Решение № 7314 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 970/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез пълномощник М. Кръстева, против решение 261 от 06.01.2025 г., постановено по адм. дело 11309/2024 г. по описа на Административен съд София град, в частта, с която е отменено по жалба на Р. А. М., гражданин на Сирия, Решение 11035/24.10.2024г. на Председателя на ДАБ при МС, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут поради липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение в тази част и постановяване на друго, с което жалбата против решението на председателя на ДАБ бъде отхвърлена изцяло, със законните последици. Ответникът - Р. А. М., гражданин на Сирия, чрез адв. Байрактаров, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението, в обжалваната му част, да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. Със съдебното решение, в обжалваната му част, АССГ е отменил решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС в частта, с която е отказано за предоставяне на хуманитарен статут на Р. А. М., гражданин на Сирия. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Р. А. М., гражданин на Сирия срещу Решение 11035/24.10.2024г. на председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение Административен съд - София - град е отменил решението на административния орган в частта, в която Р. А. М. е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. В останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че кандидатът за статут е напуснал Сирия през месец юни 2024г., влязъл на територията на Турция, откъдето нелегално в средата на месец юни 2024г. преминал границата на Република България. Подал молба за международна закрила, като молбата е регистрирана в ДАБ на 25.06.2024 г. С търсещия закрила е проведено интервю на 03.07.2024г., на което е заявил, че е напуснал нелегално Сирия през юни 2024г. и през Турция, отново нелегално, е пристигнал в България. Твърди, че преди да напусне родината си, живеел в град Дейр Алзор с жена си и двете си деца, както и с родителите и братята си, които все още живеят там. Сочи, че основна причина за напускането била войната, при сблъсъци имало много невинни жертви. Страхувал се за своята сигурност и тази на семейството си. Отрича в родината си да е участвал във военни действия, да е бил жертва на отвличане, физически или психологически тормоз, да е имал проблеми заради принадлежността си към [заличен текст] етническа група или изповядваната от него религия, да е членувал в политическа партия или организация, да е имал проблеми с властите или неправителствена организация. С обжалваното Решение 11035/24.10.2024г., председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 ЗУБ, отхвърлил молбата на Р. А. М. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като е приел, че чужденецът не е аргументирал наличието на основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ, както и спрямо него да е осъществено преследване по смисъла на закона или да има данни за бъдещо такова. Не са доказани и предпоставките по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Посочено е още, че от приложените Справка вх. ЦУ-1624/12.07.2024г. и Справка вх. ЦУ-1841 от 23.08.2024г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, председателят на ДАБ приема, че не може да се направи извод, че в Сирия е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на цялата страна. Има спорадични инциденти и актове на насилие, които не могат да се оценят като въоръжен конфликт. Административният орган е приел, че съгласно чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, област Дейр Алзор е територия, на която чужденецът може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила и за него не съществува риск да понесе тежки посегателства, в тази част няма основания за страх от преследване. От правна страна съдът приел, че оспореният пред него акт е постановен от компетентен административен орган, като и отговарял на общите изисквания за форма по чл. 59 от АПК. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан статут на бежанец, но приемайки наличието на материалноправната предпоставка по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, отменил процесния акт в частта, с която е отказан хуманитарен статут като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на чужденеца за международна закрила, в тази й част, съобразно дадените в мотивите на съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо, но неправилно в обжалваната част. Настоящият съдебен състав, счита че при напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Решението на първоинстанционният съд не е обжалвано в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу Решение 11035/24.10.2024г., председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с която е отказано предоставяне на статут на бежанец, поради което в тази му част е влязло в сила и не е предмет на касационен контрол. По отношение на решението в частта, с която административният съд е отменил административния акт, настоящата инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Основанието по цитираната разпоредба предполага установяването в административното производство, и впоследствие - пред съда, на безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Данни за такъв вид насилие в Сирия, и в частност - в област Дейр Алзор, не се съдържат в приобщените по делото доказателства. Обосновани са изводите на административния орган, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Р. А. М. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно административният орган, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на цялата страна. Видно от мотивите на обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС, са разгледани данните от официалните справки за обстановката в Сирия и от района, от която чуждия гражданин идва. Обосновано е приел, че няма данни лично кандидатът за закрила да е изложен на реална опасност от тежки посегателства от вида предвиден в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Настоящата инстанция счита за правилни изводите на административния орган, обективирани в процесния административен акт, за отсъствие на материалноправната предпоставка за предоставяне в случая на хуманитарен статут, предвидена в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход на търсещото закрила лице по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би го поставило в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намери приложение чл. 9 ЗУБ. По изложените съображения решението в обжалваната му част следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата на Р. А. М., гражданин на Сирия, срещу Решение 11035/24.10.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставяне на хуманитарен статут, бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,