Решение № 13891 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5552/2018 г.

Решение № 13891 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5552/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадените две касационни жалби от "Валтур Груп" ЕООД, ЕИК 201592279 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Оборище" № 102, ет. 6, подадени съответно от процесуалните му представители адв. Пальов и адв. Драмов, против решение № 1249 от 27.02.2018 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 2431/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против обжалваната част от ревизионен акт /РА/ № 2041309416/1.07.2014 г. /погрешно посочена дата 27.01.2014 г./, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърдена с решение № 121/27.01.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, а именно относно установените задължения по ЗДДС – главница 371 660. 11 лв. и лихви – 197 929. 66 лв. за данъчните периоди м. октомври и м. ноември 2011 г. в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Мес Груп-7" ЕООД, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 229. 27 лв. В касационните жалби се твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна изцяло, включително в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се присъдят направените от дружеството разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационните жалби – директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП оспорва същите чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационните жалби, поради недопустимост на оспореното решение, алтернативно, ако се приеме, че решението на АССГ е допустимо, то касационните жалби са неоснователни по касационните основания, визирани в чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, са допустими. АССГ е сезиран с жалба от "Валтур Груп" ЕООД против частта от РА № 2041309416/01.07.2014 г. /погрешно посочена дата 27.01.2014 г. /, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърдена с решение № 121/27.01.2015 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, а именно относно установените задължения за ДДС за внасяне за данъчен период м. октомври 2011 г. в размер на 173 730. 45 лв. и съответните лихви; ДДС за внасяне за данъчния период м. ноември 2011 г. в размер на 197 929. 66 лв. и съответните лихви /общо главница за двата данъчни периода – 371 660. 11 лв. / в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Мес Груп-7" ЕООД, на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 6 и чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, установяващ задължения за внасяне на ДДС за данъчните периоди м. октомври и м. ноември 2011 г. в общ размер 371 660. 11 лв. /173 730. 45 лв. + 197 929. 66 лв. / и съответните лихви, които са в общ размер 98 266. 46 лв. / лихва в размер на 46 722. 11 върху сумата от 173 730. 45 лв. за периода от 15.11.2011 г. до 1.07.2014 г. и лихва в размер на 51 544. 35 лв. върху сумата от 197 929. 66 лв. за периода от 15.12.2011 г. до 1.07.2014 г. / и недопустимо в частта му, в която е отхвърлена жалбата против РА относно лихва върху сумата 371 660. 11 лв. в размер на 99 663. 20 лв., доколкото задължение за лихва в такъв размер не е установена с оспорената част от РА и няма подадена жалба срещу така установената лихва, т. е. съдът се е произнесъл недопустимо с решението си свръх петитум. Въпросът за валидността на РА като издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е разрешен още при първоначалното разглеждане на делото от АССГ при постановяването на решение № 94/6.01.2016 г. Това решение е отменено от Върховния административен съд с решение № 2880 от 9.03.2017 г. по адм. д. № 2580/2016 г. поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на представените по делото търговски документи от белгийския производител и позоваването на съдебно решение на Административен съд – Варна по жалба срещу РА, съставен на прекия доставчик, без доказателства за това, че е влязло в сила. За да отхвърли жалбата против оспорената част от РА при повторното разглеждане на делото АССГ е приел, че предходните доставчици "Пламко Груп" ЕООД, "Том Комерс 92" ЕООД и "Ивеос" ЕООД са доставили и предали на "Мес Груп 7" ЕООД стоки от вида и количествата на процесните в транжорната на "Дентур" ЕООД в с. Кесарево, община Велико Търново, видно от дневника за входящи суровини на обекта. Представените складови разписки обаче не доказват предаване на месото от "Мес Груп 7" ЕООД на жалбоподателя в същата транжорна преди да бъде преработено, тъй като в тях не е посочено към коя фактура се отнасят и тъй като според данните, вписани в тях стоката се доставя от друг склад на "Мес Груп 7" ЕООД, а именно от обект в Бели Лом в гр. Разград. При недоказано осъществяване на доставките "Валтур Груп" ЕООД е упражнил право на приспадане по фактури с невярно съдържание, което представлява данъчна измама, осъществена от самото данъчно задължено лице. Настоящата касационна инстанция намира така постановеното решение за неправилно, поради следното: Безспорно установена по делото е следната фактическа обстановка: Според дадените от "Валтур Груп" ЕООД и "Мес Груп 7" ЕООД в хода на ревизионното производство писмени обяснения стоката /охладено свинско месо/ се предава от доставчика "Мес Груп 7" ЕООД на получателя "Валтур Груп" ЕООД в производствената база /транжорна/ на "Дентур" ЕООД в с. Кесарево, община Стражица, област Велико Търново и за това се издават фактура и складова разписка. Месото се транспортира до производствената база с транспорт и за сметка на предходните доставчици на "Мес Груп 7" ЕООД. Безспорно е установено от ревизиращия екип, че между "Валтур Груп" ЕООД и "Дентур" ЕООД има сключен договор за съхранение и транжиране на месото, а след това за транспортирането му с транспортни средства на "Дентур" ЕООД до търговските обекти на клиентите на "Валтур Груп" ЕООД. За предаването на транжираното месо от "Дентур" ЕООД на "Валтур Груп" ЕООД са съставени и подписани приемо-предавателни протоколи, с които е удостоверено извършването на комплексната услуга по транжиране /разфасоване/, съхранение и транспортиране. Безспорно е установено, че "Дентур" ЕООД разполага с производствена и складова база и разполага с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на посочените услуги. Установени са предходните доставчици на "Мес Груп 7" ЕООД - "Пламко Груп" ЕООД, "Том Комерс 92" ЕООД и "Ивеос" ЕООД. "Мес Груп 7" ЕООД и "Валтур Груп" ЕООД не разполагат с търговски обекти и не притежават лицензии и разрешителни за търговия с месо. "Мес Груп 7" ЕООД няма регистриран касов апарат и няма открита банкова сметка. "Валтур Груп" ЕООД изпълнява задълженията му към неговите доставчици за заплащане на месото. С оглед така установените факти ревизиращият екип е обосновал извод за това, че дружествата извършват префактуриране на стоки /покупко-продажби по документи/ без действително осъществени доставки и реален стоков поток именно защото нямат материална-техническа база за осъществяването на дейността търговия с месо. Наред с това е прието, че предходните доставчици на "Мес Груп 7" ЕООД при извършените им насрещни проверки не са представили доказателства за това, че са разполагали със стоката, за да могат да я прехвърлят на "Мес Груп 7" ЕООД, което от своя страна да я прехвърли на "Валтур Груп" ЕООД. От страна на "Пламко Груп" ЕООД са представени търговски документи, които не установяват транспортиране на месото до базата на "Дентур" ЕООД в с. Кесарево. Органите по приходите са се позовали при отказа на правото на данъчен кредит на ревизираното дружество и на съставения РА на "Мес Груп 7" ЕООД за същите данъчни периоди, с който му е отказан данъчен кредит по доставките от предходните му доставчици. Видно от мотивите на решението на решаващия орган "префактурирането на стоки" като процес, на който се позовават данъчните органи не е забранен от закона, освен ако по тази начин не се осъществява данъчна измама или злоупотреба с правото на приспадане, данни за което в ревизионното производство не са събрани. С това решение е прието, че по фактурите, издадени от "Дентур" ЕООД на "Валтур Груп" ЕООД за услугите съхранение на месо, транжиране и транспорт до търговските обекти на клиентите на "Валтур Груп" ЕООД са осъществени реални доставки. Прието е обаче, че не е доказана възможността на "Пламко Груп" ЕООД, "Том Комерс 92" ЕООД и "Ивеос" ЕООД да прехвърлят собствеността на стоката на "Мес Груп 7" ЕООД, а следователно и възможността на "Мес Груп 7" ЕООД да прехвърли собствеността върху същата стока на "Валтур Груп" ЕООД, както и транспортирането на стоките до производствената база на "Дентур" ЕООД. Правилно е приел АССГ, че събраните в хода на ревизионното производство и съдебното производство писмени доказателства, както и заключенията на вещите лица по назначените съдебни експертизи, доказват предаването на стоката от Пламко Груп" ЕООД, "Том Комерс 92" ЕООД и "Ивеос" ЕООД на "Мес Груп 7" ЕООД в производствената база на "Дентур" ЕООД в с. Кесарево. Към следните фактури, издадени от "Мес Груп 7" ЕООД на "Валтур Груп" ЕООД: № 83/30.11.1011 г., 82/30.11.2011 г., 81/30.11.2011 г., 78/25.11.2011 г., 77/25.11.2011 г., 73/16.11.2011 г., 72/16.11.2011 г., 70/11.11.2011 г., 69/08.11.2011 г., 68/08.11.2011 г., 66/03.11.2011 г., 65/2.11.2011 г., 61/31.10.2011 г. и 59/28.10.2011 г. са представени съответно издадените на "Мес Груп 7" ЕООД фактури както следва: 22/29.11.2011 г. от "Том Комерс 92" ЕООД, 100092/28.11.2011 г. от "Пламко Груп" ЕООД, 100088/25.11.2011 г. от "Пламко Груп" ЕООД, 265/21.11.2011 г. от "Ивеос" ЕООД, 100083/18.11.2011 г. от "Пламко Груп" ЕООД, 253/15.11.2011 г. от "Ивеос" ЕООД, 100075/14.11.2011 г. от "Пламко Груп" ЕООД, 223/11.11.2011 г. от "Ивеос" ЕООД, 206/8.11.2011 г. от "Ивеос" ЕООД, 204/6.11.2011 г. "Ивеос" ЕООД, 100061/03.11.2011 г. от "Пламко Груп" ЕООД, 194/2.11.2011 г. от "Ивеос" ЕООД, 100053/31.10.2011 г. от "Пламко Груп" ЕООД, 184/28.10.2011 г. от "Ивеос" ЕООД. Към тези фактури са представени ЧМР с изпращач COVAMEAT NV, Белгия и получатели "Ивердон" ЕООД, "Ес Лимитед" ЕООД и "Никс 2009" ЕООД, инвойс фактури и търговски документи, издадени от същото белгийско дружество, според които месото с посочените в ЧМР транспортни средства следва да се разтовари в с. Кесарево, община Стражица, област Велико Търново с получател "Мес Груп 7" ЕООД. По делото е приложено решение № 616/27.01.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" – Варна, постановено по жалбата на "Мес Груп 7" ЕООД против РА № 171300219/16.07.2013 г. От мотивите на същото се установява, че решаващият орган е обсъдил същите документи, описани по-горе, които са били представени и в ревизията на "Мес Груп 7" ЕООД, както и актовете за експертиза на внесени суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, изискани и представени от Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ - Велико Търново, за извършен преглед и експертиза от ветеринарен лекар на партиди охладени свински половинки с изпращач COVAMEAT NV, Белгия, номер на партида и номер на транспортните средства, посочени в изброените документи, и пристигнали в с. Кесарево на съответните дати, придружени с издадените от COVAMEAT NV транспортни документи и фактурите, издадени на "Мес Груп 7" ЕООД от "Пламко Груп" ЕООД, "Том Комерс 92" ЕООД и "Ивеос" ЕООД, описани по-горе. С това решение е прието за доказано осъществяването на доставките от тези доставчици с получател "Мес Груп 7" ЕООД на месото по изброените фактури, което е получено в производствената база на "Дентур" ЕООД в с. Кесарево, община Стражица, област Велико Търново и РА, издаден на "Мес Груп 7" ЕООД, е отменен като незаконосъобразен в частта му, в която е отказано право на приспадане по тези фактури. Към останалите процесни фактури, издадени от "Мес Груп 7" ЕООД на "Валтур Груп" ЕООД, с номера и дати: 75/22.11.2011 г., 64/2.11.2011 г., 62/31.10.2011 г., 61/31.10.2011 г., 56/27.10.2011 г., 55/26.10.2011 г., 54/25.10.2011 г., 53/21.10.2011 г., 52/18.10.2011 г., 51/17.10.2011 г., 50/17.10.2011 г., 49/11.10.2011 г. и 48/9.10.2011 г. са представени съответстващите им фактури с получател "Мес Груп 7" ЕООД: 18/22.11.2011 г., издадена от "Том Комерс 92" ЕООД, 195/2.11.2011 г., издадена от "Ивеос" ЕООД, 100029/4.10.2011 г., издадена от "Пламко Груп" ЕООД, 115/03.10.2011 г., издадена от "Ивеос" ЕООД, 100048/26.10.2011 г., издадена от "Пламко Груп" ЕООД, 182/26.10.2011 г., издадена от "Ивеос" ЕООД, 100046/25.10.2011 г., 100042/21.10.2011 г., 100037/18.10.2011 г., 100032/14.10.2011 г., издадени от "Пламко Груп" ЕООД, 142/17.10.2011 г., 138/11.10.2011 г. и 135/9.10.2011 г., издадени от "Ивеос" ЕООД. Към всички изброени фактури с получател "Мес Груп 7" ЕООД без една – тази с номер 195/2.11.2011 г., издадена от "Ивеос" ЕООД, също са представени ЧМР с изпращач COVAMEAT NV, Белгия и получатели "Ивердон" ЕООД, "Ес Лимитед" ЕООД и "Никс 2009" ЕООД заедно с търговски документи, издадени от COVAMEAT NV, Белгия, в които като място на разтоварване е посочено "София, Еврофиго, ул. "Малашевска" № 1". Видно от решението на решаващия орган № 616/27.01.2014 г., приложено по делото, по отношение на месото, предмет на тези фактури, има издадени актовете за експертиза на внесени суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, издадени от Областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ - Велико Търново на осн. чл. 242, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, за извършен преглед и експертиза от ветеринарен лекар на партиди охладени свински половинки с изпращач COVAMEAT NV, Белгия, номер на партида и номер на транспортните средства, посочени в изброените документи, и пристигнали в с. Кесарево на съответните дати, придружени с издадените от COVAMEAT NV транспортни документи и фактурите, издадени на "Мес Груп 7" ЕООД от "Пламко Груп" ЕООД, "Том Комерс 92" ЕООД и "Ивеос" ЕООД. По тях обаче решаващият орган е потвърдил РА относно отказано право на данъчен кредит, поради това, че в транспортните документи, издадени от COVAMEAT NV, не е вписано място на разтоварване в с. Кесарево, а в гр. София, склад на Еврофиго. Изводът на АССГ, че е доказано осъществяването на доставките и по тези фактури от доставчиците "Пламко Груп" ЕООД, "Том Комерс 92" ЕООД и "Ивеос" ЕООД на "Мес Груп 7" ЕООД е в съответствие с влязлото в сила съдебно решение на Варненския административен съд № 2618/23.12.2016 г., постановено по адм. д. № 3729/2015 г., потвърдено с решение № 13038/31.10.2017 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е отменен РА № 171300219/16.07.2013 г., в оспорената му част, потвърдена с решение № 616/27.01.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" – Варна, относно отказано право на приспадане на ДДС на "Мес Груп 7" ЕООД по фактурите с номера 115/3.10.2011 г., 182/26.10.2011 г., 142/17.10.2011 г., 138/11.10.2011 г., 135/9.10.2011 г., 195/2.11.2011 г., , издадени от "Ивеос" ЕООД; 10.. 029/4.10.2011 г., 10.. 048/26.10.2011 г., 10.. 046/25.10.2011 г., 10.. 42/21.10.2011 г., 10.. 037/18.10.2011 г. и 10.. 32/14.10.2011 г., издадени от "Пламко Груп" ЕООД и 18/22.11.2011 г., издадена от "Том комерс 92" ЕООД. Според мотивите на решението на Върховния административен съд съвкупната преценка на събраните доказателства - складови разписки, търговски документи, издадени от доставчиците, търговски документи, издадени от производителя на месо COVAMET, Белгия, инвойс фактури, международни товарителници, в т. ч. съдебните експертизи, сочат, че процесните доставки са реално извършени. Стоката е получена от ревизираното дружество в склад-транжорна, находяща се в с. Кесарево. Стоките, предмет на издадените фактури, са придружени от търговски документи, издадени от производителя на месо COVAMET Белгия, съставени в изпълнение на задължението по чл. 245, ал. 2 ЗВМД. Връзка между фактурите и съответните търговски документи се установява и от представените актове за експертизи на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Велико Търново, съставени от ветеринарен лекар в присъствието на управителя на "Мес Груп 7" ЕООД. Описаната във фактурите стока съответства напълно на изготвените Актове за експертизи. Съгласно чл. 183 АПК решението, с което оспореният акт е отменен, има действие спрямо всички. Със сила на пресъдено нещо се ползва влязлото в сила съдебно решение, не и мотивите, с които съдът потвърждава определени факти. Мотивите обаче се ползват с доказателствена сила, преценявана от съда по вътрешно убеждение и с оглед всички данни по делото. За да приемат, че РА на "Мес Груп 7" ЕООД е незаконосъобразен, административният съд и Върховният административен съд са обосновали извод както за това, че е доказано предаването на стоките, за които са издадени фактури, така и че е доказано използването на стоките за следващите облагаеми доставки, осъществени от "Мес Груп 7" ЕООД, в случая в полза на "Валтур Груп" ЕООД. Това се потвърждава от представените складови разписки, подписани от представляващия двете дружество, удостоверяващи предаването на описаното във фактурите по вид и количество месо. Складовите разписки носят същите дати като фактурите, а съответствието между вид и количество месо по фактурите, по които получател е "Мес Груп 7" ЕООД, и тези, издадени от "Мес Груп 7" ЕООД на "Валтур Груп" ЕООД, е установено от вещото лице в изготвената от него съдебно-счетоводна експертиза след проверка в счетоводствата на двете дружества, в техните компютри и по разпечатките на счетоводните документи, приета в съдебно заседание на 19.07.2017 г., както и първоначалната такава, приета в съдебно заседание на 15.09.2015 г. Основателен е доводът на касатора, че неправилно АССГ е преценил посочения в складовите разписки адрес на управление на "Мес Груп 7" ЕООД, който към процесните периоди от време е в гр. Разград, ул. "Бели Лом" като адрес на склад, от който се изпраща стоката, поради което неправилно е приел, че те не доказват предаване на месото от "Мес Груп 7" ЕООД на "Валтур Груп" ЕООД в производствената база на "Дентур" ЕООД в с. Кесарево, община Стражица, област Велико Търново. Както беше посочено по-горе, според мотивите на решението на директора на Дирекция ОДОП – София осъществяването на услугата по съхранение, транжиране и транспортиране на месото от "Дентур" ЕООД до клиентите на "Валтур Груп" ЕООД, установени и изброени на стр. 10 от ревизионния доклад, също е доказано, поради което е признато правото на приспадане на "Валтур Груп" ЕООД по издадените му от "Дентур" ЕООД фактури с предмет тези услуги. С оглед на това следва да се приеме за доказана и втората предпоставка за признаване правото на данъчен кредит на ревизираното дружество, а именно използването на стоката за осъществяването на следващи облагаеми доставки. За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадане начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/. В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя, а както е посочил и решаващият орган в мотивите на своето решение, фактът, че стоката по конкретната доставка не преминава физически през търговски обект на получателя, не дава основание да се приеме, че няма осъществена доставка. Според т. 38 от определение на СЕС от 15 юли 2015 г. по дело С- 159/2014 г., Коела – Н, прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не изисква лицето, на което се прехвърля тази вещ, да я държи физически, нито тя физически да е транспортирана до него и/или физически да е получена от него. От страна на данъчната администрация не са предоставени обективни данни за това, че чрез издаването на фактурите от "Мес Груп 7" ЕООД на "Валтур Груп" ЕООД е извършена злоупотреба и в какво конкретно се изразява тя. Настоящата касационна инстанция възприема изцяло и другото становище на решаващия орган, а именно, че ако от страна на "Мес Груп 7" ЕООД не е платен дължимия за доставките ДДС, поради липсата на плащания от страна на получателя, то би следвало да се ангажира отговорността на последния по чл. 177 ЗДДС. По така изложените съображения решението на АССГ следва да се отмени като постановено при неправилно приложение на материалния закон в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Валтур Груп" ЕООД против РА относно установените с него задължения за ДДС в размер на 371 660. 11 лв. и съответните лихви в размер на 98 266. 46 лв., и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. За всяко едно от съдебните производства от негова страна са представени списъци на разноските по чл. 80 ГПК и е заявено искане за присъждането им. Възнагражденията, които се претендират са за адвокатска защита от един адвокат и са платени според представените банкови платежни документи. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, първо отделение