Решение № 10908 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15069/2010 г.

Решение № 10908 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15069/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Лачев Дарадидов от гр. Харманли, против решение № 422/25.10.2010 г., постановено по адм. дело № 505/2010 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-130-12/17.08.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) гр. Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 4610298442 ПР 643/23.04.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО гр. Хасково. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът е възприел изводите на пенсионния орган относно категорията на труда през процесните периоди като строителен бояджия, както и че неправилно е преценил доказателствената сила на записванията в трудовата книжка и е отказал да допусне свидетели. По съображения, изложени в жалбата и писмени бележки моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Хасково, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Хасково е отхвърлена жалбата на Иван Лачев Дарадидов против решение № Ж-130-12/17.08.2010 г. на директора на РУСО гр. Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 4610298442 ПР 643/23.04.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО гр. Хасково, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 - 3 КСО, считано от 9.12.2009 г., като е зачетен осигурителен стаж от втора категория 1 г. и 4 месеца, от трета категория - 33 години и 17 дни и осигурителен стаж по § 9, ал. 3 ПЗР КСО - 2 години, 2 месеца и 4 дни, превърнат към трета категория общия осигурителен стаж е 36 години, 10 месеца и 21 дни. Пред съда е оспорена приетата от административния орган продължителност на осигурителния стаж на жалбоподателя в ПК "Дружба" Симеоновград и в СП "Кооптърговия" Харманли, както и определената категория на труда в тези предприятия и в Горско стопанство Харманли. Съдът е приел, че правилно е зачетен осигурителен стаж в ПК "Дружба" от 1.06.1987 г. до 31.12.1987 г. и в СП "Кооптърговия" Харманли от 1.03.1988 г. до 6.05.1988 г., тъй като тези данни съответстват на вписванията в разплащателните ведомости, удостоверени с издадени документи обр. УП 3. В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) относно доказателствената сила на трудовата книжка и на разплащателните ведомости, като е приел, че при несъответствие между двете, както е в случая, следва да се вземат предвид данните от разплащателните ведомости. Относно втория спорен въпрос - за категорията на труда в ПК "Дружба" Симеоновград през периода от 1.06.1987 г. до 31.12.1987 г., в СП "Кооптърговия" Харманли от 1.03.1988 г. до 6.05.1988 г. и в Горско стопанство Харманли през периода 6.05.1988 г. - 6.05.1993 г., съдът е приел, че правилно е зачетена трета категория, тъй като не са налице основания за категоризирането на труда по т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) - отменен. Приел, че в СП "Кооптърговия" жалбоподателят е изпълнявал длъжността "бояджия", според данните в удостоверение УП-3, издадено от правоприемника РКС "Родопец" Харманли, в ДГС - Харманли е изпълнявал длъжността "строителен бояджия", също според представените удостоверения УП-3, а в ПК "Дружба" Симеоновград, с правоприемник "Сара" ЕООД за м. юни е записан в цех "Метален", а за останалите липсват данни за длъжността. Съдът е посочил, че по делото не да представени доказателства трудът да е полаган в специализирани строително-монтажни фирми и организации, както и че трудовите функции на жалбоподателя на заеманите длъжности са били идентични с тези на работници, непосредствено заети в строителството, като е приел също, че трудът изобщо не е бил полаган на строителни обекти. По съображения в този смисъл съдът е направил извода, че при отпускане на пенсията правилно са определени продължителността на осигурителния стаж, както и категорията на труда през процесните периоди. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Относно продължителността на осигурителния стаж на касатора Иван Дарадидов при работодателите ПК "Дружба" Симеоновград, с правоприемник "Сара" ЕООД и СП "Кооптърговия" Харманли, с правоприемник РПК"Родопея" Харманли, изводите на съда са правилни. При подаване на заявлението за отпускане за пенсия е посочена продължителност на стажа в ПК "Дружба" от 3.05.1987 г. до 31.12.1987 г. В административното производство от контролни органи в РУСО - гр. Хасково е извършена проверка в Община Харманли, където се съхраняват разплащателните ведомости на ПК "Дружба", за което е съставен констативен протокол. При проверката е установено, че Иван Дарадидов не фигурира в разплащателните ведомости за м. 05.1987 г. Същото се установява и от съдържанието на самите ведомости, които са приложени по делото. В същия смисъл е и допълнително издаденото удостоверение обр. УП-3 изх. № У-70/16.03.2010 г. При подаване на заявлението за пенсиониране от Иван Дарадидов е посочена продължителност на стажа в СП "Кооптърговия" Харманли от 1.02.1988 г. до 6.05.1988 г. При извършената проверка при правоприемника на СП "Кооптърговия" - РПК "Родопец" Харманли, за което е съставен съответен констативен протокол е установено, че Иван Дарадидов е вписан за първи път в разплащателната ведомост за м. март 1988г . В същия смисъл е издаденото допълнително удостоверение обр. УП-3 изх. № 6/8.03.2010 г. Предвид това, правилно е зачетен стаж в ПК "Дружба" от 1.06.1987 г. до 31.12.1987 г. и в СП "Кооптърговия" Харманли от 1.03.1988 г. - до 6.05.1988 г., което съответства на данните в разплащателните ведомости. Съдът не е допуснал нарушение на процесуални правила като не е зачел записванията в трудовата книжка относно тези периоди, които съответстват на твърденията на Иван Дарадидов (т. е., че стажът включва м. 03.1987 г. при ПК "Дружба" и м. 05.1988 г. при СП "Кооптърговия"). В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случая е установено, че данните в трудовата книжка не съответстват на данните в разплащателните ведомости за част от периодите, поради което материалната доказателствена сила на трудовата книжка като официален документ по смисъла на чл. 347 КТ е оборена. Доколкото е установено, че вписването в книжката не съответства на изискването по чл. 40, ал. 3 НПОС, то следва да се приеме, че е съставена в нарушение на нормативните изисквания. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не било оспорено съдържанието на вписванията в трудовата книжка. Такова е направено още в административното производство с факта на незачитане на стажа за м. 03.1987 г. при ПК "Дружба" и за м. 05.1988 г. при СП "Кооптърговия") по съображения, че лицето не фигурира в разплащателните ведомости за тези периоди. По делото не са представени трудови договори, от които да се установява начална дата на трудовото правоотношение, различна от тази, което се установява от разплащателните ведомости. Предвид тези съображения, правилно първоинстанционният съд е потвърдил обжалвания административен акт относно продължителността на осигурителния стаж в ПК "Дружба" и в СП "Кооптърговия". Изводите на съда са правилни и относно категорията на труда в ПК "Дружба" Симеоновград през периода от 1.06.1987 г. до 31.12.1987 г., в СП "Кооптърговия" Харманли от 1.03.1988 г. до 6.05.1988 г. и в Горско стопанство Харманли през периода от 6.05.1988 г. до 6.05.1993 г. Осигуреното лице, касатор в настоящото производство претендира, че трудът в посочените предприятия и през посочените периоди е от втора категория съгласно т. 66и ПКТП (отм.). С разпоредбата на т. 66и от раздел четвърти на ПКТП (отм.), действаща до 31.12.1999 г., е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности, сред които са и работници в специализираните строително-монтажни фирми и организации на изброените длъжностни, включващи и строителен бояджия. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 2 НПОС трудовият стаж, положен до 31.12.1999 г. по т. 66и се счита за втора категория. В случая, при извършените проверки от органи на РУСО - Хасково, за което са съставени съответни констативни протоколи, е установено, че в ДП "Дружба" за м. 06 - м. 12/1987 г. за Иван Дарадидов не е вписана длъжност в разплащателните ведомости за нито един от месеците, като за м. 06, 07 и 08 е довписан ръчно само с две имена, а за м. 09 - 12 е вписан в цех 19, без длъжност. Предвид това, не можа да се приеме, че лицето изобщо е било назначено на длъжност "строителен бояджия". Не са съхранени документи относно структурата на кооперацията, щатни разписания, длъжностни характеристики и лични досиета на работниците. За СП "Кооптърговия" е установено че е вписан в I бригада "Строителни бояджии", без вписана длъжност, а според структурата на осигурителя Иван Дарадидов попада в извънщатен персонал; за Горско стопанство - Харманли е установено, че е вписан в допълнителна ведомост със заглавие "Странична дейност - строителни бояджии", без да да е вписана длъжност. Нито един от тримата осигурители не представлява специализирана строително-монтажна фирма или организация, съгласно изискването на т. 66и ПКТП (отм.), нито е установено в същите да е имало обособени звена на самостоятелна стопанска сметка, на които да се е заплащало по разценките за строителството и дейността им се е отчитала в отрасъл "Строителство", както и да са извършвали целогодишно строително-монтажна дейност на обекти с проекто-сметна документация. От данните относно дейността на работодателите, събрани при извършените проверки е видно, че същите са осъществявали дейност по предоставяне на услуги на населението, а не строително-монтажни дейности на строителни обекти. Съдът не е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал разпит на поисканите свидетели за установяване на категорията на труда, като в тази връзка настоящият състав споделя изложените съображения в мотивите на протоколното определение от 5.10.2010 г. По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е приел, че трудът през спорните периоди е от трета категория. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че решение № Ж-130-12/17.08.2010 г. на директора на РУСО гр. Хасково е издадено от некомпетентен орган. По делото е представена заповед № 12/20.01.2010 г., с която директорът на РУСО - Хасково е наредил при негово отсъствие поради законно установен отпуск по КТ, отпуск при временна неработоспособност и командировка да бъде заместван от Кера Дюлгерова - началник отдел "КПК", считано от 04.01.2010 г. Представена е и заповед № 1417/02.08.2010 г. на управителя на НОИ, с която е разрешен платен годишен отпуск на Никола Мазгалов - директор на ТП на НОИ - Хасково за периода от 9.08.2010 г. до 3.09.2010 г. включително. От съдържанието на заповед № 12/20.01.2010 г. е видно, че същата е заповед за заместване, а не за делегиране на правомощия, поради което възражението на касатора, че правомощието по чл. 117, ал. 2 КСО не може да се делегира е неотносимо. В случая решението е издадено от заместник, при наличие на основание за заместване и надлежно оправомощаване. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,