Решение № 11783 от 19.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Община Благоевград против решение 779 от 04.05.2022 г., постановено по адм. дело 555/2021 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът С. Тимчева, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отменя заповед 824/27.05.2021 г. на главния архитект на Община Благоевград, с която, на основание чл. 99, т. 2 и 5 АПК, е отменено удостоверение за търпимост 44/31.08.2020 г., издадено от главния архитект на Община Благоевград за строеж лятна кухня в ПИ 192, кв. 14 по плана на [населено място], община Благоевград. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е постановена от компетентен орган, съобразно изискването на чл. 99, ал. 1 АПК и в предписаната от закона писмена форма, но същият е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Съдът констатира, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 99, т. 2 и 5 АПК. Излага съображения, че новото обстоятелство, на което се позовава органа е отказ за узаконяване от 17.12.2014 г., който е издаден преди издаване на удостоверението за търпимост. Позовава се на нормата на чл. 102, ал. 2 АПК и приема, че тримесечния срок за възобновяване на административното производство започва да тече от влизане в сила на акта, предмет на възобновяване, а именно 31.08.2020 г., а оспорената заповед е издадена на 27.05.2021 г. , поради което прави извод, че същата е издадена след изтичане на тримесечния срок по чл. 102, ал. 2 АПК, който е преклузивен. По тези съображения съдът отменя оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно съдът приема, че в случая е приложим срока по чл. 102, ал. 2, изр. 2 АПК за възобновяване на административното производство, но прави незаконосъобразен извод, че към момента на издаване на оспорената заповед този срок е изтекъл. По делото е установено, че възникването на основанията за отмяна предхождат издаването на административния акт, поради което, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта -31.08.2020 г. От тази дата започва да тече едногодишният срок за възобновяване на производството, който в случая е спазен, тъй като оспорената заповед е издадена на 27.05.2021 г. Съгласно чл. 102, ал. 2, изр. 2 АПК възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. Обстоятелствата, залегнали като основания за възобновяване на производството предхождат издаването на удостоверението за търпимост по смисъла на чл. 102, ал. 2, изр. 2, от което следва, че е приложим едногодишният срок за възобновяване на производството, считано от влизане в сила на удостоверението за търпимост. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд- адм. д. 14105/2015 г.; 11371/2015 г. и др. От изложеното следва, че преклузивният срок за издаване на оспорената заповед е спазен. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Незаконосъобразен е изводът, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Както бе посочено по-горе преклузивният срок за издаване на административния акт е спазен, съобразено е и изискването на чл. 103, ал. 1 АПК като С. Тимчева е конституирана като страна в производството по възобновяване и същата депозира възражение. Следователно при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В обжалваното решение съдът не извършва проверка и не излага мотиви относно материалната законосъобразност на обжалвания административен акт с оглед посочените в него правни основания за издаването му чл. 99, т. 2 и 5 АПК. Липсата на мотиви относно материалната законосъобразност на заповедта е съществено процесуално нарушение и възпрепятства касационната инстанция да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендираните в настоящето производство разноски следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,