Решение № 14173 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5915/2019 г.

Решение № 14173 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5915/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационната жалба на Б. Бечев от [населено място] против решение № 677/26.03.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 471/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 854/07.11.2018 г., издаден от главен инспектор в общинската администрация на Община Пловдив, на когото са възложени правомощията на орган по приходите със заповед № 170 А-2683/27.10.2017 г. на кмета на Община Пловдив, потвърден с решение № 2/14.01.2019 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при същата община, и той е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 346. 79 лв. С доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на чл. 171, ал. 2 ДОПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният административен акт. Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Янкова по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК № по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 854/07.11.2018 г., издаден от главен инспектор в общинската администрация на Община Пловдив, потвърден с решение № 2/14.01.2019 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при същата община. С акта на Б. Бечев са установени задължения за данък върху превозните средства за автомобил марка "Мерцедес", модел 280 С с рег. [рег. номер на МПС] за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2018 г. в общ размер 1 311 лв. и лихви в размер на 357. 54 лв. Правилно е приел административният съд, че оспорването е допустимо, че АУЗД е издаден от компетентен орган, на когото са възложени правомощия на орган по приходите със заповед на кмета на Община Пловдив № 170 А-2683/27.10.2017 г. на основание чл. 4, ал. 3, предложение първо и ал. 4 ЗМДТ. Обоснован е изводът му за това, че са спазени административнопроизводствените правила по издаването на акта. Според изложените мотиви на решението с акта законосъобразно са установени задълженията, с оглед наличието на предпоставките по чл. 52, т. 1 и чл. 53 ЗМДТ, в размери, установени в наредбата по чл. 1, ал. 2 ЗМДТ и в границите, регламентирани в чл. 55, ал. 1 ЗМДТ. Размерът на установените задължения не се оспорва от жалбоподателя. Поради това съдът подробно е обсъдил възражението му за изтекла погасителна давност и е обосновал извод за неговата неоснователност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Общинските вземания за данъци и такси съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК са публични вземания, а според чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.