Решение № 1766 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11480/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район Слатина , Столична община, чрез юрк В. Дъбов, против решение 6429/30.10.2023 г., постановено по адм. дело 5272/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго по същество на спора, с което се отхвърли жалбата срещу оспорения пред съда негов акт. В съдебно заседание се явява юрк. В. Дъбпв, който поддържа касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците И. Станев и Р. Станева, чрез адв. В. Деспотов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорват касационната жалба като неоснователна и молят за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението е правилно и следва да остане в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалба на И. Станев и Р. Станева Решение РСЛ23-ГР94-1731/3/06.04.2023 г., издадено от кмета на район Слатина , Столична община и преписката е върната на органа за ново произнасяне съгласно дадените указания. В полза на жалбоподателите са присъдени и разноски в размер на 300 лв. За да стигне до този извод, административният съд установил от фактическа страна, че със Заявление рег. РСЛ23-ГР94-1731/15.03.2023 г. И. Станев направил искане за извършване на адресна регистрация на съпругата му Р. Станева в имот, находящ се в гр. София, [жк], представляващ ателие [номер]. След извършена проверка, административният орган установил, че първоначално имотът бил с предназначение Офис 4, но въз основа на одобрен проект и преработки е издадено разрешение за промяна на предназначението му в Ателие за индивидуална творческа дейност . С оспорения административен акт е прието, че обектът не отговаря на изискванията за жилище, като в него няма осигурено поне едно жилищно помещение, няма осигурена кухня, прилежащо складово помещение в или извън него, няма осигурени комини за дневна и кухня, както и 1 бр. място за паркиране, което е в нарушение на чл. 40, ал. 1 от Закона за устройство на територията и чл. 110, ал. 1 от Наредба 7 за ПНУОВТУЗ Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в надлежна форма, но в нарушение на материалния закон. Приел е, че ателие, разположено в жилищна сграда, може да се разглежда като място, в което може да се получава кореспонденция и попада в хипотезата на чл. 89, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. Отделно от това ателиетата се включват в категорията обекти по § 5, т. 29 и 29а от ДР на Закона за устройство на територията наравно с жилищата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, който е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел извод за незаконосъобразност на Решение РСЛ23-ГР94-1731/3/03.04.2023 г., издадено от кмета на район Слатина , Столична община. Обществените отношения, свързани с адресната регистрация на лицата, пребиваващи на територията на Република България са уредени в Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и Наредба РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация. Следва да се посочи, че целта на адресната регистрация е да отрази действителното фактическо положение на мястото, на което гражданите са се установили да живеят и съответно където да получават кореспонденция, както и да ползват произтичащите от това права и услуги. Видно от материалите по делото, И. Станев подал Заявление рег. РСЛ23-ГР94-1731/15.03.2023 г., с което направил искане за извършване на адресна регистрация на съпругата му Р. Станева в имот, находящ се в гр. София, [жк], представляващ ателие [номер], по отношение на който въз основа на одобрен проект и преработки е издадено разрешение за промяна на предназначението му в Ателие за индивидуална творческа дейност . Именно по това заявление е постановеният отказ с Решение РСЛ23-ГР94-1731/3/03.04.2023 г. на кмета на район Слатина , Столична община. Административния орган не е имал правно основание да откаже заявената адресна регистрация поради това, че се касае за ателие. Следва да се посочи, че няма изрично законово изискване адресната регистрация да се извършва само в обект жилище по смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗУТ. Съгласно § 5, т. 29 и т. 29а от ДР на ЗУТ при определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища, респ. съгласно § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ жилище е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, на която законова характеристика в случая отговаря и ателието. Законодателят не въвежда с понятието за адрес задължение за лицето да посочи за свой адрес само жилище по смисъла на ЗУТ. Това е видно и от разпоредбите на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 ЗГР, които не съдържат императивно изискване постоянният и настоящ адрес на гражданите да съвпада единствено и само с адрес на жилища, по смисъла на §5, т.30 от ДР на ЗУТ. Съгласно текста на чл. 89, ал. 1 ЗГР адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си. Самият законодател с това понятие не въвежда задължение за лицето да посочи за свой адрес само жилище по смисъла на ЗУТ. Същото може да посочи и друг обект на собственост, където е избрало да получава кореспонденцията си, независимо дали е годен фактически да се ползва за жилищни нужди. В процесния случай безспорно е установена годността на ателието, собственост на Станев, разположено в жилищна сграда, да се разглежда като място, в което Р. Станева може да получава кореспонденцията си, по см. на чл. 89, ал. 1, предл. последно от ЗГР. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното тълкувание е и разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от Наредба РД-02-20-9 от 21 май 2012г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация, съгласно която кметът на общината определя адреси за включване в националния класификатор на настоящите и постоянните адреси само, когато в тях има жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон и същите са годни за обитаване. Въз основа на изложеното, следва извод, че не са налице законови предпоставки за така постановения отказ с Решение РСЛ23-ГР94-1731/3/03.04.2023 г. на кмета на район Слатина , Столична община, да се извърши исканата адресна регистрация. При тези доказателства по делото АССГ правилно е приел за незаконосъобразен процесния отказ за извършване на заявената от И. Станев по отношение на съпругата му Р. Станева адресна регистрация, поради и което правилно го е отменил и върнал преписката за ново произнасяне на административния орган. С оглед горепосоченото, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Основателно се явява направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от ответните страни. Видно от приложените към отговора по касационната жалба Договори за правна защита и съдействие от 21.11.2023 г., сключени между И. Станев и адв. В. Деспотов и Р. Станева и адв. В. Деспотов, всеки един от ответниците е заплатил на адвоката сумата от 400 лева в брой за процесуално представителство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение