Решение № 9874 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7267/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК. Образуване е по касационна жалба на Лурест ЕООД срещу решение 15188/05.05.2025 г. на Административен съд София-град по адм.д. 11451 по описа за 2024г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ Р-22220424000544-091-001/13.08.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на съда за осъществяване на предпоставките на чл. 96, ал. 1 и ал. 10 ЗДДС за регистрация на дружеството за целите на ДДС. Изразява убеждение, че извършваната от него дейност ресторантьорство предполага намалени данъчни ставки при осъществени облагаеми доставки при по-висока ставка на данъка за доставките, по които е получател, съответно по-голям размер на данъчния кредит, което изключвало риска от загуба на данъчни приходи, а същевременно с начисляването на данъка се нарушавал принципа на данъчен неутралитет, тъй като вече бил платен данък за получените от него доставки. Позовава се на решението на Съда по дело С-122/23. Твърди пропуск на съда да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството нарушения на административнопроизводствените правила. Иска отмяна на решението и отмяна на РА, а евентуално признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в определен размер. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. С обжалвания пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на Лурест ЕООД допълнителни задължения за ДДС в размер 14 223.54 лева за данъчни периоди от 01.07.2023 г. до 08.10.2023 г. и за лихви за забава в размер 1 755.47 лева. Източник на задължението на ДЗЛ е неизпълнението в срока по чл. 96, ал. 1, изр.2 ЗДДС на задължението да подаде заявление за регистрация по този закон при достигнат облагаем оборот 553 984.28 лева към 01.07.2023 г. и извършването от дружеството на облагаеми доставки в общ размер 157 396.07 лева за времето от 01.07.2023 г. до датата на регистрацията му за целите на ДДС на 09.10.2023 г. /датата на връчване на акт за регистрация по ЗДДС 050422303969277/09.10.2023 г./. Облагаемият оборот е формиран по реда на чл. 96, ал. 10 ЗДДС с включване на реализирания в търговския обект оборот на Видин пропъртис ООД от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. Администрацията се позовава на разпоредбите на чл. 102, ал. 4 във вр. с чл. 67, ал. 2 ЗДДС и на отчетените от дружеството продажби в ревизирания период. При начисляването на данъка и определянето на резултата за периодите са разграничени регистрираните чрез ЕКАФП доставки със ставки на ДДС 9 % и тези със ставка 20 %. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. Първостепенният съд е приел за доказани констатациите на органите по приходите. Споделил е правните им изводи, основани на правилото на чл. 96, ал. 10 ЗДДС, за дължимо включване в облагаемия оборот на жалбоподателя на реализиран при последователното осъществяване на еднородна дейност в същия търговски обект оборот от Видин пропъртис ООД. По установяванията на съда собственикът на капитала и управител на Лурест ЕООД - П. Б. е едноличен собственик на капитала на Сарк трейд ЕООД, което пък е собственик на 50% от капитала на Видин пропъртис ООД; управителят на Лурест ЕООД е осигуряван като нает по трудово правоотношение с Видин пропъртис ООД; двете дружества са извършвали последователно, чрез заместване и без прекъсване ресторантьорска дейност в един и същ търговски обект, в който е регистрирано ФУ, чрез което са отчитани оборотите и на двете дружества; Видин пропъртис ООД, освен фактури за наем е издавало на Лурест ООД и такива за: продажби на касов апарат, за продажби на хранителни продукти и за префактуриране на консумативи, и мобилни услуги; част от предлаганите стоки и/или услуги за обекта и на двете дружества, са доставяни от едни и същи доставчици, като Лурест ЕООД и Видин пропъртис ООД са ползвали услугите на БГ меню ЕООД и на Глово АП България ЕООД за продажба на храна и напитки от ресторантите, на клиенти, чрез онлайн - платформи; според електронния регистър на НАП: единадесет от общо 16-те наети по трудово правоотношение от Лурест ЕООД на 30.06.2023 г. лица са с прекратени трудови правоотношения с Видин пропъртис ООД. С тези констатации е скрепен извод за свързаност между последователно осъществяващите дейността субекти, която ги определя като лица, действащи съгласувано по смисъла на § 1, т. 93 от ДР на ЗДДС. Първостепенният съд е определил е като дължимо начисляването на ДДС за извършените от ДЗЛ облагаеми доставки от датата на достигане на облагаемия оборот за регистрация за целите на ДДС до датата на регистрацията. Решението съдържа отговор на довода за правното значение на неспазването на срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК за възражения срещу РД. Решението е правилно. Касационният съдебен състав споделя изцяло мотивите от първоинстанционното решение и препраща към тях чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Отнесеният пред съда спор е за съществуването и размера на установените с РА публични задължения за данъчни периоди от 01.07.2023 г. до 08.10.2023 г. и за законосъобразността на акта за установяването им. С арг. от чл. 88, ал. 2 ЗДДС и доколкото с РА е определен данък за внасяне, размерът на публичното задължение е функция от превишението на начисления данък над данъчния кредит. Затова и споровете за задължението на касатора за начисляване на ДДС в хипотезата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС и за правото му на приспадане на данъчен кредит за налични активи по чл. 74, ал. 1 ЗДДС са обуславящи за решаването на главния спор. Без да го заяви експлицитно, правилно съдът е зачел конститутивното и установителното действие на акта за регистрация по ЗДДС /арг. чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Правната промяна идентификацията за целите на ДДС и обвързаната с това разширена правосубектност на ДЗЛ настъпват на датата на връчване на акта за регистрация /вж. чл. 102, ал. 1 ЗДДС/. При регистрация по ЗДДС по инициатива на органа по приходите съдържанието на акта за регистрация включва основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация. Затова и при пропуск на ДЗЛ да оспори акта за регистрация по ЗДДС ДЗЛ, то не може да противопостави на насрещната страна възражения, основани на отричането на основанието и датата на регистрацията в производството по оспорване на РА за задължения, които са функция от основанието и датата на регистрация за целите на ДДС. В тази връзка е съобразен с материалния закон изводът на първостепенния съд, че Лурест ЕООД е следвало да начислява на ДДС за извършени от него облагаеми доставки от 01.07.2023 г. /когато е надхвърлен облагаемия оборот от 100 000 лева и е възникнало задължението за регистрация; съобр. и чл. 102, ал. 4, изр. 1 ЗДДС в ред. от новелата от ДВ бр. 58 от 2022 г./. Реализираният облагаем оборот след тази дата е определен по изходящи от касатора счетоводни документи. Касаторът, чиято е тежестта да установи несъмнено осъществяването на предпоставките за възникване на отреченото от администрацията данъчно предимство /арг. чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/, не сочи информационни източници, чието убеждаващо въздействие да е подценено от съда. Съобразен с процесуалния закон е отказът на съда да приема за настъпили правните последици на недоказаните факти. Доколкото публичноправното задължение на касатора за начисляване на ДДС е съществувало от 01.07.2023 г., не се оспорва размера на начисления с РА данък и без да са осъществени предпоставките по чл. 74, ал. 1 ЗДДС за правото му на приспадане на данъчен кредит върху налични активи, то актът за установяване на задължения за данък за внасяне и за лихви за забава е законосъобразен, а съдебното решение за отхвърляне на оспорването срещу него правилно. Неотносимо е позоваването от касатора на практиката на Съда. Съобразено със Съюзното право е приемането на националната правна уредба за прилагане на праговото освобождаване от ДДС по чл. 287, т. 17 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. С позоваването на решението на Съда по дело С-122/23 е мислимо да се разграничат доставките, за които ДДС би се дължал при точно изпълнение от ДЗЛ на задължението му за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, от тези с начислен данък при пълно неизпълнение или при забавено изпълнение на това задължение. За първата категория задължения в решението на Съда (т. 46) е изключен санкционния характер. За другите задължения разяснено, че преценката дали представляват санкция е за националната юрисдикция, като за нея е и проверката дали националната правна уредба спазва принципа за ефективност в борбата с нарушенията на хармонизираните правила в областта на ДДС и съответства на изискванията за пропорционалност (т. 50 от решението). Възможно е определянето като санкция на начисляването на ДДС за извършените от ДЗЛ облагаеми доставки в периода от възникването на задължението по чл. 96, ал. 1, изр. 2 ЗДДС (достигането на облагаемия оборот в хипотезата на ускорена регистрация за целите на ДДС) до издаването на акта за регистрацията при своевременно подадено заявление (съобр. чл. 101, ал. 6 и ал. 7 ЗДДС). В този период начисляването на данъка е правна последица от неизпълнението или от забавеното изпълнение на публичноправно задължение (вж. чл. 102, ал. 4 ЗДДС). Данък не би се дължал при точно изпълнение на задължението. Доколкото фактическият състав, пораждащ задължението, включва противоправно бездействие на ДЗЛ, то правните му последици може да се определят като санкция. В случая облагаемият оборот е постигнат към първия ден от данъчния период, за който с РА са установени задължения и начисляването на данъка не се възприема като санкция. Издаването на РА в срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК не е засегнало съдържанието на заключителния акт в производството и не представлява съществено нарушение на административнопроизводтвените правила. Доводът на касатора за пропуск на съда да възприеме това нарушение е неоснователен. Отликата в данъчните ставки на осъществените от касатора облагаеми доставки от датата на надхвърляне на оборота за регистрация по ЗДДС е възприета от органите по приходите при начисляването на данъка. ДЗЛ не е манифестирало воля да ползва данъчно предимство, та сумата на данъчния кредит да се вземе предвид при опрееделяне на резултата за периода по чл. 88 ЗДДС. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на Националната агенция за приходите се следват деловодни разноски в размер 1 839.91 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение