Решение № 144 от 28.2.2024 г. на ВКС по н.д. № 20238002201102/2023 г.

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпил протест с допълнение към него от прокурор в Софийска апелативна прокуратура срещу присъда № 26 от 02.10.2023г., постановена по ВНОХД №540/2023г. по описа на Апелативен съд - София, с която първоинстанционната присъда № 460003 от 01.11.2022г. по НОХД № 570/20г. на Специализирания наказателен съд е отменена в частта, с която подсъдимите Д. Й., И. А., Г. Р., Д. К. и А. А. са признати за виновни в осъществяване на престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК и им е наложено наказание, като вместо това са признати за невиновни и са оправдани по така повдигнатите им обвинения. Присъдата е потвърдена в останалата й част по отношение на оправдаването на двама от подсъдимите за престъпления по чл.302, т.1 и чл.304а от НК, както и за част от периода на съществуването на организираната престъпна група. В протеста и допълнението са релевирани и касационнине основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Не са изложени доводи в подкрепа на искането. В съдебно заседание представителят на касационната прокуратура не поддържа протеста. Защитниците на Й., А., Р., К. и А. намират протеста за неоснователен и изтъкват липсата на изложени съображения за отмяна на присъдата. От защитниците на подсъдимите Р. и А. в срока по чл.351, ал.4 от НПК са постъпили писмени възражнения, в които се обръща внимание на „бланкетния“ характер на протеста и се поддържа, че анализът и оценката на доказателстените материали са всеобхватни и точни, а правните изводи са правилни. Самите подсъдими желаят присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Протестът срещу присъдата е постъпил в срок, но съдържащото се в него твърдение за неправилност и незаконосъобразност на присъдата не е било мотивирано. С разпореждане № 233/23.10.2023г. на съдията-докладчик от въззивния съд са дадени указания на прокурора в 7-дневен срок да отстрани нередовностите, като посочи какви точно нарушения на материалния и процесуалния закон са допуснати, както и данните в подкрепа на наведените отменителни основания. В отговор на 30.10.2023г. е постъпило допълнение към касационния протест, преписи от което са изпратени на подсъдимите и делото е администрирано на ВКС. След като се запозна с допълнението, настоящият съдебен състав констатира, че с него не са изпълнени указанията за привеждане на протеста в съответствие с чл.351, ал.1 от НПК, не са отстранени нередовностите му, в резултат на което той не е годен да произведе суспензивно и деволутивно действие и да предизвика касационна проверка на постановената присъда от Софийски апелативен съд. Пропускът на съдията от въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.351, ал.5, т.1 от НПК не санира липсата на дължимото съдържание на протеста, поради което той следва да бъде оставен без разглеждане от касационната инстанция. Изложението на оплакванията срещу присъдата започва с последния абзац на стр.4 от допълнението към протеста. Те се изразяват в описание на негативните субективни изживявания на прокурора породени от правните изводи на съда, като заявява, че не може да възприеме, че наличието на организирана престъпна група не е доказано, и че не може да се съгласи със заключението, че подсъдимите са свързани само от професионални взаимоотношения. Следва декларация за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствената съвкупност, без да се конкретизира кои доказатества и доказателствени средства се визират, нито какви са нарушенията. Претендираното нарушение на материалния закон не е изведено като самостоятелно такова, а като последица от процесуални нарушения. Единствената конкретика, която съдържанието разкрива, е възражението срещу изключването от доказателствените материали на показанията на осем от свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство. Доколкото според прокурора с това свое решение съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, следва да се приеме, че в този случай изискването за посочване на касационно основание е изпълнено. Това, обаче, не е достатъчно, за да се приеме протестът за редовен, тъй като липсват данните, които го подкрепят. Съществено в случая е обстоятелството, че въпросните показания не са „игнорирани“, както се е изразил прокурорът, а са приети за недопустими след изключително задълбочена и обстойна преценка, основана на вътрешни и международни актове, на теоретични разработки на водещи преподаватели по наказателен процес, на практиката на националните съдилища и ЕСПЧ. Съображенията на въззивния съд по въпроса за приобщаването на показанията от досъдебното производство на тези свидетели са изложени в раздел ІV от мотивите към присъдата и са с обем от около петнадесет страници /от стр.40 до стр.56 от мотивите/. Срещу нито един от аргументите не се възразява в протеста, поради което е напълно неясно на какво се основава тезата за допуснато съществено процесуално нарушение. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,