Решение № 5103 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8537/2015 г.

Решение № 5103 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8537/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на В. З. Ж. от гр. П., представляван от адв. Мурджева, надлежно упълномощена, против решение № 960/29.05.2015 г. по адм. д. № 2371/2014 г. по описа на Административен съд Б. с молба за отмяната му като неправилно. Кметът на община Поморие, ответник по касационната жалба, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, обосновано с приложението на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Б. е отхвърлил оспорването на касатора Жеков срещу Заповед № РД-16-1072/30.10.2014 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Поморие е наредил да бъде премахнат незаконен строеж "пристройка с две помещения към жилищна сграда-югоизточна страна" до жилищна сграда-източен близнак в УПИ VII-1504, кв. 107 по плана на гр. П.. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че пристройката, външен санитарен възел и предверие към лятна кухня, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, извършен без строителни книжа. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. Касаторът не оспорва констатациите относно характеристиката на обекта, предмет на премахване и липсата на строителни книжа за него. Касационните доводи за неправилност на решението се свеждат до специфичните му нужди предвид увреждането му като последица от тежко заболяване "мозъчен инфаркт" с висок процент намалена работоспособност, липса на възможност за трудова дейност, ползване инвалидна количка и чужда помощ. Позовава се на Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания /Наредба № 4/2009 г./, издадена съгласно § 3 от преходните и заключителните й разпоредби на основание чл. 169, ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 33 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/. Съгласно чл. 1 от Наредба № 4/2009 г. с нея се определят изискванията при проектирането, изпълнението и поддържането на строежите - елементи на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, приложими и при извършване на реконструкция, обновяване, основен ремонт, преустройство, пристрояване и надстрояване на съществуващи елементи на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове и инвестиционните проекти, правилата и нормативите за устройство на територията и техническите спецификации за проектиране и изпълнение на строежите. Въведените изисквания касаят главно сградите за обществено обслужване, производствени сгради с предвидени работни места за инвалиди, хотели, търговски сгради и пр., при проектирането на които задължително се предвиждат мерки за създаване на достъпна среда за хората със специфични нужди. Разпоредбите на чл. 35, ал. 2 и чл. 71, ал. 1 въвеждат изискване при проектиране на нови многофамилни жилищни сгради с повече от 30 жилища да се предвижда поне едно жилище за хора с увреждания на първия жилищен етаж и осигуряване на достъпен маршрут до всяко жилище и до всички помещения за общо ползване. Изисквания за достъп до санитарно хигиенни помещения чрез предвиждане на достъпен маршрут са въведени с чл. 75, ал. 1 по отношение сградите за обществено обслужване и за производствените сгради, в които се устройват работни места за хора с увреждания. Разпоредбите на глава дванадесета от наредбата въвеждат изисквания към новопроектирани жилища за хора с увреждания. ЗИХУ урежда обществените отношения, свързани с интеграцията на хората с увреждания и има за цел създаване на условия за тяхната равнопоставеност, социална интеграция, подкрепа и интегриране в работната среда. Разпоредбите на чл. 32 от този закон вменяват в задължение на държавните органи и органите за местно самоуправление организацията, устройството и изграждането на урбанизираните територии за населението, вкл. и за хората с увреждания при условията и по реда на ЗУТ, а с чл. 33 на министъра на регионалното развитие се възлага създаването на условия за достъпна жизнена и архитектурна среда за хората с увреждания чрез разработване на нормативни актове, правила норми и нормативи за урбанизираната територия и нейните елементи, сградите, съоръженията и техните елементи, елементите за адаптиране на съществуващи сгради за обществено ползване и прилежащата им околна среда. Обсъдените нормативни актове въвеждат изисквания за създаване на достъпна среда за хората с увреждания при спазване условията и реда на устройствения закон. Преустройствата и пристрояванията в съществуващи жилищни сгради независимо дали са с цел създаване достъпна среда за хора с увреждания следва да бъдат извършвани съобразно изискванията за наличие на одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж. Ето защо, макар процесното пристрояване да е извършено със специалната цел за достъп до санитарен възел и жилищно помещение на лице с увреждане, подлежи на премахване, тъй като е извършено без строителни книжа, независимо че съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ санитарното помещение е необходима част от жилището. Това помещение, изградено извън жилищната сграда не се вмества и в определението за допълващо застрояване по чл. 41 ЗУТ, от което следва, че за него изначално липсва и градоустройствена основа. Правомощията си специализираните органи по контрол на строителството упражняват при обвързана компетентност. При констатирано незаконно строителство единствената законосъобразна възможност е органът да разпореди премахването му с издаване на индивидуален административен акт по чл. 225 или чл. 225а ЗУТ. За тези актове по устройствения закон е неприложим принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, касаещ правомощия на административния орган, упражнявани в условията на оперативна самостоятелност. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,