Решение № 12313 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5930/2016 г.

Решение № 12313 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5930/2016 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. "Цариградско шосе" № 115 И, представлявано от юрк. Баргански, против решение № 7 от 09.03.2016 г., постановено по адм. дело № 14/2016 г. по описа на Административен съд (АС) - Р. По поддържаните оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Позовавайки се на данните от техническата експертиза на оторизиран сервиз за неустановен дефект, жалбоподателят твърди, че не е било налице несъответствие на стоката с договора за продажба при две от предявените от потребителя рекламации, поради което за търговеца не е възникнало задължение по чл. 113, ал. 1, във вр. с чл. 105 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), респ. - не е осъществен фактическият състав на чл. 114, ал. 3 ЗЗП. Счита, че съдържанието на постановения съдебен акт не отговаря на изискването на чл. 172а АПК, както и че събраните по делото доказателства не са ценени в съвкупност, което е довело до формиране на неправилни правни изводи. Ответникът - инспектор в Комисията за защита на потребителите (КЗП), Регионална дирекция - Р., оспорва жалбата. С отричащи основателността й доводи, развити в писмен отговор, моли съдебното решение да се остави в сила. Участвалият в касационното производство прокурор мотивира заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД срещу дадени му на основание чл. 193, т. 2 ЗЗП задължителни предписания на длъжностно лице на КЗП, РД - Р., обективирани в Протокол за проверка на документи № К-080445/17.11.2015 г., с които на дружеството е разпоредено в срок до 27.11.2015 г. да представи в КЗП-Л. акт за удовлетворяване на предявена от потребителя Г. Г. рекламация чрез замяна стоката (мобилен апарат) с нова съгласно чл. 112, ал. 1 ЗЗП. За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод за законосъобразност на задължителните предписания, считайки, че са издадени от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалноправните разпоредби. От фактическа страна по делото е установено, че иницииралият производството пред КЗП потребител е закупил на 31.01.2014 г. от магазин на БТК в гр. Л. телефонен апарат, по отношение на който в рамките на двугодишния гаранционен период е предявил пред търговеца четири рекламации относно постоянно, неконтролируемо саморестартиране на устройството. Констатирано е, че първите две рекламации (от 05.08.2014 г. и от 18.09.2015 г.) са уважени от оператора, като е извършен съответен ремонт на стоката от обслужващия сервиз, както следва - преинсталиране на софтуера и смяна на основната платка на телефона. По заявените следващи две рекламации с идентично оплакване (29.09.2015 г. и 12.10.2015 г.), при последната от които Генов е поискал замяна на продукта с нов, е изразено становище от независимия сервиз за тяхната неоснователност, поради неустановяване на посочения от потребителя проблем. Липсата на произнасяне на търговеца по искането за замяна на устройството с ново е мотивирала оправомощеното длъжностно лице на контролния орган да задължи с процесното предписание БТК да удовлетвори рекламацията на потребителя чрез изрично направения от него избор съгласно чл. 112, ал. 1 ЗЗП. В съдебното производство е установено, че след издаване на акта, е последвала пета рекламация от клиента по същата причина, приключила с констатация на сервиза, че заявеният дефект не се наблюдава. При тези данни съдът е преценил, че упражнявайки правомощията си по чл. 193, т. 2 ЗЗП, административният орган е постановил материално законосъобразен акт. Заключението за правомерност на предписаното от контролния орган дължимо поведение е обосновано с неизпълнение от адресата на мярката на негово следващо по силата на закона задължение да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Прието е, че неудовлетворяването на претенцията на купувача е в нарушение на правилата, гарантиращи защита на потребителите, тъй като въпреки множеството поредни рекламации с едно и също оплакване и извършените ремонти, устройството показва дефект, който не позволява нормалното му функциониране и пълноценното му използване по предназначение. Според първостепенния съд посоченият от КЗП начин на обезщетение на потребителя е пропорционален и в съответствие с целта на закона - осигуряване упражняването на предявено законно потребителско право. Решението е правилно. Касационната проверка констатира липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора от първата инстанция. Съдът е ценил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по доказателствения материал и по релевираните в жалбата съображения, обсъдил е фактите от значение за правилното разрешаване на правния спор. В хода на съдебното производството жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи фактическите констатации на издателя на предписанията, респ. - водещи на друг правен извод, различен от възприетия от съда. Противно на оплакването на жалбоподателя, решението е надлежно мотивирано, спазени са изискванията на чл. 168, във вр. с чл. 146 АПК и чл. 172а, ал. 2 АПК - към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Поради това съдебният акт не е засегнат от процесуален порок. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с точно установените фактически обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Съгласно нормата на чл. 193, т. 2 ЗЗП длъжностните лица на контролните органи, посочени в чл. 191 с. з., са длъжни да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Според разпоредбата на чл. 112, ал. 1 ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избрания от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. В контекста на описаната нормативна рамка, приложима към спорното материално правоотношение, в конкретния казус потребителят е направил няколко рекламации на закупения от него апарат, свързани с идентичен проблем, идентифициран като непрекъснато саморестартиране на устройството, препятстващо обичайната му ежедневна употреба. Критериите за съответствие на потребителската стока с договора за продажба са очертани в разпоредбата на чл. 106 ЗЗП. Неоснователно е в тази връзка твърдението на БТК за липса на соченото от административния орган несъответствие на апарата с договорните условия. Безспорно е, че въпреки представените документи за удовлетворяване на рекламацията чрез извършени два поредни ремонта, мобилният телефон е продължил да проявява същия недостатък, в резултат на което са заявени и регистрирани следващи оплаквания от същия характер. От събрания по делото доказателствен материал е видно, че дефектът на устройството не е трайно отстранен, като съществуването му лишава купувача от възможността да го използва нормално и за целите, за които е закупено. Естеството на повредата блокира надлежното функциониране на апарата, компрометирайки обичайната употреба, за която служи. В съответствие с предоставената му от ЗЗП защита, потребителят е осъществил правото си да поиска замяна на стоката с нова, като с оглед стойността на потребителската стока и значимостта на несъответствието, този начин на удовлетворяване на рекламацията е възможен и не е непропорционален на другия, предвиден в чл. 112, ал. 1 ЗЗП. Отсъствието на адекватно удовлетворяване на претенцията за замяна на стоката в хипотезата на множество рекламации и неуспешни ремонти, води на извод за допуснато от продавача нарушение на чл. 112, ал. 1 ЗЗП, поради което дадените от служител в КЗП задължителни предписания за привеждане на поведението на неизправната страна в съответствие с дължимото по смисъла на цитираната разпоредба са законосъобразни. Неотносими към предмета на спора са доводите на касатора за липса на елементите от фактическия състав по чл. 114, ал. 3 ЗЗП. Спорният по делото въпрос касае хипотезата на замяна на стоката с нова (чл. 112, ал. 1 ЗЗП), а не случаите на разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума или намаляване на цената (чл. 114 ЗЗП). За разлика от разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗП, правото на потребителя по чл. 112, ал. 1 с. з. не е обусловено от определен брой удовлетворени чрез извършване на ремонт на една и съща стока в рамките на срока на гаранцията рекламации. Законът не поставя подобно условие за възникване правото на замяна. От значение за настоящия казус е безспорното наличие на несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, за чието изправяне по един от двата алтернативни способа клиентът е изразил изрична воля. Обстоятелството, че две от предявените от потребителя рекламации не са уважени от търговеца, е ирелевантно за правилното решаване на спора. Доказателствата по делото сочат на наличие на софтуерен дефект на процесния апарат, чието проявление във времето е непредвидимо и който не е преодолян, въпреки двукратното ремонтиране на устройството. Поради това позоваването на дружеството, че при две от рекламациите "оплакването не се наблюдава в сервиза", не означава реално отстраняване на повредата. Непредоставянето от продавача на годна за обичайната й употреба стока засяга потребителските права на закупилото я лице, респ. - предпоставя предвидената в чл. 193, т. 2, във вр. с чл. 112, ал. 1 ЗЗП намеса на сезирания от потребителя контролен орган. Задължавайки оператора да приведе стоката в съответствие с договора за продажба по избрания от потребителя начин при доказано наличие на предпоставките за това, издателят на акта е постановил легална мярка, кореспондираща на целта на закона. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което проверяваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение