Решение № 12557 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12775/2019 г.

Решение № 12557 от 12.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12775/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Климентова и К. Климентов, чрез адв. Александров като техен процесуален представител, против решение № 5164 от 25.07.2019 г., постановено по адм. дело № 13534/2018 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира се присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Ответникът – директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез пълномощника си юрк. Стойков в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Климентова и К. Климентов против заповед № РА-30-364/12.11.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на първата премахването на незаконен строеж: "Южна тераса в скатен покрив", [адрес] по плана на [населено място], като изпълнен без строителни книжа. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при проведена без съществени нарушения процедура по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод, че разпореденото за премахване представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изграден след построяване на сградата и в нарушение на предвиденото с одобрения архитектурен проект от 1974 г. Излага мотиви, че за констатирания строеж не са представени строителни книжа, а липсата им го определя като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид времето на извършването му през 2004 г. достига до извод за неприложимост на предпоставките за търпимост съгласно § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след обстойно обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Изложени са съображения по доводите и възраженията на страните. Въз основа на фактическите констатации са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено, че в случая е извършено премахване на прозореца и подпрозоречния зид на стаята на ап. 22, разположен на таванския етаж на жилищната сграда, откъм южната фасада, като в обема на скатния покрив е изпълнена тераса с размери 3, 30 м/1, 70 м. Предвид характера на извършените строително-монтажни работи изграденото представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който са необходими одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, с каквито собствениците на обекта не разполагат. При липсата на строителни книжа процесният строеж се явява незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Законосъобразно съдът приема, че строежът не попада сред изключенията, предвидени в чл. 151 (в относимата редакция, ДВ, бр. 65/2004 г.) ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж. Касаторите поддържат, че в случая е приложима хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Данните по делото сочат, че изпълненият строеж не представлява вътрешно преустройство, в какъвто смисъл са доводите в първоначалното оспорване и в касационната жалба. От констативния акт с неоспорени параметри на установеното строителство и от заключението на вещото лице се установява, че е нарушена конструкцията на сградата чрез премахване на подпрозоречен зид на фасадна стена и на част от скатния покрив на сградата, които са общи части съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността. В случая не е налице вътрешно преустройство на апартамента, а се касае за промяна на предназначението на част от покрива на сградата, като е изградена тераса, приобщена към жилището. В тази връзка съдът неправилно излага съображения за несъответствие на извършеното с одобрените архитектурни проекти за сградата, доколкото от една страна в заповедта не фигурира като правно основание чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ и не се съдържат фактически констатации в тази насока, а от друга - разпоредбата е приложима при съществени отклонения от одобрените проекти, изпълнени в процеса на строителството, а не след въвеждане на обекта в експлоатация. Представените по делото доказателства сочат на спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Съставеният констативен акт е надлежно връчен на К. Климентова, като същата е депозирала възражение в определения срок, без да представя доказателства, опровергаващи констатираното в него незаконно строителство. Възражението на касаторите, че неправилно е определен адресата на заповедта, тъй като не са извършители на строежа и не следва премахването да е за тяхна сметка, е неоснователно. Като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен както извършителят, така и неговият собственик и/или възложител, а така също и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден строежа. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, като преценката срещу кого от тях да образува и приключи производството по чл. 225а ЗУТ принадлежи на компетентния административен орган. Като собственици на жилището, към което е изпълнена терасата, касаторите попадат в кръга на субектите, посочени в § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Като титуляр на вещно право на собственост по отношение на самостоятелен обект в жилищна сграда в имота, в който е изпълнен нареденият за премахване строеж, Климентова има качеството на възложител. В случая директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община посочва като адресат на заповедта К. Климентова в качеството й на собственик на незаконния строеж, с което са изпълнени законовите изисквания. По делото няма спор, че същата придобива собствеността по време на брака си с втория касатор, в резултат на покупко-продажба на процесния апартамент във вида, описан в констативния акт, поради което правилно е определена от административния орган като субект на задължението за премахване. Обстоятелството, че по делото е установено извършването на строежа от предходен собственик не обуславя извод за неправилно определен адресат. Предвид изложеното заповедта е издадена при липса на нарушения на разпоредбата на чл. 35 АПК и възраженията в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Оплакването за невъзможност за премахване на незаконния строеж и възстановяване на предишното положение е неотносимо към настоящото производство. Това е въпрос по изпълнението на заповедта и попада извън спора за нейната законосъобразност. Възражението за изтекла погасителна давност, считано от извършване на строежа до датата на издаване на административния акт с позоваване на разпоредбите на чл. 110 ЗЗД във вр. с чл. 282 и чл. 285 АПК, е неоснователно. Това възражение подлежи на обсъждане в друго производство - в изпълнителното или по предявен на основание чл. 292 АПК иск при наличието на годно изпълнително основание, а именно влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж, но не и в производството по оспорването й. Неотносимо към законосъобразността на административния акт е и даденото съгласие на живущите в [жилищен адрес] за извършване на констатираното строителство, доколкото същото е условие за издаване на разрешение за строеж, каквото в случая липсва, но не и в производството по премахване на вече изграден незаконен обект. С оглед времето на изграждането му през 2004 г., установено със свидетелски показания на предишния собственик на апартамента, законосъобразно съдът приема, че не са налице предпоставките за определянето му като търпим съгласно § 16, ал. 1, 2 и 3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Предвид изложеното не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход по спора и с оглед своевременно заявеното искане, на ответника по касационната жалба се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение