Решение № 9255 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8910/2016 г.

Решение № 9255 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8910/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Б. Н. М., изтърпяващ наказание в затвора - гр. Б. дол, срещу Решение № 113 от 10.06.2016 г., постановено по адм. дело № 416/2015 г. от Административен съд - К. В жалбата се поддържа неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт. Ответната страна - Главна дирекция (ГД) "Изпълнение на наказанията", в представено по делото писмено становище чрез пълномощника юрк. М. Д., моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване на разпоредбата на чл. 218 от АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение Административен съд - К. е отхвърлил като неоснователен искът на Б. Н. М., понастоящем в Затвора гр. Б. дол с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на Държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу ГД "Изпълнение на наказание" за нанесени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, погнуса, страх от зараза, безпокойство и други довели до влошаване на здравословното му състояние в размер на 10 000 лв., ведно с дължимата лихва за забава от 06.10.2012 г., причинени му от проявено виновно бездействие от страна на затворническата администрация за периода от 06.10.2012 г. до датата на образуване на първоинстанционното дело. За да отхвърли предявения иск, съдът е приел, че в конкретния случай по делото не е установена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно не е налице незаконосъобразност на действията съответно бездействие на затворническата администрация. Също така ищецът не е доказал по безспорен начин и реално причинени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган или длъжностно лице, респективно не се е установила и третата, основна предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ. Решението е валидно, и допустимо, но е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди от М. като резултат от незаконосъобразните бездействия на ГД "Изпълнение на наказанията", осъществени в периода от 06.10.2012 г. до датата на образуване на съдебното производство пред първоинстанционния съд, когато ищеца е бил настанен и е излежавал присъда в Затвора гр. Б. дол. Причинените му неимуществени щети се изразявали в причинени страдания от това, че затворническата администрация не е предприела своевременно мерки по химическо или механично унищожаване на вредители - гризачи. По делото е било установено, че ищецът, понастоящем е в затвора в гр. Б. дол, като изтърпява присъда "доживотен затвор". Твърди, че за периода от 06.10.2012 г. до датата на образуване на съдебното производство, в резултат на проявено виновно бездействие на затворническата администрация, е довело до нанесени му неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване нездравословното му състояние, а именно - претърпени физически болки и страдания, погнуса, страх от зараза, безпокойство, безсилие и др. По делото са разпитани и свидетели, също лишени от свобода и пребиваващи в затвора в гр. Б. дол от показанията на които става ясно, че ищецът е бил нападнат от плъх, който му нанесъл рана на ръката. Плъхът бил около 8 см. Била му е поставена инжекция против тетанус, а същият е изпитвал безпомощност, незащитеност, малоценност, тъй като не му се обръщало внимание. Свидетелят по делото твръди, че видял по дясната ръка на ищеца кръв, която била от плъх. Същият бил около 15 см. и М. го показал на другите "доживотни" в карето. Свидетелят не си спомня някой в последните 9 години да е обезпаразитявал затвора в гр. Б. дол. С оглед на събраните доказателства необосновани, с оглед приложимостта на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за установяване и компенсиране на вреди от лошите условия в затворите, се явяват изводите за недоказаност на исковата претенция. От фактите по делото става ясно, че ищецът е претърпял увреждане от липсата на дератизация на затвора, в който изтърпява наказанието си лишаване от свобода. При това положение при доказаност на настъпилото физическо и емоционално увреждане, необосновани за изводите за липса на доказани вреди. Нормата на чл. 3 ЗИНЗС, макар и в приложимата редакция ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г., тълкувана в светлината на чл. 3 ЕКПЧ забранява нечовешкото и унизителното отнасяне спрямо лишените от свобода. Ухапването от плъх по време на изтърпяване на наказние лишаване от свобода, което се дължи на неоказване на дължимата грижа за лишените от свобода сочи на незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация за осигуряване необходимите условия, които да не са в противоречие със забраната по чл. 3 ЕКПЧ. Настоящата инстанация намира решението за необосновано и същото като постановено в нарушение на чл. 209, т. 3 АПК следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго с което искът на Б. Н. М. срещу ГД "Изпълнение на наказание" за нанесени му неимуществени вреди бъде уважен до размер на 500 лв. В този размер искът се явява основателен и доказан. При определяне на размера на иска, съдът следва да вземе предвид еднократния характер на конкретното увреждане, вземането на необходимите медицински мерки за предотвратяване на сериозни увреждания на здравето. С оглед на това искът следва да се уважи до посочения размер, като в останалата част същият бъде отхвърлен. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд