Решение № 15250 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2133/2019 г.

Решение № 15250 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2133/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Станчев от [населено място], подадена чрез адвокат П. Митрева, против Решение № 436/7.12.2018 г., постановено по административно дело № 343/2018 г. по описа на Административен съд – Перник. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Ю. Станчева срещу Заповед № 821/23.05.2018 г., на Кмета на Община Перник, в частта, с която е определена цена на общински терен – част от улица, придаваема се към УПИ VIII-401, кв. 30 по плана на с. Кладница, общ. Перник. В касационната жалба се сочат и трите основания по чл. 208 АПК, поради което се иска отмяна на съдебното решение, ведно с последиците от това. Изложени са съображения за това, че съдът не е извършил цялостна преценка за законосъобразност на процесната заповед, която страдала от съществен порок, а именно била издадена в нарушение на чл. 35, ал. 1 ЗОС – без решение на общинския съвет, разрешаващо продажбата. Касационната жалба се поддържа от адвокат Митрева, която моли да бъде уважена по изложените в нея доводи. Ответната страна, Кметът на Община Перник, посредством писмен отговор и писмени бележки, депозирани от процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, които са в подкрепа на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на общината в размер на 200 лева. Ю. Станчева поддържа доводите, съдържащи се в касационната жалба, като моли да бъде уважена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С предметната заповед, издадена от Кмета на Община Перник, на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, във връзка с § 8, ал. 2, т. 1 ЗУТ, е разпоредено да се продаде на С. Станчев и Ю. Станчева, част от с о. т. 9190-190 – общинска собственост с площ от 122 кв. м., която площ се придава по регулация към собствения на купувачите имот, находящ се в землището на с. Кладница, Община Перник. С втората част от заповедта е определена продажната цена на имота в размер на 8 662, 00 лева с ДДС, като именно тази част е била предмет на съдебен контрол от административния съд. Съдът е отхвърлил жалбата против заповедта в оспорената й част, като е развил подробни и аргументирани мотиви, обуславящи нейната законосъобразност. Възприетите правни изводи се споделят от настоящия съдебен състав, тъй като са съответни на установените факти и на приложимия закон. Действително не е налице решение на общинския съвет за процесната продажба, но това обстоятелство би било относимо при оспорване на заповедта в основната й част, разпореждаща продажбата на имот – общинска собственост. В тази разпоредителна част, с която са определени също така и характеристиките на имота – вид, площ и местонахождение, заповедта не е била оспорена, поради което е влязла в законна сила. Обжалвана пред съда е единствено определената продажна цена на имота, която се явява последица от влязлото в сила решение на административния орган за продажба на същия. Ето защо, правилно административният съд е ограничил своята проверка само досежно това дали определената цена на общинския имот не надхвърля действителната пазарна стойност, тъй като в противен случай би превишил своите правомощия, очертани от сезиращата го жалба. Правилно, съдът е издирил и приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗОС, която е спазена, тъй като в хода на административното производство е изготвена експертна оценка от лицензиран оценител, въз основа на която е определена продажната цена на имота. Неговото заключение е потвърдено от заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза, като обосновано съдът е ценил вторият му вариант, тъй като първият е изготвен на база само една сделка, сключена между общината и физическо лице, вписана в службата по вписванията. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Перник следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, но не в претендирания размер, а в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,