Решение № 6329 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13795/2012 г.

Решение № 6329 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13795/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Любен Костадинов Полихронов, в качеството му на управител на телевизия "Родопи" ЕООД, срещу решение № 9429 от 29.06.2012 г. по адм. дело № 13449 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) под № 62 от 7.06.2011 г. на председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ). С него, на основание чл. 32, т. 18, във връзка с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТ), във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) е установено публично държавно вземане в размер на 8 000.00 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, които могат да се квалифицират като такива по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна, постановяване на друго решение по съществото на спора, като се отмени оспорения АУПДВ. Ответната страна по касационната жалба - Съветът за електронни медии оспорва същата като неоснователна лично чрез процесуалния представител юрисконсулт Златка Георгиева, която депозира писмена защита и претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение, е бил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) под № 62 от 7.06.2011 г. на председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ), с който на основание чл. 32, т. 18, във връзка с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТ), във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) е установено публично държавно вземане в размер на 8 000 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата. Същото е за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2010 г. В мотивите на съдебния акт е установена фактическата обстановка по спора, а именно, че с решение № 15-00-83 от 21.06.2004 г. на СЕМ, дружеството е регистрирано като обществен оператор, изготвена е докладна записка изх. № 30-06-79 от 21.03.2011 г. до членовете на СЕМ, в която е посочен размерът на възникнали и изискуеми задължения за регистрирани телевизионни оператори, които не са изпълнени доброволно в срок. От страна на СЕМ по протокол № 16 от 22.03.2011 г. във връзка с представената докладна записка е взето решение за стартиране на процедура по установяване на публични държавни вземания на посочените в справката оператори относно дължими годишни такси. Във връзка с това СЕМ е изпратил до управителя на дружеството уведомление, в което е посочено, че за 2009 г. и 2010 г. то дължи общо сума от 8 000.00 лв. такси, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за радио и телевизионната дейност. Посочено е, че в 14-дневен срок от откриване на административното производство могат да бъдат дадени обяснения и да се заплати дължимата такса, след което ще бъде издаден акт за установяване на публично държавно вземане. Същото е връчено, видно от обратната разписка и изпратения отговор от дружеството до СЕМ от 8.04.2011 г. В резултат на тази процедура е издаден и процесния АУПДВ под № 62 от 7.06.2011 г. на председателя на СЕМ, с който на основание чл. 32, ал. 1, т. 18, във връзка с чл. 102 от ЗРТ, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ТТРТ, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от ДОПК е установено процесното публично държавно вземане в размер на 8 000.00 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата. В мотивите на съдебния акт се обсъдени и подробно правните разпоредби по повод преценяване на материалната законосъобразност на оспорения акт, както и административнопроизводствените правила, приложими при издаването му. Конкретно съдът се е позовал на чл. 162, ал. 1 и на ал. 2, т. 3 от ДОПК при преценяване на регламентирания ред и орган, чрез които се установяват публичните вземания, каквото представлява и процесното вземане за държавни такси. Съдът се е позовал и на чл. 98 от ЗРТ, който урежда създаването на фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио- и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата в него се набират от първоначалните и от годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. При съобразяване с тези норми е приел, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ, а именно годишни регистрационни такси, дължими от регистриран телевизионен оператор, за които той не е извършил доброволно плащане. Първоинстанционният съд е обсъдил основното възражение пред него, което се поддържа и в касационната жалба, че дружеството е регистрирано като обществен оператор и не е равнопоставено с другите такива оператори, респ. същото не дължи годишни регистрационни такси. Настоящият съдебен състав споделя направения извод от съдебния състав, че по делото не се спори, а и видно от решение № 15-00-83 от 21.06.2004 г. телевизията е регистрирана като обществен оператор, на основание чл. 125а, ал. 3, във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 16 от ЗРТ. След изменението и допълнението на ЗРТ (ДВ, бр. 96/2001 г.), радио- и телевизионна дейност може да се извършва не само въз основа на издадена лицензия, но и въз основа на регистрация за радио- и телевизионни оператори, които осъществяват дейността си не по ефирен път, какъвто е процесният случай. От посоченото решение за регистрация е видно, че то е издадено по отношение на дружеството - заявител при начин на разпространение - по кабелен път за територията на област Кърджали, считано от 1.07.2004 г. След като по делото е безспорно установено, че търговско дружество е оператор с право да създава и разпространява програма на територията на област Кърджали, то дължи таксата за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио- и телевизионна дейност. Законодателят не е направил разлика относно дължимостта на такива такси с оглед твърдения факт, че дружеството е обществен оператор, понеже същото е получило възможността да осъществява дейност при съобразяване с регистрационен, а не лицензионен режим. Позоваването на факта, че БНТ и БНР, които единствено имат статут на национални обществени оператори, който е е уреден в ЗРТ, глава трета, както и задължения и субсидиране от държавния бюджет, също уредени в закона, е неоснователно, съответно доводите на касатора в тази насока са неотносими към останалите оператори, независимо при действието на кой режим - лицензионен или регистрационен осъществяват своята дейност. Не може да се сподели тезата, че заплащането на такса е за предоставена услуга от СЕМ по надзор върху дейността на оператора. Лицензирането/ресиграцията не се свързват с предоставяне на услуга на физически и юридически лица, а представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори. Осъществяваната от СЕМ надзорна дейност, предмет на обсъждане, представлява част от дейността му по чл. 20 от ЗРТ, като времевото й дефиниране е от датата на издаване на лицензия, респ. от датата на решението за регистрация до датата на решението за прекратяване на лицензията, респ. до датата на решението за заличаване на регистрацията. Това е свързано и с дължимостта на лицензионните/регистрационните такси, които са установени по основание и размер чрез законови и подзаконови норми. При условие, че регистрацията не е прекратена, няма законови основания регулирането на отношенията между регистрирания оператор и регулаторния орган да се третират по начин, различен от този установен в закона. Регистрацията на дружеството е действаща за процесния период, независимо как и в какъв обем е осъществявана надзорната дейност. Процесната такса се явява законосъобразно определена и по размер, като съобразно изложеното и дължима. Последното обстоятелство следва да бъде обвързано и с чл. 98 от ЗРТ, според който се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио- и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата в този фонд се набират и от първоначалните, и от годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. Очевидно законодателят определя за тези такси и финансова обвързаности, функция, с оглед на осъществяване дейността на регулаторния орган - Съветът за електронни медии. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата касационна инстанция на основание чл. 143 от АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,