Решение № 4295 от 21.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на И. Александрова, от гр. София срещу решение 566/07.06.2022 г. и срещу решение 667/27.06.2022 г. по адм. д. 196/2022 г. на Административен съд София-област. Счита първото обжалвано решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, а второ обжалвано решение за недопустимо. Претендира от съда отмяната им. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Ботевград в писмени становища счита двете касационни жалби за неоснователни. Ответниците по касационните жалби-В. Златева, С. Фампарски, Е. Димитрова, П. Стоянов, Д. Арбова и Т. Доновска Шошева не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. По касационната жалба срещу решение решение 566/07.06.2022 г. по адм. д.196/2022 г. на Административен съд София-област: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед СА-2 от 07.01.2022г. на кмета на Община Ботевград, с която на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.134, ал.1, т. 1, чл.80, ал.2, чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ, чл.27, ал.5 от Наредба 1з-1971 от 29.10.2009г., решение 113/27.05.2021г. на Общински съвет Ботевград и решение 2 от Протокол 10/14.12.2021 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията Ботевград е одобрен проект за изменение на ПУП на улица с осови точки о.т.115-о.т. 111-о.т.112-o.т.114 по плана на гр.Ботевград, като се промени габарита на улицата от 5м. на 6м. за сметка на урегулираните поземлени имоти в кв.19- УПИ 1-250, УПИ II-249, УПИ III-248 IV-248 и УПИ V-262, като се предвидят скосявания в ъгловите имот 302.1039, 302.410, 302.411, 302.412,302.413,302.414 и 305.788 по кадастралната карта и регистър на гр. Ботевград съгласно приложената скица-проект, неразделна част от настоящата заповед. С обжалваното решение 566/07.06.2022 г. съдът е отхвърлил жалбата на жалбоподателката И. Александрова срещу цялата заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесната заповед е постановена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Спазена е законоустановената форма, тъй като правните и фактически основания за издаването на административния акт се съдържат както в самия акт, така и в документите, предхождащи издаването му. Актът е мотивиран, видно от неговото съдържание и от това на създадените в хода на административното производство документи. Посоченото правно основание за одобреното изменение на плана за улична регулация, е разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, а именно настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен предходния план. Такива промени действително са настъпили за периода от време, изтекъл от одобряване на предходния план до момента, като в оспореното решение са изложени и конкретните факти, които обуславят тези промени, а именно във връзка с изискванията на ЗУТ за минимум от 6м. ширина на улицата съобразно чл.80, ал.2 от ЗУТ и осигуряването на минимален външен радиус за завиване от 10,5м. за пожарни автомобили съобразно чл.27, ал.5 от Наредба 1з-1971 от 29.10.2009г. Видно от приетата по делото техническа експертиза по основното заключение е, че тъй като широчината на обслужващите улици между регулационните линии, предвидени без тротоари, е най-малко 6м. според ЗУТ, то друго разположение на регулацията не е възможна. Обжалваното решение е неправилно при следните съображения: С диспозитива на решението си съдът е отхвърлил жалбата срещу цялата обжалвана заповед. Съгласно чл. 131, ал. 1 ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Разпоредбата на чл. 131, ал. 2 ЗУТ конкретизира кои са непосредствено засегнатите недвижими имоти. За да е заинтересовано да обжалва одобряване на подробен устройствен план или негово изменение, то жалбоподателят следва да е собственик на имот, включен в конкретно изброените такива в чл. 131, ал. 2 ЗУТ. В случая съдът изобщо не е установил дали жалбоподателката е заинтересовано по смисъла на чл. 131, ал. 2 ЗУТ лице и дали съответно има правен интерес от обжалване на заповед с характер като оспорената и в коя част. Преценката дали конкретно лице може да оспори заповед като процесната се свежда до това дали той е собственик на имот от изброените в чл. 131, ал. 2 ЗУТ, което следва да се установи с конкретни доказателства за собственически права. В случая съдът изобщо не е изследвал налице ли е правен за жалбоподателката интерес и по отношение на кой имот и дали този имот е засегнат от разпоредителната част на обжалваната заповед. В жалбата си жалбоподателката не е посочила на кой имот е собственик, а едва с молбата си от 09.05.2022 г.е поискала допълнителна експертиза, в която вещото лице да отговори на въпроси, свързани с имот с идентификатор 302.410. По делото и в административната преписка липсват доказателства за собственически права на жалбоподателката върху имот с идентификатор 302.410, а съдържащият се в делото нотариален акт касае съвсем различни лица, чужди на производството. Предвид изложеното обжалваното решение е процесуално незаконосъобразно, тъй като съдът не е установил допустимостта на предявената жалба с оглед правния интерес на жалбоподателката, разгледан през призмата на чл. 131, ал. 2 ЗУТ, която процесуална незаконосъобразност на решението е достатъчно основание за неговата отмяна. По делото е представено заключение на вещото лице по основната експертиза, което е прието от съда като компетентно дадено. Съгласно това заключение от имоти с идентификатори 302.410, 302.411, 302.412, 302.413, 302.414 и 305.788 с процесната заповед се прехвърлят площи за улица в посочени от вещото лице размери. В този аспект настоящата инстанция счита, че безкритично съдът е приел приложимост на чл. 129, ал. 2 ЗУТ относно определянето на компетентният да одобрени ПУП орган. В случая е налице специална разпоредба в закона, а именно чл. 21, ал. 7 от Закона за общинската собственост, според която подробните устройствени планове по ал. 1 се одобряват от общинския съвет независимо от техния обхват, с изключение на случаите по чл. 81, ал. 5 от Закона за устройство на територията. В това отношение съдът е следвало да прецени дали с одобреното изменение на ПУП -за улица се касае за план по смисъла на чл. 21, ал. 1 от Закона за общинската собственост. По делото е допуснато и прието от съда допълнително заключение на вещото лице, което изобщо не е обсъдено от съда. Според мотивите на обжалваното решение поставените от жалбоподателката въпроси не касаят имоти, засегнати от заповедта и допълнителното заключение не следва да се обсъжда. С това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, необсъждайки допълнителното заключение, което касае имот с идентификатор 302.410. В разглеждания смисъл съдът е следвало да обсъди и двете заключения в съвкупност, като изясни релевантните за спора факти. В основното заключение вещото лице е заявило, че от имот 302.410 за улица и за скосяването му като ъглов имот се предвижда отнемане на 15 кв.м., а в допълнителното заключение според вещото лице с процесното изменение на ПУП в обсега на имот с идентификатор 302.410 няма промяна. Според основното заключение се предвиждат скосявания в ьгловите имоти с идентификатори 302.1039, 302.410, 302.411, 302.412,302.413,302.414 и 305.788 с цел осигуряването на необходим минимален външен радиус на завиване от 10, 5 м за пожарни автомобили съгласно чл. 27, ал. 5 от Наредба Iз-1971/ 2009т. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар / ул.[улица]/, а според допълнителното заключение откъм [улица]към [улица]и откъм [улица]към [улица]ширината на улица е 4,50 и 5,00 м и няма радиус за завиване. Съгласно чл. 108, ал. 5 ЗУТ предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. В това отношение съдът е следвало да установи защо само за сметка на няколко ъглови имоти се предвижда радиус за завиване на [улица]и дали това уширение е целесъобразно, след като при входовете от [улица]и [улица]към [улица]няма такъв радиус за завиване и улицата е 4,50 и 5,00 м, за разликата от процесната, която превижда габарит 6,00 метра и няколко уширения за завиване. В случая вещото лице при посочване на ширината на улицата от 4,40 и 5,00 м не е уточнило за ширината на цялата улица ли става въпрос или за ширината на уличното платно, като и в този смисъл съдът дължи преценка съобразно изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. По касационната жалба срещу решение 667/27.06.2022 г. по адм. д. 196/2022 г. С това решение съдът е допуснал поправка на явна фактическа грешка, като е постановил диспозитивът на решението да се чете "Отхвърля жалбата на И. Александрова против заповед СА-2 от 07.01.2022г. на кмета на Община Ботевград в частта по отношение на имот 05815.302.410. Настоящата инстанция намира, че в случая не е налице поправка на явна фактическа грешка, тъй като съдът изобщо не е установил правния интерес на жалбоподателката и по делото няма никакви данни за нейни собственически права върху имот 302.410, за да е предмет на обжалване заповедта само в тази й част. В мотивната част на решението никъде не се сочи, че предмет на разглеждане на делото е обжалваната заповед в частта й за имот 302.410. Мотивите на съда са насочени към изследване валидността и законосъобразността на цялата заповед, а не на нейна част по отношение на конкретен имот. В този смисъл не е налице явна фактическа грешка между мотиви и диспозитив, а с така постановеното решение е налице промяна на цялостно изразената воля на съда в мотивната част на съдебното решение. В случая съдът е нарушил забраната на чл. 246 ГПК във връзка с чл. 144 АПК да изменя или отменя решението си, след като го обяви. Поради това в случая не е налице поправка на явна /очевидна/ фактическа грешка и постановеното решение в този смисъл е неправилно. Предвид изложеното обжалваните решения следва да бъдат отменени, като делото се върне за ново разглеждане на същия съд от друг състав при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,