Решение № 10238 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5757/2012 г.

Решение № 10238 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5757/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Съдебното производство по чл. 239 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по молба на Манол Иванов Димитров от гр. София, ж. к. "Дружба 2", бл. 225, вх. Б, ап. 53, с направено искане за отмяна на влязлото в сила решение № 17289/29.12.2011 г. постановено по адм. д. № 5879/2011 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено решение № 562/10.02.2011 г. по адм. д. № 9137/2010 г. по описа на Административен съд София-град. В молбата за отмяна на съдебния акт молителя поддържа, че е налице противоречива съдебна практика и се излагат доводи за наличието на основанията по точки 4 на чл. 239 от АПК. Ответникът по молбата не е взел становище по направеното искане за отмяна на решение № 17289/29.12.2011 г. постановено по адм. д. № 5879/2011 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на искането намира, че е подадено от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен и е допустима на основание чл. 238, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 АПК. Преценявайки основателността на искането за отмяна по изложените в молбата основания следва да се приеме, че искането е неоснователно по следните съображения: С решението, предмет на искането за отмяна, съдът в производство по чл. 208 и следв. от АПК, образувано по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", е отменил решение № 562/10.02.2011 г. по адм. д. № 9137/2010 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил като незаконосъобразно решение № 556 от 12.11.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърждаващото го разпореждане № 4609233785 от 18.06.2010 г. на ръководител "ПО" относно незачитането на осигурителен стаж на оспорващия за периодите от 23.10.1972 г. - 1.06.1973 г., 1.06.1973 г. - 20.03.1974 г. и 1.10.1974 г. - 1.03.1976 г., положен от молителя в ДАП "Товарни превози" - Перник, като преписката е върната на административния орган за решаване на делото по същество съобразно мотивите на съда. С влязло в сила решение № 17289/29.12.2011 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 5879/2011 г., след отмяна на първоинстанционния съдебен акт е отхвърлена жалбата на Манол Иванов Димитров срещу индивидуалния административен акт, като съдът е приел, че трудовият стаж за спорния период не е надлежно оформен, като не е посочена продължителността му и цифри и думи, а освен това липсват подписите на директор, главен счетоводител и печат на предприятието. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено, преди него, друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т. к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. В конкретния случай посочената съдебната практика от молителя се отнася за различни административни актове срещу различни правни субекти, а след като предмет на съдебните дела са различни актове и участници в производствата, липсва обективно тъждество по тях. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. Само на това основание молбата следва да не бъде уважена. Основанията за отмяна са изчерпателно посочени в закона и не могат да бъдат прилагани разширително по изложени съображения за неправилност на съдебните актове. Основанието по чл. 239, т. 4 АПК се прилага за съдебни актове, които следва да бъдат посочени в молбата и да имат за предмет не установена противоречива съдебна практика, а тъждество по предмет и страни между противоречащи си съдебни решения. Водим от горното Върховният административен съд - петчленен състав,