Решение № 3342 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5949/2019 г.

Решение № 3342 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5949/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. Динков срещу решение № 458/28.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3864/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-249 от 30.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2139-15-114/28.09.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Наведените в жалбата възражения досежно неправилно приложение на материалния закон при определяне размера на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са съображения за неправилност при изчисляване на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст с базисен период 01.04.1992 г. – 31.03.1995 г., като касаторът счита, че отпускането й при определяне от осигурителния доход на тригодишния период от 09.06.1992 г. – 09.06.1995 г. е по – благоприятно, с оглед на сумарно по – високото му общо възнаграждение. Релевирани са доводи за наличие на технически грешки и пропуски при изчисляване на отпуснатата му пенсия. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на касатора, като се отменят издадените административни актове (решение и разпореждане). Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив, чрез процесуален представител юрк. Панов, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-15-249/30.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата с вх. № 1012-15-268/30.10.2018 г. на Д. Динков против разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2139-15-114/28.09.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив досежно постановен, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО, отказ за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че по заявление вх. № 1815/04.03.1996 г., депозирано от оспорващия за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 2 от ЗП (отм.);. за времето от 01.04.1992 г. до 31.03.1995 г. или от 09.06.1992 г. до 08.06.1995 г., с разпореждане № 020858/15.04.1996 г. на ръководителя на районно управление "Социално осигуряване" – Пловдив, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 2 от ЗП (отм.); за 41 г. 01 м. 13 д. осигурителен стаж от трета категория труд, считано от 09.06.1995 г. Със заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е представена осигурителна книжка №[ЕГН]-0/08.07.1992 г., съгласно данните от която за м. април и май 1992 г. оспорващият е внесъл осигурителни вноски върху минималната работна заплата за страната. Пенсията на Динков е определена на основание чл. 10, ал. 1 от ЗП (отм.); в размер на 55 % от средно месечно трудово възнаграждение – (9358. 19 лв.) - 5147. 00 лв. за посочения в заявлението период от 09.06.1992 г. до 08.06.1995 г. Размерът на средно месечното трудово възнаграждение е определен от общо брутно трудово възнаграждение за изчисляване на пенсията - 336895. 00 лв., придобито от лицето за времето от 01.04.1992 г. до 31.03.1995 г., според отразеното в представената осигурителна книжка № [ЕГН]-0/08.07.1992 г. Размерът на пенсия е определен съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗП за 16 години осигурителен стаж над изискуемия за съответната категория по 2 % / не повече от 12 % / от изчислената пенсия в размер на 5147. 00 лв.) - 617. 64 лв., или общо в размер - 5765. 00 лв. Към определения размер на пенсията е начислена добавка по чл. 10 от ПМС № 129/91 г. в размер на 341. 00 лв. Пенсията за периода с дохода от 01.04.1992 г. до 31.03.1995 г. е изчислена в размер на 6106. 00 лв. На основание ПМС 79/95 г. размерът на пенсията е преизчислен с коефициент 1. 305. На основание чл. 47в от ЗП (отм.); пенсията е изчислена в размер на 3390. 00 лв. С последващи разпореждания е изменян и осъвременяван размерът на пенсията на различни основания. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че на основание чл. 128 от ППЗП (отм.); във връзка с чл. 2 от ПМС № 79/95 г. пенсиите за изслужено време и старост, отпуснати с начална дата от 01.04.1995 г. до 31.08.1995 г., изчислени по реда на чл. 10 ЗП, се преизчисляват с коефициент 1. 305, ако в базисният период не е включено време след 31.03.1995 г. Въз основа анализ на § 52 от ПЗР на ЗИДКСО /2016 г. е прието, че лицата, които имат отпусната пенсия с разпореждане влязло в сила до 31.12.2015 г., могат да поискат до 31.12.2016 г., преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 01 януари 1997 г. Формиран е извод, че след 01.01.2017 г. Д. Динков няма законно основание за преизчисление на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната с влязло в сила до 31.12.2015 г. разпореждане. Във връзка с подадено възражение с вх. № 2121-15-105 от 05.07.2018 г. за преизчисление на пенсията, е констатирано, че определеният размер на пенсията - 6835. 07 лв., изчислен при базисен период от 09.06.1992 г. до 08.06.1995 г., е по-неблагоприятен за Динков от определения размер на пенсията -7968. 33 лв., изчислен при базисен период 01.04.1992 г. - 31.03.1995 г. По изложените съображения, първоинстанционният съд намира, че административните актове, с които е отказано изменение на личната пенсия на Динков за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО, са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. С първоинстанционното решение е отговорено на направените възражения, като обосновано са приети за доказани фактическите и правните основания за издаване на акта. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Установяването на трудовия стаж към момента на пенсионирането на жалбоподателя през 1996 г. е извършено при спазване на чл. 101, ал. 1 от ППЗП (отм.); с представяне на осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. Към момента на подаването на заявлението за преразглеждане на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст доказването на осигурителния стаж се извършва съобразно действащите разпоредби на чл. 40, ал. 1 и 2 от НПОС с представяне на трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. В хода на съдебното производство Динков отново представя своята осигурителна книжка, но от нея не се установяват нови обстоятелства по искането за изменение на размера на пенсията. Във връзка с възражението на касатора за определяне на по-благоприятен тригодишен период за изчисляване на пенсията, от материалите в пенсионното досие на Динков се констатира, че не е подал заявление за преизчисление на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в предвидения срок, съгласно § 52 от ПЗР на ЗИДКСО. В цитираната разпоредба е посочено, че лицата, които имат отпусната пенсия с разпореждане влязло в сила до 31.12.2015 г., могат да поискат до 31.12.2016 г., преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 01 януари 1997 г. По силата на чл. 70, ал. 14 КСО (изм. ал. 17) лицата могат да поискат преизчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период преди 1 януари 1997 г., в 12-месечен срок от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсията. В случая не се твърди, нито се представят доказателства, че в определяния от закона срок от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсия е искано преизчисляването й. Предвид изложеното, правилно от пенсионния орган е извършена преценка по реда на чл. 70, ал. 14 (изм., ал. 17) КСО досежно липсата на предпоставките за изчисляване на нов индивидуален коефициент, като е установено, че искането не е направено в рамките на 12 месеца от влизане в сила на разпореждането за отпускане на пенсията. Административният орган е установил, че размерът на пенсията през периода 09.06.1992 г. – 08.06.1995 г., който посочва Динков, е по-нисък от определения размер на пенсията за периода 01.04.1992 г. -31.03.1995 г., съответно това е по-неблагоприятно за жалбоподателя. В конкретния случай следва да се има предвид, че при посочения нов период не биха били налице предпоставките на чл. 2, ал. 2 от Постановление № 79 на МС от 7.04.1995 г. за определяне нов размер на социалната пенсия и преизчисляване на пенсиите, съгласно която пенсиите за изслужено време и старост, отпуснати с начална дата от 1 април до 31 август 1995 г., се преизчисляват с коефициента по ал. 1 (1, 305) при условие, че базисният им период не включва време след 31 март 1995 г. Приложимият закон при определяне на осигурителните вноски е законът, действащ към момента, в който същите са дължими, т. е. в случая това е Законът за пенсиите (отм.);. С оглед на горното, правилно е приложена разпоредбата на чл. 47в ЗП (отм.); , в редакция към датата на отпускане на пенсията на жалбоподателя. Предвид изложеното, възраженията на касационния жалбоподател досежно наличие на технически грешки и пропуски при изчисляване на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се явяват неоснователни. Наведените от касационния жалбоподател доводи относно налични надвнесени осигурителни вноски, са неотносими към определяне размера на пенсията. Недължимо внесените в по-голям от законоустановения размер осигурителни вноски не са основание за определяне на по-висок размер на осигурителния доход, който да бъде зачетен при определянето на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на изложеното Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Д. Динков следва да бъде осъден да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,