Решение № 12597 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7927/2011 г.

Решение № 12597 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7927/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Насер Мохамед Ал - Касем - палестинец без гражданство чрез процесуалния му представител, служебен защитник адв. Камелия Трильовска срещу решение № 5576/20.04.2011 г., постановено по адм. дело № 6505/2010 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 155/13.04.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България за отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага оплаквания, че неправилно съдът е приел за недостоверни твърденията му, че той и семейството му са били подложени на натиск от организацията на "Хамас". Позовава се на изложените от него факти в интервютата и приетите като доказателства по делото 3 бр. документи и медицинско свидетелство за упражнено насилие върху брат му, както и на международните справки за състоянието в Ливан. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут със законните последици. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Трильовска и касатора. Ответникът по касационната жалба Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България чрез процесуалния си представител юриск. Кулинова я оспорва и моли да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно, тъй като персонално чужденецът не е бил преследван нито заради етническата му принадлежност, нито поради липсата му на гражданство, като последното само по себе си не е основание за предоставянето на статут. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е обсъдил всички доказателства по делото и относимия правен регламент, поради което не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 3 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Насер Мохамед Ал - Касем - палестинец без гражданство, тричленният съдебен състав на ВАС, III отделение е приел, че отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут съгласно чл. 8, респ. чл. 9 ЗУБ, е законосъобразен. Според съда в административното производство от проведените три интервюта с жалбоподателя - на 9.11.2009 г., 10.12.2009 г. и 15.01.2010 г. не се установява той да е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресия в държавата си по произход - Ливан. Съдът е обсъдил предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ и е приел, че не са налице основания за предоставянето на бежански статут, тъй като изложеното твърдение от жалбоподателя за натиск от организацията "Хамас" е недостоверно, неправдоподобно и недоказано, поради липсата на данни, от които да се направи извод, че местните власти не са в състояние да осигурят защита на семейството на кандидата. Според съда няма данни по делото обстановката в Ливан да е такава, че да не може жалбоподателя да намери възможности за живеене в други части от страната. Относно отказа за предоставянето на хуманитарен статут, първоинстанционният съд също е изложил мотиви, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, поради липсата на данни жалбоподателят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът се е позовал и на съдържащите с в делото справки за обстановката в Ливан и въз основа на тях и останалите доказателства е направил извод, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне родното си място по причина на противопоставяне между съперничещите палестински групировки "Хамас" и "Фатах", а е взел лично решение по икономически подбуди. Съдът е приел и за неоснователно позоваването от страна на жалбоподателя на чл. 1D, ал. 2 от Женевската конвенция от 1951 г. във връзка с резолюция № 302 (IV) от 8.12.2949 г. на Генералната асамблея на ООН. Съдът е обсъдил, че с посочената резолюция се учредява Агенция за подпомагане на палестински бежанци в Близкия Изток и е направил извод, че жалбоподателят доброволно е напуснал страната си. Обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е обосновано. Правилно първоинстанционният съд е приел, че причините касаторът да напусне Ливан са икономически. Видно от данните по делото (представените справки за обстановката в Ливан) се установява, че палестинските бежанци, какъвто е и касатора са "... обект на съществени ограничения по отношение на осигуряване на подслон и работа, въпреки усилията на властите да разхлабят някои от ограниченията на пазара на труда". В този смисъл законосъобразни са и изводите на съда, че Насер Мохамед Ал - Касем е напуснал Ливан по икономически причини. Правилно е прието от решаващият първоинстанционен съд, че недостоверно и неправдоподобно е твърдението му в едно от интервютата, че е бил преследван от "Хамас" поради нежеланието му да членува в тази организация и че последната е изстреляла ракета в дома му, което се наложило да го напусне заедно със семейството си, а в друго интервю обяснява, че изстрелването на ракетата срещу дома му е станало случайно. При такова противоречие правилно и административния орган, а впоследствие и съда са приели, че бежанската история е недостоверна. Оплакванията, изложени в касационната жалба са неоснователни. Обжалваното решение е постановено при стриктно спазване на приложимия материален закон, обсъдени са всички събрани по делото доказателства и въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е направил и правните си изводи, поради което решението му е и обосновано. Предоставянето на хуманитарен статут на дъщеря му и един от синовете му, което се установява от представените в касационното производство решения на председателя на ДУБ, не водят до други изводи, тъй като хуманитарния статут, който те са получили е на собствено основание, поради получено заплашително писмо от организацията "Хамас" от 25.02.2010 г., на каквото не се позовава касатора. Представеното в настоящето съдебно производство писмо е от организацията "Фатах", Бейрутско регионално бюро, но то не представлява пряко доказателство, че касаторът е бил преследван от организацията "Хамас". Представените доказателства относно посегателства срещу брат, също не могат да обосноват друг извод от изложения по-горе. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение, поради несъобразяване на чл. 1D, ал. 1 и ал. 2 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951. Съгласно посочените разпоредби "конвенцията не се прилага по отношение на лица, ползващи се в момента от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Когато оказването на такава закрила или помощ бъде преустановено по каквито и да било причини и ако положението на тези лица не е надлежно установено съгласно съответните резолюции, приети от Общото събрание на ООН тези лица могат ipso facto да се ползват от привилегиите, произтичащи от тази конвенция". В този смисъл е и съдебната практика - виж решения № 6618/12.05.2011 г. по адм. дело № 2149/2011 г., № 904/25.01.2010 г. по адм. дело № 12581/2009 г. на ВАС, петчленни състави, както и решение № 5074/11.04.2011 г. по адм. дело № 962/2011 г. също на петчленен състав на ВАС, отнасящо се до отказа от бежански и хуманитарен статут на съпругата на касатора в настоящето производство Утра Абдулмаджид Салем. С оглед изложеното по-горе настоящият петчленен състав на ВАС счита, че обжалваното решение правилно, тъй като не се установиха твърдените от касатора нарушения, които да водят до неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,