Решение № 10142 от 25.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12128/2015 г.

ВАСII отделение25.07.2018 г.докладчик Мартин Аврамов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 5328/27.07.2015 г. по адм. дело № 818/2015 г. на Административен съд - С.-град И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Жози 2009" ЕООД срещу Решение № 172/17.12.2014 г. на началника на М. А. С.. ОСЪЖДА "Жози 2009" ЕООД да заплати на М. А. С. сумата от 400 /четиристотин/ лева юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10142 от 25.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12128/2015 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 и следв. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на М. А. С. срещу Решение № 5328/27.07.2015 г. по адм. дело № 818/2015 г. на Административен съд - С.-град, отменящо Решение № 172/17.12.2014 г. на началника на митницата за корекция на кл. 33, 34 и 44 по ЕАД № 11BG005100Н0307040/26.07.2011 г. относно тарифен код, държава на произход на стоката и ползвани преференции, като са установени разлики за довнасяне на антидъмпингово мито в размер на 25 578,14 лв. и ДДС в размер на 5 115,63 лв. Касаторът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът "Жози 2009" ЕООД, гр. С., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по съображения, представени в писмени бележки. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, в заключителното по делото заседание след възобновяване на производството, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима и основателна. За да се произнесе по съществото й, съобразно чл. 218, ал. 1 АПК, по наведените касационни основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Жози 2009" ЕООД срещу Решение № 172/17.12.2014 г. на началника на М. А. С., с което, на основание чл. 6 от Митническия кодекс на Общността (МКО) във връзка с чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ и чл. 27, ал. 2 ППЗМ, е извършена корекция за стоката по ЕАД № 11BG005100Н0307040/26.07.2011 г. по кл. 33, 34, и 44 и е определен размера на дължимите публични държавни вземания за доплащане - обща сума в размер 30 693,77 лв., от които - 25 578,14 лв. антидъмпингово мито и ДДС в размер на 5 115,63 лв., ведно с лихва от момента на възникване на задълженията. За да постанови оспореното в това производство решение съдът е приел, че обжалваното пред него решение е издадено от компетентен орган и при спазена процедура. Приел е обаче, че решението на митническия орган е незаконосъобразно като издадено при липсата на съответните материалноправни предпоставки. Очертал е пределите на спора в рамките на това дали чрез претоварване на стоката, произведена в Китай, в Малайзия, е постигнато заобикаляне на окончателните антидъмпингови мерки, наложени с Регламент № 791/2011 г., т. е. били ли са налице условията за разширяване на обхвата на антидъмпинговото мито за стоките, изпратени от Малайзия. Развити са доводи, че в конкретния случай следва да се отчете и намира приложение не само Регламент (ЕС) № 791/2011 г., а Регламент № 672/2012 г. на Комисията от 16 юли 2012 г. за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент № 791/2011 г. върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, към вноса на тези тъкани, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия, в сила от 25.07.2012 г. Приел е, че съгласно чл. 1, § 2 от Регламент № 672/2012 г. разширеното мито се събира и върху регистрирания в съответствие с чл. 2 от Регламент № 1135/2011 г. внос, извършен в периода на разследване, т. е. от 11.11.2011 г. до 25.07.2012 г. Поради това е заключил, че след като процесния по делото внос е осъществен преди откриването на разследването с Регламент № 1135/2011 г. от 09.11.2011 г., а именно вносът е извършен на 26.07.2011 г., и не попада в обхвата на междинния период след въвеждане на регистрационния режим от 11.11.2011 г. до 25.07.2012 г. Възприел е, че разширяването на обхвата на антидъмпинговото мито, установено с Регламент за изпълнение № 791/2011 г. на Съвета от 03.08.2011 г., е недопустимо, поради което установеното задължение за заплащане на антидъмпингово мито, както и определеното допълнително задължение за ДДС, е незаконосъобразно. Решението е неправилно досежно извода на първоинстанционния съд, че оспореният пред него акт е издаден при липсата на съответните материалноправни предпоставки, поради следното: От данните по делото се установява, че по отношение на декларирания внос е била извършена повторна проверка по реда на чл. 78 от Митническия кодекс на Общността и чл. 84, ал. 1 ЗМ. Въз основа на доклад от разследване на ОЛАФ и след подробен анализ от служителите на М. А. С., правилно митническите органи са приели, че внесената стока е с произход Китай, а не Малайзия, и че неправомерно е използвано преференциално тарифно третиране, което е довело до избягване на заплащане на мита и ДДС. П. съдът е посочил, че докладите на ОЛАФ представляват писмени доказателствени средства и е отчел същия при постановяване на решението. Неправилен обаче е изводът на съда, че в конкретния случай не намира приложение Регламент (ЕС) № 791/11 от 3 август 2011 г. Определящо за налагането на антидъмпингово мито е произходът на внесената стока. След проведено разследване, на базата на изготвен доклад на ОЛАФ е установено, че стоката е с произход Китай и само е претоварена в Малайзия и следователно правилно е установено от митническите органи, че неправомерно е използвано преференциално тарифно третиране, което е довело до избягване на заплащане на мита и ДДС. С. чл. 1, § 1 от Регламент № 672/2012 г. на Съвета от 16.07.2012 г., обхватът на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към "всички други дружества", което беше наложено с чл. 1, § 2 от Регламент (ЕС) № 791/2011 г. върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 mm както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 g/m 2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, с произход от Китайската народна република, се разширява към вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размери, посочени по-горе, с изключение на дисковете от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. Следователно обхватът на Регламент № 791/2011 г. не се ограничава по отношение на посочените стоки с произход Китай. С. О. от 15.11.2016 г. по дело № С-222/16 г. на СЕС чл. 1, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 на Съвета от 3 август 2011 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, трябва да се тълкува в смисъл, че окончателното антидъмпингово мито, наложено с тази разпоредба, се прилага по отношение на вноса на посочените в нея мрежести тъкани от стъклени влакна с деклариран произход от Тайланд, осъществен преди датата на влизане в сила на Регламент (ЕС) № 437/2012 от 23 май 2012 г. за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение № 791/2011 г., и за въвеждане на регистрационен режим за този внос, какъвто е разглежданият в главното производство внос, когато е установено, че посочените мрежести тъкани от стъклени влакна всъщност са с произход от Китайската народна република. В определението е посочено също, че въпреки наличните сертификати за произход, при извършване на последваща проверка може да бъде установен действителният произход на тъканите. В конкретния случай извършеното разследване безспорно е установило, че реалният произход на стоките е от Китай. Действието на Регламент № 791/2011 г. се разпростира и върху стоки, внесени преди началото на разследването. С оглед на гореизложеното, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е съобразил законодателен акт на Европейския съюз при постановяване на съдебното решение, поради което то следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Жози 2009" ЕООД против акта на началника на митницата. При този изход на спора, в полза на касатора следва да се присъди своевременно заявеното юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. общо за двете съдебни инстанции. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 27, ал. 2 ППЗМ