Решение № 12480 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7899/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пепко България ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, [адрес], срещу Решение 20094 от 11.06.2025 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело 10876/2024 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Пепко България ЕООД срещу Заповед 347 от 22.05.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на дружеството е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. Касационният жалбоподател Пепко България ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че съдът неправилно е счел, че са налице всички елементи от фактическия състав на твърдяната от административния орган, заблуждаваща нелоялна търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, като посочва, че поведението на дружеството не представлява заблуждаваща търговска практика, доколкото не са налице кумулативно предвидените в нормата елементи. Излага, че преценката за наличието на заблуждаваща нелоялна практика следва да се направи на базата на комплексния анализ на всички относими и визирани в правната норма фактори отчетени спрямо средния потребител, каквато обаче не е направена от административния орган, противно на приетото от първоинстанционния съд. Обосновава, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като при формиране на своето решение не е обсъдил всички възражения в жалбата, излагайки бланкетни мотиви, както и е постановил необосновано решение, без да обсъди представените доказателства, в резултат на което неправилно е преценил, че е приложима хипотезата на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1-во ЗЗП. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът по касационната жалба председателят на Комисията за защита на потребителите не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното: Административното производство е започнало във връзка с постъпил пред КЗП сигнал от потребител, заведен с вх. 1 от 22.01.2024 г., в който е посочено, че в магазин Пепко Видин в гр. Видин, МОЛ Видин, над щендери с предлагани за продажба детски облекла и играчки е поставена табела с информация От 10 лв. , а на етикетите на стоките са посочени по-високи продажни цени. На 24.01.2024 г. от служители на Комисията за защита на потребителите е осъществена проверка в търговски обект магазин Пепко Видин в гр. Видин, ул. Шести септември 1, стопанисван от Пепко България ЕООД. В хода на проверката е констатирано, че търговецът предлага за продажба облекла (в т.ч. детски облекла бодита за бебета и малки деца за момчета, бодита за бебета и малки деца за момичета, детски и дамски облекла), поставени на щендери, които са отделени от останалите стоки. Установено е, че на четири места в търговския обект са поставени щендери със стоки с информация над тях От 10 лв. , на табели формат А4, а на етикетите върху повечето стоки са обозначени други продажни цени, като на едни от щендерите стоката с най-ниска цена е 20 лв., а на други два съответно 4 лв. и 8 лв. Изискано е становище от търговеца, в което той на 29.01.2024 г. с вх. М-03-33 е посочил, че върху всеки комуникационен материал е изписана най-ниска цена. Същата се упоменава с текст: Цена от...", като цели единствено акцентиране върху най-ниската цена на артикул, намиращ се на съответния мебел, който е етикиран със съответната му цена. В конкретния случай клиент е взел панталон за 15 лв. от мебел с комуникиран материал От 10 лв.". Посочва се също, че на част от материалите, които комуникират по-широка категория от продукти, е ясно обозначено, че цената на конкретната категория артикули (например комплект чорапи 3 броя, различни модели") е от 10 лева нагоре. Цените на продуктите, подредени под комуникационния материал От 10 лева", означава, че цената на най-евтиния артикул е 10 лева, но под комуникационния материал може да има и продукти на по-висока цена, поради вариации на бройките в комплекта, размера на дрехата и други подобни фактори. Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол К-2716809 от 24.01.2024 г., връчен по надлежния ред, въз основа на който е издадена оспорваната заповед. С нея на дружеството е забранено при упражняване на търговската си дейност да използва нелоялна търговска практика, като предоставя невярна и подвеждаща информация, относно продажната цена чрез поставена табела с надпис От 10 лв. над щендери с предлагани за продажба стоки (в т.ч. детски дрехи бодита за бебета и малки деца за момчета, бодита за бебета и малки деца за момичета, детски и дамски облекла), по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в ЗЗП. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел за доказани изложените в заповедта факти относно обстоятелството, че използваната от дружеството търговска практика въвежда в заблуждение потребителя по отношение на действителната цена на стоката, като установените обстоятелства водят до извод, че чрез информацията на табелите ( От 10 лв. ) на потребителите се предоставя невярна и следователно подвеждаща информация, представляваща заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал 1, пр. 1 ЗЗП. Посочил е, че по несъмнен начин се установява, а и относно фактите не се спори по делото, че в търговски обект - магазин Пепко Видин , находящ се в гр. Видин, ул. Шести септември , стопанисван от Пепко България ЕООД, върху четири щендера с наредени стоки са поставени табели формат А4 с надпис От 10 лв. , като на етикетите върху повечето стоки от щендерите са обозначени други продажни цени - повечето по-високи от 10 лв., като на щендера с дамски облекла липсва стока с цена по-ниска от 20 лв. Приел е, че противно на възраженията на дружеството, преценката на административния орган за наличие на нарушение е направена, след като са обсъдени всички релевантни за случая обстоятелства в изпълнение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК, изискващи индивидуалният административен акт да се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Обосновава извод, че въвеждайки потребителя в заблуждение относно посочената по този начин цена, по-ниска от действителната, търговецът влияе върху търговското решение на потребителя да закупи именно тази стока, макар да липсва реално спестяване на парични средства. Счел е за неоснователно възражението на оспорващото дружество, че същото не е уведомено за образуването на административно производство по издаване на процесната заповед, което нарушение му е попречило своевременно да се запознае с позицията на административния орган, да представи доказателства и да вземе отношение по констатираните факти и е довело до ограничаване на процесуалните права и правото на защита на дружеството, тъй като от приетите по делото писмени доказателства се установява, че административното производство е образувано в съответствие с чл. 68л, ал. 4, предл. 2 ЗЗП. Наличието и пълнотата на мотивите на оспорения акт обезпечават правото на жалбоподателя на ефективна съдебна защита, както и принципа на равнопоставеност на страните в съдебното производство. Приел е, че предвид упражненото право на съдебно оспорване от страна на дружеството и задължението на съда да събере доказателства и провери обжалвания акт на всички основания по чл. 146 АПК, правото му на защита не е накърнено по никакъв начин. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. АССГ правилно е приел, че при постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна. Нормата на чл. 26, ал. 1 АПК дава възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си. В случая всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът е направил фактическите си и правни изводи, са били предоставени на Пепко България ЕООД и дружеството е взело становище по тях в настоящото производство. Следователно, с оглед на фактически осъществената функция на чл. 26, ал. 1 АПК, нарушението не е съществено и не е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Наред с това, както е посочил и първоинстанционният съд, с връчването на констативния акт дружеството е имало възможност да представи своите възражения и доказателства пред административния оран. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. За да е налице фактическият състав на твърдяната от органа заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, е необходимо да са налице кумулативно следните три елемента: 1.) търговска практика; 2.) която съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и 3.) има за резултат или е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговска практика. По делото е безспорно, че предлагането от търговеца на стоки в магазина е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП. Спорът е досежно втория и третия елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика. Не се оспорва от касатора, че на 24.01.2024 г. в търговския обект, находящ се в гр. Видин, ул. Шести септември , върху четири щендера с наредени стоки са поставени табели формат А4 с надпис От 10 лв. , но на етикетите върху повечето стоки от щендерите са обозначени други продажни цени - повечето по-високи от 10 лв., а на щендера с дамски облекла липсва стока с цена по-ниска от 20 лв. Дружеството е позиционирало на щендерите на стоките послание, че те са с цени от 10 лв., които обаче не са действителните им цени. Доколкото потребителят няма да закупи стоките на посочените на табелите цени от 10 лв. представената от търговеца информация е невярна и следователно е подвеждаща. Видно от изложеното изводът на органа за осъществен от търговеца и втория елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика е правилен. Правилен е, както обосновано приема и първоинстанционният съд, и изводът на органа, че в случая е налице и третият елемент на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика тази практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземане на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването й. Преди всичко следва да се посочи, че преценката за възможността съответната търговска практика да има искания от разпоредбата резултат се прави винаги от гледната точка на средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. При отчитане на горното в конкретния случай, за да се прецени възможността процесната търговска практика дали има или не въпросното въздействие върху средния потребител следва да се отчете фактът, че от посочването От 10 лв. първият извод, който потребителите правят е, че всички стоки на щендера са на цена от 10 лв., като по този начин изписана цената обективно би могла да повлияе на търговското решение на средния потребител. В случая значително по-ниската цена би мотивирала средния потребител да закупи продукта/продуктите и съответно да вземе своето решение въз основа на обявената подвеждаща цена. Действително, логичен е изводът, че ако средният потребител установи разминаване между информацията за стоките на етикетите им и тази поставена на табелите формат А4, той би се доверил на информацията на етикета. В случая обаче търговското решение на потребителя за покупка на стоката е вероятно да бъде взето и без детайлно запознаване с информацията поставена на неговия етикет, а единствено на база на поставената от търговеца информация на табелите. Увереността, която получената от поставената на табелите информация дава на средния потребител, а именно че закупува стока на цена от 10 лв. е достатъчна, за да го мотивира да направи избора си и да закупи продукта въз основа на обявената подвеждаща от търговеца информация. С оглед на горното следва изводът, че в конкретния случай невярната информация би могла да доведе до промяна на търговското поведение на средния потребител. Така е осъществен и третият елемент от фактическия състав на заблуждаващата практика. С оглед на изложеното изводът на съда за кумулативното наличие на предпоставките на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 ЗЗП е правилен, обоснован и съответен на доказателствата по делото. Това прави правилен и извода му за законосъобразност на оспорената заповед, поради което съдът следва да остави в сила обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд