неправилен и извода им за осъществена от касатора нередност, класифицирана по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Следва а се посочи, че в административния акт има вътрешно противоречие свързано с класифициране на нередностите, като в началото на акта на стр. 1, 2 в т. 1. 1 "Установяване на нередности по: " са посочени съответно нередности по т. 9 за първото нарушение и по т. 10 за второто нарушение, а впоследствие на стр. 40 и 41 от акта и двете нарушения са класифицирани като нередности по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и това пречи на общината да разбере еднозначно, как е квалифицирана нередността, за която се определя финансова корекция. Относно соченото нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, съдът счита, че същото не е налице. Органът приема, че методиката нарушава сочената разпоредба, тъй като се оценява пълнотата на представената информация, свързана с организацията на изпълнението на дейностите по поръчката, като в зависимост от подробността на описанието на разпределението на отговорностите, задачите и ресурсите се получава по-висока или по-ниска оценка. Констатацията е обоснована с неясните условия. Яснотата на начина на оценяване на всеки показател е функция на изискванията по чл. 70, ал. 7 ЗОП и значи разбираемост, логичност на начина на оценяване. Липсата на яснота на начина на оценяване не значи автоматично оценяване на пълнотата и на начина на представяне на информацията в предложението и съответно осъществяване на фактическия състав на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. За да е налице нарушение на така посоченото изискване на закона е необходимо пълнотата и начинът на представяне на информацията сами по себе си да са елемент на оценяването - показател, а не да са резултат на неясни изисквания, по отношение на които да се презумира възможност за оценяването им. Тъй като не сме изправени пред такъв случай, то не е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, още повече че всички надграждащи обстоятелства в случая бяха намерени за ясни, налице е и логичност при оценяването – ясно е посочено при разработването на едно, две, три, четири или всички пет обстоятелства съответно колко точки се получават. Изпълнителите имат право на собствена преценка колко и какви организационни решения да предложи, при указанието че само при разработването на решения за всички пет надграждащи обстоятелства може да получи максималния брой точки. Така съпоставянето именно на организационните способности на участниците е това, което при този предмет на обществената поръчка, би гарантирало целта на възложителя. Следователно, показателят не страда от неяснота, сочена от РУО и приета за правилна и споделена от първоинстанционния съд. Липсата на нарушение на Закона за обществените поръчки значи липса на елемент от фактическия състав на нередността, а това значи липса на основание за определяне на финансова корекция. Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон са основателни. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че органът правилно е установил нарушения на националното законодателство свързани с обществените поръчки, поради което е налице нередност, за която следва да бъде определена финансова корекция и това прави решението му неправилно. Съдът следва да го отмени и да постанови друго, с което да отмени оспореното Решение № РД-02-36-269/25.02.2019 г. С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в чиято структура е органът – ответник, да заплати на касатора направените по делото за двете инстанции разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в размера на 226, 08 лв. държавна такса за завежда на дело пред касационния съд. Касаторът е бил представляван и в двете съдебни инстанции от н юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от по 200 лв. за всяка инстанция, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд