Решение № 549 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14047/2010 г.

Решение № 549 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14047/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на адвокат Екатерина Николова Василева от АК-Пловдив, като пълномощник на Никола Павлов Патишанов от гр. Пловдив, против решение № 1236 от 13.09.2010 г. по адм. дело № 762/2009 г. на Пловдивския административен съд, трето отделение, седми състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 54 от 08.04.2009 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4910034749/21.01.2009 г. на ръководител "ПО", с което е отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР по заявление вх. № 45333/30.07.2008 г. на Никола Павлов Патишанов. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на РУ "СО" - Пловдив, в писмено становище от упълномощения юрисконсулт Мария Тосева-Колева оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Пловдивския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Никола Павлов Патишанов от гр. Пловдив решение № 54/08.04.2009 г. на директора на ТП на НОИ - РУСО - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4910034749/21.01.2009 г. на ръководител "ПО" при същото РУСО, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление вх. № 45333/30.07.2008 г.. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото не е доказан с надлежни доказателства положеният от жалбоподателя труд като "механик" и "механик МПС" при осигурителя "Автостопанство № 3" - Пловдив със сегашно наименование "Трансекспрес" ЕООД - Пловдив за времето от 01.01.1984 г. до 31.08.1985 г., от 01.12.1985 г. до 09.12.1987 г., от 01.01.1987 г. до 30.09.1996 г. и от 01.10.1996 г. до 31.03.1997 г. да е от втора категория по чл. 53б от ПКТП (отм.), поради което постановеният отказ от осигурителния орган е законосъобразен. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (в редакция с ДВ, бр. 38/2005 г.), до 31 декември 2009 г. включително лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, т. 1-3 от КСО, не не по-рано от 57 години за мъжете при втора категория труд. Въз основа на представените по делото и приети от съда писмени доказателства по чл. 40, ал. 1 от НПОС безспорно е установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст Никола Павлов Патишанов има навършена възраст 58 години, 9 месеца и 27 дни и осигурителен стаж от втора категория 13 години, 10 месеца и 17 дни, а от трета категория 21 години, 2 месеца и 17 дни или общ осигурителен стаж превърнат към трета категория съгласно чл. 104 от КСО, възлизащ на 38 години, 6 месеца и 23 дни. Следователно, лицето не отговаря на условието по чл. 68 от КСО - сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта да е равен на 100 точки, както и на изискването по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория. Съдът е изяснил фактите по делото, които е обсъдил подробно в мотивите на решението, ведно с подкрепящите ги доказателства. В резултат на това е очертал правилно основния спорен въпрос по делото, отнасящ се до това, каква длъжност е заемал жалбоподателят през процесните периоди от време и дали тя е в приложното поле на чл. 53б от ПКТП (отм.). На този въпрос съдът е дал мотивиран отговор, основан на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, а също и длъжностните характеристики, в т. ч. за "механик по техническата експлоатация на автомобилите". Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод за пряко и непосредствено участие на жалбоподателя във фактическото извършване на ремонта и поддържането на автомобилите, в която дейност да се е изразявала основната му трудова функция. Затова фактическата констатация на съда, че жалбоподателят не е изпълнявал длъжността "механик канал" и "диагностик МПС" е обоснована. Въз основа на това е верен и правният извод, че жалбоподателят има трудов стаж от втора категория по-кратък от 15 години и не отговаря на изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за пенсиониране при условията на тази разпоредба. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна и обжалваното решение на Пловдивския административен съд като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,