Решение № 13280 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7149/2018 г.

Решение № 13280 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7149/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митница П., подадена чрез процесуален представител З. Б., против Решение № 881/23.04.2018 г., постановено по административно дело № 154/2018 г. по описа на Административен съд – П.. С оспорения съдебен акт е отменено Решение № 1586/30.11.2017 г. на началника на митница П., с което на "Саханд" ООД, гр. А., ЕИК ********* са определени допълнителни задължения за публични държавни вземания по ЕАД с № 15 BG003100 Н0005661 от 23.02.2015 г. в размер общо на 413, 06 лева, от които 344, 22 лева мито и 68, 84 лева ДДС, ведно със законните лихви върху тази сума, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с изложените в решението указания по прилагане и тълкуване на закона. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи на съда относно допуснато съществено нарушение на административната процедура, като се твърди, че в случая е била извършена последваща проверка на митническата декларация по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, а не последващ контрол по реда на чл. 84 а и следващите от Закона за митниците. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на "Саханд" ООД против процесния административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Саханд" ООД е депозирало чрез процесуалния си представител адвокат Д. З. писмено становище, с което оспорва касационната жалба, излагайки подробни съображения по същество на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебна проверка пред Административен съд – П. е решение на началника на митница П., с което са извършени корекции за стока № 1 "печена леблебия" от ЕАД с № 15 BG003100 Н0005661 от 23.03.2015 г., като декларирания от вносителя "Саханд" ООД код по TARIC - 2008191980 е определен за некоректен и е променен на 2005998099, което е довело до възникване на нов размер на публичните задължения за мито и ДДС. З. да отмени процесното решение, съдът е приел, че спрямо проверяваното дружество, митническият орган е извършил последващ контрол на декларирането при условията на чл. 84 а от ЗМ, който не е осъществен при спазване правилата на чл. 84 в ЗМ, тъй като липсва заповед за възлагане, както и на чл. 84 л ЗМ, защото проверката е приключила с писмен доклад, несъдържащ всички изискуеми се реквизити. Въз основа на посочените обстоятелства е направил извод, че при издаване на решението е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо неговата незаконосъобразност. Това е така, защото е било опорочено началото на последващата проверка чрез неиздаване на заповед за възлагане, която да съдържа правните и фактическите основания за извършване на проверката, имената и длъжността на митническите служители, които ще извършват проверката, данни за проверяваното лице, проверявания период, обхвата на проверката и срока за извършването й (чл. 84 в, ал. 3 ЗМ). Въпреки констатирания от него порок в процедурата, съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт, след което е преценил, че е издаден от компетентен орган и в съответствие с материалния закон, като е в достатъчна степен обосновано и мотивирано. Установено е в случая и не се спори по този факт, че стоката, предмет на деклариране е "печена леблебия", която представлява обработен чрез технологията "печене" нахут, поради което при преценка на описанието на номенклатурата, съдът е потвърдил извода на митническия орган, че този вид стока следва да се класира в позиция 20059980 от Комбинираната номенклатура. В заключение съдът е формулирал мотиви, че независимо от правилното приложение на материалният закон, допуснатото съществено нарушение на административно-производствени правила обосновава незаконосъобразността на оспореното решение, налага неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изискванията на ЗМ за образуване на последващата проверка. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Не се споделят от касационната инстанция изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд относно процедурните нарушения при издаване на акта. От събраните в хода на съдебното производство доказателства, се установява, че процесното решение е издадено след извършена последваща /повторна/ проверка на декларацията на вносителя по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, а именно проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и на придружаващите я документи. В хода на производството не са възлагани експертизи, не е извършвана проверка и изследване на самата стока, не са извършвани проверки на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответната стока. В случая, с издаване на обжалваното решение е възникнало задължение за допълнително заплащане на публични задължения, което е в резултат от поправката на декларацията при вече извършено тарифно класиране в нов код по Комбинираната номенклатура. С чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността са въведени два вида контрол на декларирането - последваща проверка на декларацията и същински последващ контрол. Тази правна уредба е възприета и в Закона за митниците – чл. 84 до чл. 84 л ЗМ, като двата режима са възприети от българското законодателство и са доразвити в посочените разпоредби. Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, разписана в чл. 84 а и следващите от Закона за митниците, изискваща издаване на нарочна заповед за възлагане на контрола, уведомяване на субекта по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. Докато при последващата проверка на декларацията митническите органи не са длъжни да спазват точно разписана процедура и са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице. В разглеждания казус, с оглед съдържанието на документите по преписката и извършените от контролните органи действия, се налага изводът за това, че се касае за последваща проверка по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ. Това обстоятелство се признава изрично и от ответника чрез процесуалния му представител, който в писменото становище по съществото на спора заявява, че видно от документите в преписката, последващата проверка на дружеството е извършена на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията и на придружаващите я документи. Това е процедура, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация и установяване на съответствието с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на декларатора - в този смисъл е решение на СЕС по дело С-379/00 г., т. 21. При контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията, законодателят не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка. Така в Решение от 22.11.2012 г. по съединени дела С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11, е прието, че няма пречка последващата промяна в тарифното класиране на стоките да се извършва въз основа на документи, без митническите органи да са длъжни да проверяват физическите стоките, като е достатъчно чрез събраните при проверката доказателства да бъдат установените обективните характеристики на стоката. Съдът не е извършил необходимото в случая разграничение между двете процедури - проверка на декларацията и последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ, като по изложените съображения погрешно е приел, че се касае за втория вид процедура. По изложените до тук съображения, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че последващата проверка на подадената декларация е извършена от административния орган законосъобразно. Неоснователни са доводите, развити от ответника по касация за нарушено право на защита. Видно от приложенията по делото, дружеството е било редовно уведомено за предприетата проверка, констатациите от нея и предстоящото издаване на решение за определяне на ново тарифно класиране на стоката, като му е предоставен 30-дневен срок за становище, включително и да представи нови доказателства. Дружеството не се е възползвало от предоставената му възможност. В хода на съдебното производство пред Административен съд – П. проверяваният субект е изразил своите възражения и доводи, ангажирайки доказателства, които е видно, че не са нови и вече са били взети предвид по административната преписка. Горните съображения, които сочат на отсъствие на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, налагат отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество на спора. В обжалваното съдебно решение са развити подробни мотиви относно тарифния код на стоката, които напълно се споделят от настоящия състав. Съдът правилно е анализирал съдържанието на позициите и подпозициите в Комбинираната номенклатура и е обосновал правилен извод за категоризацията на процесната стока. Настоящата касационна инстанция счита, че с решението на митническия орган е определен правилния код на стоката, предмет на ЕАД с № 15 BG003100 Н0005661 от 23.03.2015 г., съобразно декларираните данни за вида и нейните характеристики, при спазване на изискванията на основните правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, поради което административния акт е законосъобразен. По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на "Саханд" ООД против Решение № 1586/30.11.2017 г. на Началника на М. П.. При този резултат по делото, се явява основателно искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение