Решение № 2976 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8493/2014 г.

Решение № 2976 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8493/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община (СО), против Решение № 2616/17.04.2014 г., постановено по адм. д. № 4735/2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. С оспореното решение АССГ е отменил мълчаливия отказ на кмета на СО, да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация с вх. № СО-94-ЗДОИ-118/19.03.2013 г. на Светла Димитрова Василева от гр. София и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по подаденото заявление, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите му. Недоволен от решението, кметът на СО го обжалва. Доводите в касационната жалба са за неправилността му. Конкретни касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК не сочи. От съдържанието на касационната жалба може да се направи извод, че касаторът счита, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Моли отмяната му. По въпроса за съдбата на първоначалната жалба на Василева не взема становище. Ответникът - Светла Василева, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС) възприе установената фактическа обстановка от АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на касационната жалба е правният извод на съда, че исканата от Василева информация е обществена и следва да й се предостави от кмета на СО, както и недопустимостта на постановяване на мълчалив отказ по този закон. Първоинстанционният съд е установил, че със Заявление вх. № СО-94-ЗДОИ-118/19.03.2013 г. Светла Василева е поискала от кмета на СО, да й бъде предоставен достъп до обществена информация, отнасяща се до помещение - общинска собственост, намиращо се в трафопост до бл. 13 на ж. к. "Младост 1", известно като кафе "Авалон" - извършени разпоредителни сделки за периода 2009 - март 2013 г., а именно вида на сделките, основание, процедура и страни, наличие или не на процедура по Закона за обществените поръчки и приходите от същото помещение за СО от управлението му за този период по наематели. На заявлението не е отговорено, с което е формиран мълчалив отказ на кмета. В мотивите на решението е прието, че исканата информация е обществена такава, тъй като е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Освен това, оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен. Заявлението за достъп до обществена информация е адресирано до компетентния орган, който е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, поради което същият е дължал изрично произнасяне по това заявление в предписаната в чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ форма на акта, който следва да съдържа изрично изброените в закона реквизити. По тези съображения, мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество с нарочно и мотивирано решение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа им се налага извод, че задълженият субект по чл. 3 от с. з. дължи мотивирано писмено произнасяне по искания за достъп до обществена информация. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 от закона, изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, както и чл. 38 и чл. 39 от същия, въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение и връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението, представляващо оспореният пред първоинстанционния съд мълчалив отказ, е в нарушение на ЗДОИ и подлежи на отмяна, както обосновано и законосъобразно е постановил АССГ. Касаторът навежда доводи в касационната жалба, че поисканата от него информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което той не е задължен да я предостави. Според него, при липсата на такова задължение не може да се формира "мълчалив отказ" по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Доводът е неоснователен. Този аргумент е неотносим към формата на произнасяне по заявлението. Според настоящия съдебен състав информацията, касаеща сделки с общинско имущество е обществена такава. Освен това, изложените аргументи касаят съществото на спора и биха били предмет на обсъждане само в случай, че представляват мотиви на изричен административен акт, постановен от административния орган. Мотивите дават възможност на контролната съдебна инстанция да прецени законосъобразността на отговора, а това е още по-наложително при отказ да се предостави искана информация. Недопустимо е заявителят и съдът да "гадаят", по силата на кои съображения административният отказ е отказал да се произнесе по искането, както и да "допълват" волята на органа. При служебната проверка на решението на АССГ по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалия закон. Предвид изложеното, оспореното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение